Определение № 626 от 11.07.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Плевен, 11.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Н. П.а като разгледа докладваното от Теодора Н. П.а Частно наказателно дело № 20244430201165 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.

С постановление от 06.06.2024г. прокурор при РП – гр.Плевен на основание чл.243 ал.І т.1 вр.чл.24, ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 81/2023г. по описа на ОДМВР Плевен, преписка № 6647/2022г. по описа на РП Плевен, образувано на 16.03.2023г. затова, че на неустановена дата през 2018г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено у А. П. М. от ***, заблуждение и с това му причинил имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.1 НК.

Недоволен от така издаденото постановление е останал А. П. М. от ***, който чрез адв.Д. М. от САК го обжалва пред Плевенски районен съд. Твърди, че постановеният прокурорски акт е незаконосъобразен и необоснован, като излага подробни съображения. В заключение моли съда да отмени атакуваното прокурорско постановление.

Съдът като съобрази доводите на страните, събраните на досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОВИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ

ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че в постановлението на държавното обвинение правилно е обхваната фактическата обстановка по делото и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи за липса на доказателства от обективна и субективна страна за извършени престъпления по чл. 209, ал.1 от НК и по чл.

206 от НК.

Прокурорът напълно мотивирано е счел, на първо място, че не е налице изпълнително деяние на престъплението по чл.209,ал. 1 от НК, както от обективна така и от субективна страна. Въз основа на детайлно описана фактическа обстановка, която не следва да бъде преповтаряна, са обсъдени събраните и кредитирани писмени и гласни доказателства и експертни заключения. Представителят на обвинението след като е изложил възприетата от него фактическа обстановка, е посочил въз основа на какъв доказателствен материал е извлякъл същата и кои писмени и гласни доказателства е кредитирал. Посочено е, че в своите показания св. А. М. разпитан по делото, потвърждава за сключените договори с „***“ ООД и „***“ ООД, като заявява, че не могъл да изпълни условията по тях, тъй като не му била дадена възможност да се разпореди със засетите площи с пшеница в землището на гр.Плевен и село Буковлък, които били общо 2 900 декара. Твърди, че управителят на „***“ ООД – св.К.Г. организирал жътвата на въпросните площи, както и впоследствие било сключено Тристранното споразумение между М., „***“ ООД и „***“ ООД, с което на двете дружества се давало право да се разпореждат със засетите площи, а самият А. М. да бъде уведомен за добитата реколта. Към онзи момент М. не бил уведомен за добитата реколта. Сочи че, според предоставени му приемно-предавателни протоколи за извозена продукция, той издал количествени фактури. Още според М., добив от 145 кг на дка бил един нереален добив през съответната стопанска година, като след като сметнал засетите площи и средния добив и след като приспаднал добитото количество от фактурите, които издал, получил липсващото количество от около 1318,420 тона, възлизащо на сумата от 355 973,40 лева. В допълнение в други свои показания на по-късен етап, св.А. М. заявява, че всички задължения, които имал към кредиторите си, били съдебно 2 установени с влезли в сила заповеди за изпълнение и издадени листове, образувани били изпълнителни дела по законоустановеният ред и след принудително изпълнение от ЧСИ, вземанията били частично удовлетворени.

„***“ ООД било първи по ред заложен кредитор и тристранното споразумение било сключено с оглед изявеното желание от св.М. за частично доброволно погасяване на задълженията с продукция към първия и втория заложен кредитор. Счетоводните документи били издавани от А. М. впоследствие след събиране на продукцията. Дългът бил формиран само въз основа на безспорни вземания, но той включвал по смисъла на гражданското право и ЗЗД – главница, лихва, неустойки /ако има уговорени такива/ и разноски.

Прокурорът в изложението си е обсъдил и показанията на свидетелите И.И. собственик и управител на „***“ ООД и св. Н.В. П.. Така св.И. според РП Плевен заявява, че са изпълнили задължението си, като са изкупили пшеницата на определената от тях цена, за което количество има издадени надлежно осчетоводени фактури. Счита, че споразумението със св. М. е изпълнено от тяхна страна. В този смисъл според прокурора са и показанията на св. М. И.а – също управител на „***“ ООД. Св. Н.В. П., разпитан по делото сочи според обвинението, че считано от 31.05.2021г. вече не е съдружник в дружеството „***“ ООД и няма дялово участие, поради която причина не може да предостави подробна информация и документи относно търговските взаимоотношения на дружеството със св. А. М., но доколкото имал спомен, през 2014г. – 2015г. М. искал да има търговски отношения с дружеството, изразяващи се в това да му предоставят голяма парична сума. За сумата /не помни размера й/, която му отпуснали, М. предоставил като обезпечение апартамент в гр. Плевен, къща в Ловешко село и залог за бъдеща продукция.

