Разпореждане № 4923 от 23.06.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 2301/2026
- Вид
- Разпореждане № 4923
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил
Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 23.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2301 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Евро Финанс Колект България” ЕООД, ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ЦАР ИВАН ШИШМАН“ № 2, ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), подадено от пълномощника адв. К. В. К., против длъжника Е. А. Е., ЕГН **********, постоянен адрес: ****************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 793,38 EUR /седемстотин деветдесет и три евро и тридесет и осем цента/ евро - незаплатени неустойки по фактура № **********/08.08.2024г. формирани както следва:
По Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 09.1.2023г. с абонаментен план „EON LIGHT“, в който план са включени телевизионни услуги, е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения абонаментен план, неплатената сума е в размер на 26,63 евро.
Начислена е неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник IPTV, по която неплатената сума е в размер на 71,58 евро.
Заявление/Договор от 01.09.2023г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Unlimited MAX“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, се дължи неустойка в размер на 83,07 евро.
Заявление/Договор от 01.09.2023г. за мобилен телефонен номер ********** се дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за устройство в размер на 174,26 евро.
Заявление/Договор от 02.10.2023г. за мобилен телефонен номер ********* с абонаментен план „Unlimited 10“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения абонаментен план, неплатената сума е в размер на 44,73 евро.
Договор за устройство на лизинг № ********* от 02.10.2023г., с който е взето устройство на изплащане със сериен номер ***************, марка/модел устройство:
*****************, е останала незаплатена сума в размер на 109,04 евро без ДДС.
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 09.12.2023г. за мобилен телефонен номер ************** с абонаментен план „i- Traffic S+“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения абонаментен план, неплатената сума е в размер на 20,43 евро.
Заявление/Договор от 09.12.2023г. за мобилен телефонен номер ********* с абонаментен план „Unlimited Traffic 100“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, се дължи неустойка в размер на 42,17 евро с ДДС.
Договор за устройство на лизинг № ************ от 09.12.2023г., с който е взето устройство на изплащане със сериен номер */*********, марка/модел устройство:
**************, е останала незаплатена сума в размер на 221,47 евро без ДДС; ведно със 1 законна лихва от 01.06.2026 г. до изплащането на вземането;
-178.00 EUR /сто седемдесет и осем/ евро неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, които са формирани, както следва: 9,73 евро – мораторна лихва върху сумата от 44,73 евро представляваща неустойка начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 4,45 евро мораторна лихва върху сумата от 20,43 евро представляваща неустойка начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 9,17 евро - мораторна лихва върху сумата от 42,17 евро представляваща неустойка начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 18,08 евро мораторна лихва върху сумата от 83,07 евро представляваща неустойка начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 5,79 евро - мораторна лихва върху сумата от 26,63 евро представляваща неустойка начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 37,37 евро мораторна лихва върху сумата от 174,26 евро представляваща неустойка начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 47,62 евро - мораторна лихва върху сумата от 221,47 евро представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за устройство на лизинг № ************/09.12.2023 г., начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; 45,79 евро мораторна лихва върху сумата от 109,04 евро представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за устройство на лизинг № *********/02.10.2023 г., начислена за периода 27.08.2024 г. до 01.06.2026 г.; както и сторените разноски – 16,52 евро държавна такса и 255,00 евро адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.
С Разпореждане рег. № 4087/02.06.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
С Разпореждане рег. № 4661/16.06.2026 г. съдът повторно е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за мораторна лихва.
Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Така, с оглед горното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в общ размер на 462,87 евро за всеки един от образуващите я компоненти.
Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща 2 стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.
Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.
Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира също за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора също да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.
На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно 3 прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.