Решение № 783 от 03.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Варна, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110107069 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца К. Г. А., ЕГН **********, с адрес ***, с пълномощник по делото адвокат П. Н. от АК - Варна, против „А.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя И.М.Ш., с представител по делото юрисконсулт С.С..

В исковата молба ищецът твърди, че на 2023 г. между него и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който ответното дружество му предоставило в заем сума в размер на 6789, 12 лв., а той се задължил да върне предоставената сума в срок до 20.07.2025 г. при лихвен процент от 27.53 % и годишен процент на разходите 31,28 %. В чл.3 от Договора било предвидено, че „К.“ ЕАД одобрява Заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на кредитополучателя, по реда, предвиден в Общите условия. В чл.4 от Договора било посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение, следвало в 10 дневен срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа да сключи Договор за поръчителство с одобрено от „К.” ЕАД юридическо лице /“Поръчител”/. Посочено било, че в случай на непредставяне на съответното обезпечение, ще се счита, че Заявлението не е одобрено и съответно Договорът няма да породи действие. Съгласно клаузата на чл.4 от Договора, на 2023 г. между ищеца и ответната страна се сключил Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се съгласява да сключи договор за поръчителство с „К.” ЕАД, по силата на който да отговоря пред „К." ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, като за поемане на предвидените задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Така съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 2023 г., К. Г. А. се задължил да заплати на „А.Т.“ ЕООД възнаграждение в размер на 5893,75 лв. за периода на действие на Договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Съгласно 1

Приложение №1 към Договора за потребителски кредит било посочено, че общият размер на всички плащания e 8960,24 лв., а съгласно Приложение №1 към Договор за предоставяне на поръчителство, към вноската по Договора за потребителски кредит, следвало да се прибави и възнаграждението на поръчителя в размер на 5893,75 лв., като общото задължение за ищеца възлизало на 14 853,99 лв.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, защото с него е допуснато значително несъответствие на правата и задълженията на страните; неравноправно третиране икономически слаб участник в оборота; използване недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай това било допуснато с вменяване на ответника на задължение за заплащане на възнаграждение на поръчител. Ищецът твърди, че по отношение на договора за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит, където в чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал.2 е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така в чл.10а, ал.4 от ЗПК било предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Ищецът сочи още, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Ищецът счита, че клаузата, съдържаща се в чл.4 от Договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Също така сочи, че съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения следва да се сключи договорът за кредит. Клаузата на чл.4 реално прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени и с нормата на чл.16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Наред с това изтъква, че възнаграждението за поръчителство е договорено за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.

Уговорено по този начин, възнаграждението целяло само и единствено постигане на неоснователно обогатяване.

Наред с изложеното ищецът твърди и, че условията и клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени и е приложима разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, регламенитраща, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като такава неравноправна клауза е нищожна. Уговорената клауза за обезпечаване водила до допълнително вземане на кредитора, което се плащало заедно с вноските за главница и лихва, и водило до скрито оскъпяване на кредита, поради което тази клауза се явявала неравноправна и недействителна. Клаузата, регламентираща възнаграждение за поръчителство, също противоречала на добрите нрави.

Ищецът сочи още, че при справка в Търговския регистър по партидата на „А.Т.“ ЕООД, се 2 установява, че едноличен собственик на капитала на „А.Т.” ЕООД е „К.” ЕАД. Основен предмет на дейност на „А.Т.” ЕООД бил гаранционни сделки, каквато е и Договорът за предоставяне на поръчителство от 2023 г. Печалбата на „А.Т.” ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „К.” ЕАД. Затова със сключване на договор за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К.“ ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит. Това водило до недействителност на договора за поръчителство, на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 от ГПК.

Към момента на подаването на исковата молба ищецът заплатил в полза на ответника сумата от 8960, 24 лв.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответната страна сумата в размер на 5893,75 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство по Договор за поръчителство от 2023 г., поради нищожност на клауза, регламентираща възнаграждението. Ищецът моли също да му се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В представения писмен отговор от ответната страна същата, чрез процесуалния си представител заявява, че счита предявеният иск за неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/2023 г., който е във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца – кредитополучател по договора за кредит, с посочените в исковата молба параметри. Сочи, че възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „А.Т.“ ЕООД, до която „К.“ ЕАД нямало достъп. Впоследствие ответникът предоставял на „К.“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това било единствено с цел да се улесни на плащането от страна на потребителя. „К.“ ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия било и обезпечаването на договора. Възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,тъй като не било задължително условие за получаването на кредита. Представянето на обезпечение било изцяло доброволно и зависело от избора на конкретния клиент. „К.“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А.Т.“ ЕООД, по който бъдещ договор „К.“ ЕАД не било страна. Възнаграждението на поръчителя „А.Т.“ ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит, поради което нямало как да представлява общ разход по кредите.

Ответната страна сочи също, че наличието на свързаност между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД само по себе си не водило до „скрито оскъпяване на кредита“. „К.“ ЕАД било едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД, но последното представлявало отделно юридическо лице със собствена 3 правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. В договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане по сметка на ответника или по сметка на „К.“ ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант бил предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставял във финансово по-благоприятна позиция. В този случай „К.“ ЕАД единствено получавало от името и за сметка на ответника плащането, но не било титуляр на вземането и не се разпореждало със същото, което било изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия).

Предвид така изложените обстоятелства отватната страна моли искът да се отхвърли, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приобщения към писмените доказателства по делото договор от 2023 г., че на посочената дата между ищеца и ответната страна е сключен Договор за предоставяне на поръчителство. От съдържанието на договора е ясно, че между ищеца и „К.“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит, който е и представен по делото - Договор за потребителски кредит №*** от същата дата 2023 г., по силата на който посоченото дружество е предоставило на ищеца в заем сума в размер на 6000 лв., със срок на погасяване 20.07.2025 г. В чл.4 от Договора за кредит е регламентирано, че в случай, че кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение, следва в 10 дневен срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа да сключи Договор за поръчителство с одобрено от „К.” ЕАД юридическо лице - поръчител. В ал.2 на чл.4 от Договора за кредит е посочено, че в случай на непредставяне на съответното обезпечение, ще се счита, че Заявлението не е одобрено и съответно Договорът няма да породи действие.