Решение № 69 от 22.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Л., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г.А в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20264300600254 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.306 НПК.

С определение № 135/23.04.2026 година по ЧНД № 254/2026 г. Районен съд - Л. е оставил без уважение молбата за определяне на едно общо найтежко наказание по подадена молба от осъдения Е. О. М., понастоящем в Затвора, ***.

Срещу определението е постъпило въззивно искане,имащо характера на жалба от осъдения Е. О. М.,в което възразява срещу извършеното групиране на постановените спрямо него присъди.Приема,че РС не се е съобразил,че той е лице с изградено престъпно съзнание все за кражби и то при условията на опасен рецидив.Моли ЛОС да измени определението и да му приложи чл.24 от НК,с до една втора или с шест месеца повече или с една година повече 2 год.и 6 мес.л.св,или 3 години л.св.Също така да приложи чл.25,ал.2 от НК и чл.59 от НК.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Л.. Не са налице условия за прекратяване или спиране на производството.

1

Въззивната жалба /искане/ е подадена в срока по чл. 319 от НПК от лице, имащо право да обжалва подлежащ на обжалване съдебен акт.

В хода на съдебните прения,представителя на Окръжна прокуратураЛ.,прокурор Р. П. изразява становище,че молбата е неоснователна. Съдът в определението и в мотивите си много подробно е развил тезата си защо няма основание за групиране, за което заявява,че е съгласен, затова счита, че жалбата е неоснователна.

Защитника,адвокат В. Г. сочи, че подзащитният му Е. О. М. чрез него моли почитаемия съд да бъде уважена въззивната му жалба, като моли съда да измени определението на Ловешкия районен съд и постанови друго, като му завиши наказанието при условията на чл. 24 от НК с което същият заявява, че следва да изтърпи по-тежко наказание, предвид многобройните му осъждания и обстоятелството, че не е могъл и не е в състояние да възстанови отнетото имущество по кражбата.

Сочи,че му е разяснено от защитата, че при липса на протест на прокурора няма правна възможност да му бъде уважена жалбата. Освен това, неговото друго оплакване се свежда до това, че първоинстанционният съд при групиране на наказанията не е съобразил неговата молба, а именно не е извършил групиране на наказанията, посочени в неговата молба по НОХД № 407/2022 г. на ОС-Русе и НОХД № 965/2022 г. на РС-Русе, и НОХД № 641/2023 г. на РС-Русе, и по НОХД № 1257/2025 г. на РС-Русе, и по НОХД № 73/2026 г. на РС-Л..

Същият счита, че са налице условията за групиране на наказанията по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, пр. 2 от НК, тъй като деянията по тези присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда по която и да е от тях.

Първоинстанционният съд в определението в мотивите си е изложил съображения кои наказания, по кои дела следва да бъдат групирани.

Заявява,че подзащитният му е запознат с определението на съда. При тези съображения моли ЛОС съобразно закона да уважи жалбата , ако приемете, че са налице условията за това.

Въззивникът Е. М. в защита сочи,че това, което изнесъл представителят на ОП-Л. и това, което изнесе процесуалната му защита, от една страна е разбираемо, от друга страна не е. Заявява,че той много се колебаел дали всъщност да се яви с неговата ръкописно образувана жалба, защото февруари месец, тоест когато се издала осъдителна присъда - на последния съд, по дело № 73, думата на прокурора тогава, за да стигне до тука била така: „Ще ти бъде направена кумулация." Нещо, което го накарало тогава, самата присъда, която била в условията на съкратено производство, да не е условно, да изчака да влезе в сила присъдата с такова убеждение, че като влезе в сила, ще бъде направена и кумулация. Заявява,че той така предполагал какво може да бъде и крайният съдебен акт, това което той виждал.

