Определение № 371 от 30.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Бургас, 24.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно гражданско дело № 20232000500314 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т.1 ГПК, вр.чл.229 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на К. И. Б. и Н. И. Б., двете представлявани от своята майка и законен представител Е. Х. Х., чрез адв. Н.

Н. Д. и мл.адв.Ак., против протоколно определение от 10.07.2023 год. по гр.д.

№2218/22 год. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството е спряно до приключване на производството по НОХД №419/2023 год. на ОС Бургас, на основание член 229 алинея 1 точка 5 от ГПК.

В частната жалба се изразява недоволство от о бжалвания акт и се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Навеждат се доводи, че не е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Поддържа се, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебна или досъдебна фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която по изключение престъпното обстоятелство може и следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 от ГПК.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност. Заявява се, че по отношение на фактическия състав на деликтното правоотношение са налице съществени протИ.речиви и недоизяснени факти. Моли за потвърждаване на определението.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лиц а с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.

2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 2218/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по искова молба на К. И. Б. и Н. И. Б., двете представлявани от своята майка и законен представител Е. Х. Х., против ЗАД „Д. ЖИ.т и з.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

София, 1172, бул. „Г. М. Д.” № 1, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 125 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба са въведени твърдения от застрахователя, че е било образувано досъдебно производство, което е от значение за гражданския спор, доколкото посочения в исковата молба деликт изцяло покрива фактическия състав на престъпление по НК. Направено е искане за спиране на гр.д.№2218/22 год. на осн.чл.229 ал.1 т.5 от НК.

В първото открито съдебно заседание искането за спиране е подновено, като е посочено, че е образувано НОХД№419/23 год. по описа на БОС.

Съдът е направил служебна справка от деловодната програма, от която установил, че е образувано НОХД№419/23 год., по което подсъдим е И. Ал.

Ал. с ЕГН **********, сочен като деликвент в исковата молба, неприключило с окончателен съдебен акт.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Окръжен съд Бургас е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 419/ 2023 г. по описа на същия съд, на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Изложил е мотиви, че при постановяване на решението си е задължен да извърши съобразяване по чл.300 от ГПК.

Очевидно е, че въпреки позоваването на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, съдът е спрял производството поради наличие на висящ съдебен преюдициален спор, т.е. счел е, че е изпълнена хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата протИ.правност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство, и протИ.правното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента (така в определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч.т.д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО).

В конкретния случай в Окръжен съд – Бургас е било образувано 2 наказателно дело въз основа внесен обвинителен акт от страна на Окръжна прокуратура – Бургас против И. Ал. Ал. за причиняване на смърт по непредпазлИ.ст в транспорта. От справката на чл.118 е видно, че ищците са конституирани като частни обвинители, от което следва извод за идентичност на деянието, за което е подведен под наказателна отговорност прекия причинител на увреждането, с гражданския деликт, обезщетяване на вредите от който се търси в настоящия исков процес.

Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела – така ТР №1/09.07.2019 год. по т.д.№1/2017 год. ОСГТК ВКС. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение относно права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Доколкото гражданският съд е задължен да съобрази задължителната сила на присъдата по чл.300 от ГПК, преюдициалност по см.на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е налице и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.07.2023 год. по гр.д.

№2218/22 год. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството е спряно.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3