Решение № 574 от 08.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Пазарджик, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104845 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от А. С. С. и Е. А. С., двамата от гр. С., срещу Г. Д. А. и В. Д. В., двамата от гр. П.,, за признаване за установено, че ищците са собственици по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот, намиращ се в с. П.,общ.

П., и за осъждане на втората ответница да "отстъпи особеността" (явно "собствеността") и да им предаде владението на целия имот, при условията на евентуалност - на 1/2 ид. част.

Исковете са съответно с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - срещу първия ответник, и чл. 108 от ЗС - срещу втората ответница.

В исковата молба се твърди, че двамата ищци са наследили от своята съпруга и майка С. С .

1/2 идеална част от имота, която част тя на свой ред наследила от своя баща. До смъртта си в сграда в имота живеел бащата, след неговата смърт С. съпругът и - първият ищец, нощували там при посещенията си в селото за събиране на арендата от други свои имоти и съхранявали вещи, а в дворното място имало плодни дръвчета, които беряли. След като през 2016 г. починала и С. С ., двамата ищци посещавали мястото по-рядко и през 2018 г. установили, че е частично премахната телената ограда, а на следващата година била частично разрушена и сградата. През 2024 г. с единия ищец се свързал непознат на име Г., по тяхно предположение - първият ответник, и попитал дали продават имота, като изразил желание да го купи. Обяснили му, че имотът не се продава. Няколко месеца по-късно те били уведомени за изменение на кадастралния регистър - като собственик на имота бил записан Г.

Д. А. по силата на нотариален акт за собственост по давност, макар че той в действителност никога не бил владял имота. На 06.08.2024 г. Д. продал имота на В. В.. Прави се искане за 1 отмяна на констативния нотариален акт на осн. чл. 537 от ГПК.

Ответниците са представили отговор, с който оспорват иска. Твърдят, че Г. А. е придобил имота по силата на владение в продължение на над 10 години. Неговата баба, починала през 1999 г., била собственица на съседния имот. Бабата и нейният съпруг, починал през 2001 г., владеели непрекъснато и необезпокоявано наред със собствения си имот още и съседния му - процесния. След тяхната смърт наследниците им продължили да владеят и стопанисват и двата имота, като специално процесният имот е владян и своен единствено от Г. А.. твърдят, че имотът никога не е бил застрояван и ограждан, не е съществувала твърдяната от ищците жилищна сграда от 30 кв.м., никога там никой не е преспивал или отглеждал плодни дръвчета. Още през 1975 г., когато наследодателят на ищците Т. И. се снабдил с нотариален акт за собственост по наследство и делба, което станало един ден след покупката от бабата на Г., той и заявил устно, че живее в гр. С. (тогава Н. К.), имотът не му трябва и ще и го продаде. По нататък И. изобщо не се интересувал от имота, нито пък наследниците му се били появявали там. Дядото и бабата на ищеца, обратно, прекарвали много време в своя имот, като ремонтирали и разширили намиращата се някога там паянтова сграда до лятна къща от 60 кв.м. Т. И. никога не занесъл протокола от делбата или нотариалния си акт в кметството на селото за регистриране в разписната книга - в нея стои още името на баща му.

Наследниците не са декларирали имота и в отдел МДТ на общината и не са плащали данъци. Практически имотът е лишен от самостоятелен достъп - за да се влезе в него, трябва да се мине през имота на бабата на ответника, двата имота имали доста неправилна граница помежду си и приличали на един общ парцел. Заявяват, че не оспорват наследодателят на ищците да е притежавал други имоти в селото, отдадени на аренда, но не е отсядал в процесния имот. След като го владял необезпокоявано в продължение на тези години и се е снабдил с нотариален акт, Г. А. го продал на втората ответница.

В хода на делото страните поддържат становищата си. В писмена защита излагат доводи за доказаност на фактическите си твърдения.