Било подписано тристранно споразумение между А. М., „***“ ООД и „***“ ООД. По спомен на св. П., този документ бил подписан при адвоката им в гр.Плевен - адв. М.К.. По данни на св.Н. П., от тяхна страна върху А. М. не бил прилаган натиск за подписване на това споразумение. Св.П. твърди, че със сигурност са получавали фактури от св.М. за продажба на зърно и са издавали такива през 2018г. На следващо място - обсъден е в постановлението на РППлевен повторния разпит на св. А. М., в който твърди, че задължението му по договора от 14.02.2018г. между него и „***“ било в размер на 228 000 лева, като към 2018г. той възстановил сумата от около 215 000 лева.

Обсъдено е от страна на РП-Плевен и заключението на вещото лице по 3 назначената комплексна агротехническа и оценителна експертиза на л.217219, папка 3 от ДП.

Прокурорът в коментираното постановление сочи проведени допълнителни разпити и на голям брой други свидетели, чиито показания действително не са били анализирани от прокурора в детайли, но това според съда не е съществен недостатък на постановлението, доколкото основните гласни доказателства с отношение към предмета на делото са залегнали в пълнота в коментирания прокурорски акт.

Споделят се напълно изводите на РП-Плевен за недоказаност на извършването на престъпление от общ характер по смисъла на чл.209, ал.1 или друг текст от НК, в конкретност противозаконно присвояване по см. на чл.

206 от НК. Правилно е виждането на прокурора, че гласните доказателства, анализирани в едно със заключението на назначената комплексна агротехническа и оценителна експертиза и приобщените писмени доказателства не водят до единствения и категоричен извод за извършено престъпно деяние, както от обективна, така и от субективна страна, каквото е изискването на константната съдебна практика.

Установява се според прокурора, което се споделя и от съда, че са налице облигационни взаимоотношения между ФЛ и ЮЛ, което налага правния извод, че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209 ал.1 или чл. 206, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер, с оглед това, че в случая между лицата са възникнали гражданскоправни договорни отношения по повод постигнати между тях съглашения.

Следва да се посочи, че за да е налице престъплението измама от обективна страна следва конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди. В конкретния случай не е налице именно посочения белег на деянието измама не се установява да е въведено в заблуждение лице, което от своя страна да е извършило разпоредителни действия с имущество за своя или чужда сметка и в резултат на това за него или за другиго да настъпи имотна вреда.

Не е и установено противозаконно присвояване, доколкото 4 за да е осъществен престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна дадено лице да получи на някакво правно основание (договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. От субективна страна посоченото престъпление се извършва с пряк умисъл, като деецът съзнава, че владее или пази на някакво правно основание вещта, че няма право да се разпорежда с нея и въпреки това предприема подобни разпоредителни действия.

Правилно посочва прокурорът, че св.А. М. с подписването на тристранното съглашение е имал възможност да контролира и участва при финализиране на продукцията, в който смисъл са и събраните и анализирани от него доказателства.

Правилно и въз основа на задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и ЕЗ прокурорът е достигнал до правилния извод, че в случая са налице доказателства за типичен граждански спор, който следва да бъде регулиран по общия гражданскоправен ред, без да се прибягва до механизмите на наказателния процес. Компетентен да се произнесе по спорните граждански правоотношения, респ. по основателността на претенциите, произтичащи от неизпълнение на договори, когато релевантната фактология не сочи на деяние, обявено за престъпление от особената част на НК, е гражданският съд, със средствата и механизмите на гражданския процес. Относима е и цитираната от прокурора съдебна практика. / Р 1502002 г., Ш н. о., Р 345- 2007 г., III н. о./.

Ето защо съдът намери, че РП-Плевен законосъобразно и обосновано е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 81/2023г. по описа на ОДМВР Плевен, преписка № 6647/2022г. по описа на РП Плевен.

По гореизложените съображения съдът намери, че следва да бъде потвърдено постановлението на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 81/2023г. по описа на ОДМВР Плевен, преписка № 6647/2022г. по описа на РП Плевен, образувано на 16.03.2023г. затова, че на неустановена дата през 2018г. в гр.Плевен, с цел да 5 набави за себе си имотна облага, е възбудено у А. П. М. от ***, заблуждение и с това му причинил имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.1 НК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.243, ал.5 от НПК постановлението на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 81/2023г. по описа на ОДМВР Плевен, преписка № 6647/2022г. по описа на РП Плевен, образувано на 16.03.2023г. затова, че на неустановена дата през 2018г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено у А. П. М. от ***, заблуждение и с това му причинил имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.1 НК.

Определението подлежи на жалба или протест в 7- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6