Решение № 124 от 28.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Шумен, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500287 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД гр. Шумен, представлявано от управителя И.Й.П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. от САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20248760401441 по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876, с район на действие ШОС, срещу постановление от 04.04.2025 г. по делото, с което съдебният изпълнител отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, по възражение на длъжника вх. № 10500/24.03.2025 г. Излага, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, при наличието на които би било оправдано възлагането на адвокатско възнаграждение в размер на 11969,68 лева. Сочи, че производството било образувано въз основа на изпълнителен лист № 141/01.11.2024 г., издаден по в.т.д. № 369/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Описаното исково производство понастоящем било висящо пред ВКС. Въз основа на отправено искане от жалбоподателя до ВКС и внесена от него гаранция в размер на 260105,80 лв., ВКС спрял производството по настоящото изпълнително дело, на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК. Освен молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощникът на взискателя не бил извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Поради това, намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде дължимо на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 200,00 лв., а не на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата. Предвид изложеното, моли атакуваното от него постановление да бъде отменено, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до размер 200,00 лева.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника си адв. Е.Д.в от САК е депозирал отговор, в който взема становище за недопустимост на жалбата, подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Излага подробни доводи, обуславящи, според него, неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното постановление по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за недопустима, като подадена след срока по чл.

1

436, ал. 1 от ГПК, а по същество я счита за неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид оплакването в жалбата, както и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело № 20248760401441 по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС е, че същото е образувано по молба от 17.12.2024 г., депозирана от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2024 г. по в.т. д. № 369/2024 г. на Апелативен съд – Варна. По силата на същия, длъжникът „Водоснабдяване и канализацияШумен“ ООД гр. Шумен бил осъден да заплати на дружеството сума в размер на 240838,72,49 лв. – главница и 19267,08 лв. – неустойка за забава по договор от 08.01.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2023 г. до изплащане на вземането. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника при наличие на такива да пристъпи към изпълнение срещу тях, както и възложил правомощия на ЧСИ по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Представено е и пълномощно, по силата на което взискателят упълномощил адвокатско дружество „Делчев и партньори“ гр. София да го представлява по изпълнителното дело.

На 23.12.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която той е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза общо на сумата от 310 013,14 лв. към 06.01.2025 г. На същата дата, чрез електронна поща, пълномощник на „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД уведомил ЧСИ, че по силата на определение № 2870/04.11.2024 г. по ч.т.д. № 2413/2024 г. по описа на ВКС било спряно изпълнението на решение № 262/10.10.2024 г. постановено по в.т. д. № 369/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

Приложил и копие на цитирания съдебен акт /приложен и към молбата за образуване на изпълнително дело от взискателя/. В същия, ВКС констатирал, че молителят внесъл по сметка на съда обезпечение в размер на 260105,80 лева. Едновременно с това, длъжникът отправил искане до ЧСИ, на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по изпълнителното дело да бъде спряно. На 23.12.2024 г. съдебният изпълнител изпратил съобщения до страните, че производството по делото е спряно на посоченото правно основание.

На 11.03.2025 г. взискателят депозирал молба по делото, с която поискал след възобновяване на същото да бъдат събрани и направените от него разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 11969,68 лева. Приложил доказателства за плащане на тази сума. С постановление от 11.03.2025 г. помощник на частния съдебен изпълнител приел разноските за възнаграждение за юридически услуги в поискания размер.

На 24.03.2025 г. длъжникът подал по делото възражение срещу този размер, като изложил доводи. След размяна на същото, с постановление от 04.04.2025 г. ПЧСИ отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени кои действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват, като според чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбоподателят е длъжник по изпълнението и обжалва отказът на ЧСИ да намали размера на дължимото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, платено от взискателя.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице и се явява процесуално допустима. Относно възражението за недопустимост на жалбата, направено от взискателя и застъпено в становището на ЧСИ, въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй като длъжникът в изпълнителното производство може във всеки един момент от това производство да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – разноските в изпълнителното производство. Такъв е и настоящия случай, като след направено възражение, ЧСИ постановил отказ да намали размера на възнаграждението.

Атакуваното постановление е изпратено на пълномощника на длъжника на 08.04.2025 г. и на същата дата е потвърдено получаването му. Жалбата е подадена на 22.04.2025 г., тоест в 2 установения от ГПК срок, поради което се явява допустима.

В случая, с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят посочил способ на изпълнение – налагането на запор на наличните банкови сметки на длъжника, а при установяване на други активи на дружеството да се пристъпи към изпълнение срещу тях. Същата е подадена на 17.12.2024 г., като към този момент вече било постановено определение на ВКС, по силата на което изпълнението по решението, по което е издаден изпълнителен лист, представляващ основание за образуване на изпълнителното производство, е било спряно. На ЧСИ било известно това обстоятелство, тъй като взискателят представил препис от определението на ВКС, ведно с молбата за образуване на изпълнително дело. Спирането на изпълнението по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия. Налице е забрана, както за органа по изпълнението, така и за страните по него да извършват каквито и да било процесуални действия. Последното включва забрана да се извършват не само конкретни изпълнителни способи, но и извършването на други действия, които не представляват пряко изпълнително действие, каквото е произнасянето на съдебния изпълнител по разноските.

Правното значение на обезпечителната мярка по чл. 282, ал. 2 от ГПК е да се обезпечи принудителното събиране на съдебно признато вземане. При наличие на оспорване на вземането, за което е издаден изпълнителен лист въпросът за вида и размера на дължимите разноски е пряко свързан и е пряка последица от въпроса по основателността на самото вземане. След като е спряна възможността временно да се извършват действия по събирането му, налице е такава и спрямо възможността да се събират и разноските, които са пряко следствие от дължимостта на главното вземане. Поради това, следва да се приеме, че при спряно изпълнение на спорно вземане е недопустимо да се определят по вид и размер разноски по събирането му от задължената страна. Предвид горното, в случая, съдебният изпълнител не е следвало да се произнася по молбата на длъжника, с която възразява по вида и размера на приетите разноски по изпълнението, след като още преди образуване на изпълнителното дело е налице спиране на изпълнението на решението на Апелативен съд – Варна. В този случай, след спирането не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални действия.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на възнаграждението на пълномощника на взискателя от 11969,68 лв. на 200,00 лв., като недопустимо, следва да бъде обезсилено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо постановление от 04.04.2025 г. по изп.д № № 20248760401441 по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876, с район на действие ШОС, с което помощник ЧСИ В.В. отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3