Решение № 3920 от 05.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3920 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. Ст. А.а като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110113111 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.” бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, с която претендира да бъде осъдено ****„Б. В. И. Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № **** да му заплати сумата от 500 лв. - частичен иск от общо 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпаните от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на ****виновно причинено на 08.10.2023г. от М. С., на път ***, км. **** в посока с. З***, при управлението на л.а. „М. *****”, с **** № ****, застрахован по „Г. о. на а.“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до окончателнот й изплащане.

В исковата молба като обстоятелства, на които се основава претенцията е посочено, че на 08.10.2023г., около 17:06 ч. ищецът управлявал собствения си мотоциклет „****”, с *** № ***** по път ****, в посока с. З****, на км. *****, когато изведнъж отдясно, движейки се по земен път, излязъл л.а. „М. ****”, с *** № ****, който не пропуснал ищеца и причинил *****. За настъпилото произшествие дошлите на място контролни органи съставили Констативен протокол за **** с пострадали лица № *****/09.10.2023г., в който като виновен посочили водачът на лекия автомобил, който бил застрахован по „Г. о.” при ответника.

Излага се, че водачът на лекия автомобил нарушил разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства. След **** бил откаран в спешния център в гр. Б. с болки по цялото тяло, където били извършени необходимите прегледи и изследвания, след което обработили раните на ищеца и го изписали за домашно лечение с препоръки за самонаблюдение и покой. Поддържа, че в първите часове след инцидента, вероятно от адреналина и стреса, болките били по-слаби, но след няколко часа се засилили, като при дишане болките в гръдния кош били неописуеми.

Движенията на дясната ръка били силно ограничени, вследствие контузията в 1 предмишничната област и кръвонасяданията по мишницата и лакътя. От охлузванията в дясната поясна област и лявата хълбочно- седалищна област ищецът не можел да стои седнал и да ляга на дясната си страна. Не можел да лежи без да докосва някоя от раните, като го болели главата и цялото тяло, не само от раните, но и от натъртванията. Ищецът не можел да се движи нормално, чувствал се отслабнал и нямал сили за нищо. Излага се, че вечерта след инцидента ищецът не можал да спи, като го боляло цялото тяло, изпитвал напрежение в главата и му се виело свят, поради което на следващия ден - 09.10.2023г. посетих невролог, който след преглед назначил лечение с ***** и С., като издал и болничен лист за 14 дни. Появило се и главоболие, което на моменти било нетърпимо, поради което на 13.10.2023г. ищецът отново посетил невролога, който му казал да продължи с назначената терапия и ако няма промяна отново да дойде на преглед. Тъй като световъртежите продължавали на 16.10.2023г., отново посетил невролог, който му казал, че е трябва да мине повече време, за да има положителен резултат. Поради продължаваща болка в рамото на 17.10.2023г. посетил ортопед- травматолог, който установил, че няма счупване, но ищецът трябва да пази ръката, за да не се натоварва раменната става, поради което продължил болничния за нов период от 30 дни. Тъй като движенията в рамото били ограничени на 03.11.2023г. посетил специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който след преглед назначил 20 бр. Физио-терапевтични процедури от III група, като констатирал, че ищецът има нужда от още един курс на лечение и назначил още 20 бр. Физио-терапевтични процедури от III група. На 23.11.2023г. ортопед-травматолог констатирал подобрение след процедурите, но тъй като още трябвало да пази ръката, продължил болничния за нов период от 30 дни. Ищецът сочи, че не можел да заспива нощем, а ако заспивал сънувал повтарящи се всяка вечер кошмари, поради което взимал успокояващи, за да спи нощем. Станал нервен, раздразнителен и неспокоен, като и най-малките недоразумения с близките му прераствали в скандали и конфликти, поради което на 05.12.2023г. посетил психиатър, който установил, че след ПТП ищецът получил остра стресова реакция и му назначил терапия с таблетки Х*****, от **** мг. Тъй като болките в дясното рамо продължавали, на 20.12.2023г. посетил невролог, който установил, че ищецът има увреждане на нервни коренчета и плексуси, поради което му назначил терапия с А****, Л**** П*****, П*****, Д**** *** и продължил болничния за 20 дни. Поддържа, че за получените травми е освидетелстван на 13.10.2023г. от лекар в Отделение по Съдебна медицина при *****„С. А. В.” ****, който издал М. удостоверение № ****/2023г., съгласно което констатираните от медика травми по тялото на ищеца са обуславили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи, че на 07.11.2023г. подал до ответника заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова не му е платено и понастоящем. Вследствие на травмите от **** животът му се променил, като въпреки изминалия период от една година, болките не отшумели, постоянно сънувал кошмари свързани с катастрофата. Вече не управлявал мотоциклет от страх, а това му било хоби, по тялото му останали и белези от получените рани. Поддържа, че се чувства нервен, раздразнителен и лесно избухва, а при ограничените си контакти с приятели, често стига до конфликти. Поддържа, че за претърпените неимуществени вреди му се дължи обезщетение от 100 000 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрк. Н.