Колкото до искането от него да се приложи разпоредбата на чл. 24 от НК – сочи,че той много пъти го е казвал и ще продължава да го казва навсякъде,като сочи,че нещата ги е казвал и пред Районен съд, и включително 2 сега, дори по дело № 73, което било в Апелативен съд да го гледат,да прецезират пак нещата с искане да се прави корекция на наложеното наказание, като приема, че трябва да бъдат справедливи. Според него трябва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК, доколкото е възможно. Другият вариант, който предлага,ако съдът счете, че това не може да стане, при това положение направената му изобщо кумулация при издаването на първоначалната присъда от февруари трябвало да обхване тези наказания, които процесуалната защита изреди, за което има такава възможност, защото се касае за две наказания по две години. Излагат се мотиви от страна на РС-Л. и с предходно определение от 2023 г. на РС-Русе е извършено групиране на тези наказания и е било налице влязло в сила определение, но тези наказания са действително изтърпени. Има условия на чл. 25, ал. 2 го предвижда.

Счита,че този вариант, който е направен като кумулация не може да се явява по никакъв начин най-добрият вариант за него, а по-скоро най-благоприятният вариант е да изтърпи едно общо наказание. Това са според него допуснатите грешки. Увеличаването трябва да бъде взето под внимание, тоест кумулацията според него трябва да бъде направена след като влезе в сила последната присъда, която е на Л.. Грешката на първоинстанционния съд,според него, била такава, че направили прибързано кумулацията. Сочи,че когато нещо трябва да се направи, трябва да се направи. Заявява,че той вярва, че може да има такива като него,които наистина да мислят позитивно, а не повечето, които са идвали тук,за които сочи,че е виждал, всеки вика: „По-малко" или "Аз няма да понасям сега наказанията".Заявява,че рано или късно човек си взема поука. Нещо, което той вярва, че може да го направя и ще го направи.

Въззивника Е. М. в последна дума заявява,че последната му дума е да се уважи желанието му.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна точка.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Ловешки Окръжен съд /ЛОС/, с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лица, имащи право да обжалват подлежащ на жалба съдебен акт.

Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.

313 от НПК, счете за установено от фактическа страна, от страна на РС следното:

С присъда № 30/04.07.2022г. по НОХД № 407/2022г. по описа на ОС Русе, в сила от 20.07.2022г., на Е. М. му е наложено общо най -тежко наказание от две години лишаване от свобода за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК и 249, ал. 1 във вр. чл. 26 от НК извършени на 31.12.2021 г.

С присъда № 97/17.08.2022 г. по НОХД № 965/2022г по описа на РС Русе, в сила от 11.01.2023 г., на Е. М. е наложено общо най - тежко наказание 3 от две години лишаване от свобода за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26 от НК довършено на 11.01.2022 г.

С присъда № 67/19.05.2023г. по НОХД № 641/2023г. по описа на РС Русе, в сила от 10.10.2023г., на Е. М. му е наложено общо най -тежко наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК и 313, ал. 3 от НК извършени на 08.01.2022 г.

С определение № 2524/ 07.11.2023 г. по ЧНД № 1999/2023г. по описа на РС - Русе, в сила от 23.11.2023г., са групирани наказанията по НОХД № 407/2022г. по описа на ОС - Русе и НОХД № 965/2022г по описа на РС - Русе, НОХД № 641/2023г. по описа на РС - Русе, като на М. е наложено общо най тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2/две/ години и 8/осем/ месеца. Наказанието е изтърпяно на 12.06.2024г.

С присъда № 94/17.09.2025 г. по НОХД № 1257/2025г по описа на РС Русе, в сила от 03.10.2025 г., на Е. М. е наложено наказание от две години лишаване от свобода за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл. 194, ал. 1 от във вр. чл. 26 от НК довършено на 02.03.2025 г.