Ищците считат, че двамата доведени от тях свидетели имат преки впечатления от имота и са установили както че приживе на Т. и С. в имота е имало къща и плодни дръвчета, така и че сега нито този имот, нито съседният се обработват и обитават, а първият от свидетелите установява, че и преди, по време на посещенията му към 2005-2006 г., в имота на Т. П. не е имало сграда и видими данни за обитаване. Вторият е установил, че А. е поддържал имота дори няколко години след смъртта на съпругата си през 2016 г. и също почни, че по това време в съседния имот не е имало нищо, дори сграда. Свидетелите, доведени от ответника, според тях нямат преки впечатления, единият единствено сочи, че Г. е почиствал "нещо там" и не е обработвал имота извън почистването.

Ответниците в писмената си защита наблягат на дългия период, изминал от последните посещения на свидетелите на ищците (около 15 години за единия и последно, но бе особена категоричност - "по времето на ковида" за другия), както и на това, че никога в плановете на селото не е било отразявано наличие на сграда в спорния имот. Сочат още, че свидетелите не са от П. и спокойно биха могли да се заблудят с друг имот на ищците, в който да е имало 2 както ябълкови дръвчета и постройка, така и входна врата към улицата със стъпалца, докато процесният имот няма постройка, а денивелацията не позволява врата към улицата. Другите двама свидетели, даващи показания в полза на ответника, са жители на селото и са категорични, че многократно са виждали Г. в имота, а за Т. И. не са чували.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно и се установява въз основа на писмените доказателства, че ищците са наследници – съпруг и син – на С. Т.ова С.а, починала на 27.02.2016 г.

С нотариален акт от 14.08.1975 г. Т. К. И., баща на С. С ., жител на гр. Н. К. (днес С.) е признат за собственик поо наследство и делба на процесния имот, описан като празен незастроен урегулиран парцел с площ 1040 кв.м.

На 15.02.2006 г. И. е починал, оставяйки за наследници дъщеря си С. двете деца на починалия си по-рано син, с постоянни адреси в гр. П.. През юни 2006 г. С. С . е подала до Община П. декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота, ползваща всички наследници (нея и нейните племенници). В декларацията имотът е описан като земя (при възможности „земя“, „сграда“ и „земя и сграда“), без масивна ограда. Към декларацията е било приложено копие от нотариалния акт от 1975 г.

Няма данни след смъртта на С. С . нейните наследници да са подавали деклараци за имота.

Съседният от североизток имот с идентификатор 55556.502***** е бил собственост на Т. П.

(и нейния съпруг, по силата на СИО), придобит чрез покупко-продажба от С. Т. от 13.08.1975 г. В нотариалния акт освен урегулиран парцел е описана и паянтова жилищна сграда от 16 кв.м в него. Съпрузите П. са починали съответно през 1999 - Т., и 2001 г. - Й. П., и са оставили за наследници свои живи син и дъщеря и децата на починала дъщеря – ответникът Г. А. и неговата сестра. През 2023 г. втората ответница В. В. е купила от публична продан дела на Г. А., а със сделки е придобила дяловете на сестра му и леля му, като е останала съсобственица с неговия вуйчо при дялове 2/3 ид. части за нея и 1/3 за вуйчото. Между двамата е допусната делба с решение на районния съд от юни 2024 г.

На 24.07.2024 г. Г. А. се е снабдил с оспорения по настоящото дело нотариален акт, удостоверяващ собственост върху прцесния имот, придобита по давност. Свидетели в нотариалното производство, видно от постановлението на нотариуса, са били ответницата В. и двамата доведени от него по настоящото дело свидетели – Г. О. и Т. К.. На 06.08.2024 г. е продал имота на В..

До двата имота, видно от представената скица, се стига по улица, минаваща покрай тях от запад, като и двата имат лице към тази улица и спорният имот, гледано от улицата, се намира вдясно, а този на П. – вляво.

Спорно по делото е владението върху имота от страна на ищцовата или ответната страна. И двете страни разполагат с нотариални актове – ответниците с издадени непосредствено на тях, а ищците – на техния наследодател Т. И.. По тази причина и според приетото в мотивите на ТР 11/2012 на ОСГК на ВКС тежестта на доказване се разпределя по общите правила – ответниците, които твърдят придобиване по давност, следва да докажат 3 владението на Г. А..