З., с който по същество се оспорва основателността на иска. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, твърдяния механизъм на настъпване на *****, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва се наличието и на виновно и противоправно поведение от страна на застрахованият от дружеството водач. Поддържа, че е възможно ищецът да е нарушил чл. 48 от ЗДвП, като в случая от констативния протокол се установяа, че ищецът не е пропуснал на кръстовище на равнозначни пътища лекия автомобил на застрахованият при ответника водач непосредствено преди включването му в пътя, а в евентуалност се твърди, че ищецът е могъл да предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие. На следващо място се сочи, че вина за настъпване на **** има ищеца, който е могъл да забележи включващият се от дясно лек автомобил при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност. Излага, че лекият автомобил се е движил правомерно и водачът му адекватно е оценил пътната обстановка, а ищеца не е, тъй като липсват действия по намаляване на скоростта, за да пропусне включващият се от дясно на равнозначно кръстовище лек автомобил и това е 2 довело до **** Сочи, че ищецът е изгубил управление на мотора. Оспорва се вида и характера на настъпилите във връзка с **** увреждания, както и наличието на причинно следствена връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Оспорва се наличието на средни телесни увреждания. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, както и за съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал мотоциклета без задължителното предпазно облекло и предпазна каска. Излага се, че ако ищецът е управлявал с предпазна каска и задължителното по закон облекло за управление на мотоциклет е нямало да настъпят уврежданията по него. Сочи се, че е управлявал мотоциклета с несъобразена с пътните и метеорологични условия скорост и е загубил контрол над мотора, поради което е настъпило и произшествието. Твърди, че е налице независимо съизвършителсгво и съвина между водача на лекия автомобил и водача на мотоциклета. Поддържа, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие. Ищецът е можел да намали скоростта на движение, поради което е допринесъл съществено за настъпване на произшествието. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска, както и на претенцията за лихви от посочената дата. Въвежда възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Претендира присъжане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия на: констативен протокол за**** с пострадали лица рег. № *****/09.10.2023г.; лист за преглед на пациент в **** и допълнителен лист за преглед на пациент в ****; медицинско удостоверение № ****г.; болнични листи № ****/10.10.2023г., *****/24.10.2023г. № ****/23.11.2023г. и № *****/22.12.2023г.; амбулаторни листи № *****/09.10.2023г., №****/13.10.2023г., № *****/16.10.2023г., №*****/17.10.2023г., №********/03.11.2023г., № ******/21.11.2023г., №*******/23.11.2023г., №********/20.12.2023г., етапна епикриза от ***** „С. К.“ *****, рецепта, касов бон – 3 броя, се установява, че: на 09.10.2023г. Младши автоконтрольор при ****** Б. съставил протокол за посещение на 08.10.2023г. на местопроизшествие находящо се на път ****, км.

***** в посока с. З. Въз основа на лично възприетите от него на място обективни обстоятелства, полицейският служител удостоверил, че около 17:06 ч. Д. Г. Й. управлявал в описания пътен участък собствения си мотоциклет „**** *****”, с **** № *****, когато отдясно движейки се по земен път излязъл л.а. „М. *****”, с *** № ***** управляван от М.

Х.а С., която не пропуснала ищеца и виновно причинила *****, тъй като нарушила разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП. На нарушителя бил съставен ******. Впоследствие на Д. Г.

Й. били извършени прегледи и изследвания в С. ц. в гр. Б. като било констатирано контузия на раменния пояс и мишница. Възможно пълно натоварване на долни крайници. Запазен пълен обем движение в долни крайници и ляв горен крайник. Без наличие на отоци и травматични хематоми в областта на горни и долни крайници. Палпаторна болкав в дясна мишнична област. Ограничен обем активни движения в дясна раменна става. Без сетивноциркулаторни нарушения в периферията на десен горен крайник. При направени рентгенографии не били установени травматични промени в гръден кош и фрактури в областта на дясна мишнична кост. С мнение за **** в планов порядък и контролен преглед след 7 дни с оглед диагностично уточняване. Назначената терапия се изразявала в имобилизация с митела - *****, студени компреси и покой. Предложен бил за незабавна хоспитализация, която пострадалият отказал чрез саморъчно удостоверяване. На 09.10.2023г.

Д. Г. Й. бил прегледан от невролог, който назначил лечение с ***** и „С.“, като издал болничен лист за 14 дни. На 13.10.2023г. и 16.10.2023г., Д. Г. Й. отново посетил невролог, а на 17.10.2023г. ортопед- травматолог, който установил, че няма счупване, но не трябва да се натоварва дясната раменната става, поради което продължил болничния за нов период от 30 дни. На 03.11.2023г. специалист по физикална и рехабилитационна медицина му назначил 20 бр. Физио-терапевтични процедури от III група във връзка с възстановяване на движенията в рамото, продължени с още един курс на лечение от 20 бр. Физио-терапевтични процедури от III група. На 23.11.2023г. ортопед-травматолог констатирал подобрение след процедурите, но за предпазване на ръката, продължил болничния за нов период от 30 дни. На 05.12.2023г. Д.