С присъда № 5/26.02.2026 г. по НОХД № 73/2026 г по описа на РС - Л., в сила от 14.03.2026 г., на Е. М. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.„а" и „б" от НК от НК извършено на **.**.**** г. С присъдата са групирани наказанията по НОХД № 73/2026 г. по описа на ВРС - Л. и НОХД №1257/2025 год. по описа на РС - Русе, като е определени едно общо найтежко наказание, от 2 години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато от определеното общо най -тежко наказание изтърпяната от Е. О. М. до момента част от наказанието по НОХД №1257/2025 год. по описа на РС - Русе. С присъдата още на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато от определеното общо най - тежко наказание от 2 години лишаване от свобода времето през което Е. О. М. е бил задържан, както следва: задържане на основание чл. 64, ал. 2 от НПК за срок до 72 часа - за времето 02.03.2025г. до 05.03.2025г. и времето през което същият е бил с мярка неотклонение „Задържане под Стража" от 05.03.2025г., по НОХД №1257/2025 г. по описа на РС - Русе.

Към момента Е. О. М. изтърпява общото наказание, постановено с присъда № 5/26.02.2026 г. по НОХД № 73/2026 г по описа на РС - Л. в размер на 2 години,видно от приложената справка от Н-к – Затвора –Б../л.29 ЧНД/.

Видно от свидетелство за съдимост,спрямо жалбоподателя е постановена последно и присъда 5/26.02.2026 г. по НОХД № 73/2026 г.,влязла в сила от 14.03.2026г./л.27/.

ПО ПРАВОТО:

Районен съд-Л./РС/ обосновано е съобразил доказателствата по делото и най-вече приложената справка за съдимост и е взел предвид датите на влизане 4 в сила на така постановените присъди,респективно датите на извършване на престъпленията и момента на влизането в сила на съдебните актове по тях.Съобразен е и принципа за приложение на най-благоприятно групиране на наказанията-чл.2,ал.2 от НК, поради което и въззивната инстанция приема за неоснователно възражението на въззивника,че РС не е групирал законосъобразно постановените спрямо него присъди. По-конкретно обосновано РС е приел,че е възможно определяне на общо наказание в две групи, както следва:

Първа група:

Наказанията по НОХД № 407/2022г. на ОС - Русе, НОХД № 965/2022г по описа на РС - Русе, НОХД № 641/2023г. по описа на РС Русе. Същите са били надлежно групирани с определени № 2524/ 07.11.2023 г. по ЧНД № 1999/2023г., което се явява най-благоприятно за осъдения Е. М., доколкото с него е постигнато определяне на общо наказание от 2 г. и 8 м. по възможно максимален брой присъди, и същото е изтърпяно към настоящия момент. В тази връзка въззивната инстанция също приема,че при тези доказателства не следва да извършва изрично групиране на тази група,респективно тези осъждания да бъдат включвани към постановените присъди след това.

Втора група:

Във втората група следва да бъдат включено осъждането по НОХД № 1257/2025г по описа на РС - Русе в размер на две години лишаване от свобода.

Деянието, за което е осъден по горното НОХД, е извършено на 02.03.2025 г., след като присъдите по първата група са влезли в сила, поради което не са налице условията на чл. 23, ал. 1 от НК, и осъждането не може да бъде включено в първата група.

Обосновано РС е приел,че във втората група следва да бъде включено и осъждането по НОХД № 73/2026г. на ЛРС, в размер на две години лишаване от свобода,тъй като деянията в тази група са извършени, преди да има влязла в сила присъда, по което и да е от тях, което означава, че са налични условията за групиране.

По-конкретно РС с посочената присъда е признал Е. О. М., за виновен в това, че на **.**.**** г., в гр. Л., при условията на опасен рецидив, от кабинет на ***, находящ се на ул. ***, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси", фабр. №*** на стойност 195 лева (99,70 евро), дамска чанта тип „раница" на стойност 36 лева (18,40 евро), дамски портфейл на стойност 20 лева (10,22 евро), 2бр. контактни ключове (един за л.а „Пежо 206" и един за л.а „Опел Вектра") на стойност 40 лева (20,45 евро), 1бр. червило „Орифлейм" на стойност 9,10 лева (4,65 евро), 1бр. дамски чадър на стойност 31,50 лева (16,10 евро) и сумата от 500 лева (255,64 евро) - всичко на обща стойност 831,60 лева (425,19 евро) - от владението и без съгласието на собственичката Т. И. Т. от гр.Л., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.„а" и „б" от НК и чл. 54 от НК, го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.