По делото са разпитани общо четирима свидетели – доведените от ответниците О. и К., жители на село П., и двама, доведени от ищците – Д. М. и Й. Б., които не са жители на селото и са го посещавали, по собствените им думи, заедно с А. С.. М. си спомня, че около 2005-2006 г. заедно с А. е посетил имот на неговото семейство в П., който се намирал на края на селото, отляво на имота имало асфалтов път, а в ниската част граничел с рекичка и друг път, коларски. Близо до имота имало краварник. В имота имало ябълкови и орехови дървета, а „долу“ – малка къщичка, бил ограден с телена мрежа и се влизало през врата в лявата му част, гледано от асфалтовия път. Месец преди разпита свидетелят отново посетил имота и там вече нямало нищо освен един орех и камъни от разрушената къща. Останалото свидетелят го знаел от А. – за къщата приживе се грижел бай Т., след смъртта му – С. А., а преди 7-8 месеца А. се оплакал, че „някой му бил взел имота“. Подобни са показанията и на Бакалов – още приживе на дядо Т. бил ходил 2-3 пъти със С. съпруга и в имота, в него имало ябълки, за които се грижел дядо Т.; имало сграда, телена ограда и врата, а дворът бил правоъгълен. Имотът се намирал между реката и асфалтов път, водещ към краварника. В съседните имоти нямало сгради, всички те, подобно на имота на Т., изглеждали като поляна.

“Около ковида“ отново ходили с А., защото някой му се бил обадил във връзка с имота, и тогава вече нямало нито сграда, нито ограда, нито видими следи от обработка на този имот или на съседния – целите били в „бурен и треволяци“. На мястото на къщата в имота на А. имало купчина камъни.

Другите двама свидетели твърдят, че в имота са виждали само Г.. Тъй като са от селото, заявяват, че при минаванията си покрай имота понякога са виждали Г. да го почиства. К., помлад от двамата (роден през 1989 г.), заявява, че не помни бабата и дядото на Г. и само е чувал, че в техния имот е имало къща, която паднала или изгоряла. К. описва мястото, на което според него „няма ограда, няма нищо“, но въпреки това според него откъм пътя може да се влезе само от едно място заради денивелацията, а отстрани през съседен частен имот може да се влезе, тъй като и там няма ограда и никой не стопанисва.

О., който е по-възрастен, помни Т. П. и съпруга и. Твърди, че още приживе на тях къщата се разрушила – двамата вече били много възрастни и никой не живеел тогава в имота.

Споменава, че след разрушаването „те влизаха да я ограбят“. Нямало вече никакви останки от къщата, имотът бил изчистен от останките на къщата и в него имало само трева, евентуално можело да има камъни. Имотът бил около два декара и според свидетеля в тези два декара се включва и площта на процесния имот. Ограда в момента имало само откъм другата страна на имота на П. – там съседите се казвали Търпови. След смъртта на бабата имотът се почиствал периодично от Г., включително около ореха, но последно свидетелят го бил видял предходната година (2024).

По делото е изслушано вещо лице, което констатира идентичността на имотите, записани по старите планове и разписни книги на праводателите на страните (тези обстоятелства не са спорни). Според заключението в никой от регулационните и кадастралните планове от 1930 г. насам не е имало нанесена сграда в имот ****. При извършения оглед на място лицето на 4 имота било обрасло с храсти и „гориста растителност“, заради което достъп до него бил възможен само през имот***** по съществуващ на терена полски път. На място липсва ограда между двата имота, и в двата няма сгради. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в имот **** от северната му страна, близо до границата с имота от изток (имот*****), е имало разхвърляни по терена камъни „с ръбове, с различна форма и големина“, за които не може да твърди, че са остатъци от сграда или каменен зид. И двата имота, **** и*****, не са почистени и не се обработват, но времето, необходимо за обрастването им с храсти, каквито са към момента на огледа, според вещото лице е възможно да не е повече от една-две години.