Разпореждане № 1090 от 23.10.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1090 гр. Първомай, 23.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Частно гражданско дело № 20265340100756 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „Профи Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Д. А. за заплащане на следните суми:

150,68 евро – неплатена падежирала главница по договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2024 г. за периода 25.02.2025 г. – 25.06.2025 г.; 13,63 евро – договорно възнаграждение за периода 25.02.2025 г. – 25.06.2025 г.; 52,61 евро – възнаграждение за закупена услуга „Фаст”; 40,92 евро – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”;

102,26 евро – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 26.03.2025 г.; 25,98 евро – мораторна лихва за периода 26.12.2024 г. – 19.10.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В същия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави кредит в размер на 400 лв.

Договорната лихва за целия период възлиза на 55,58 лв., като е уговорено сумата да бъде изплатена посредством 7 месечни вноски със срок на последната до 25.06.2025 г.

Също така е налично и споразумение за предоставяне допълнителни услуги, както следва: допълнителна услуга „Фаст”, която предоставя на клиента приоритетно разглеждане и изплащане на поискания потребителски кредит, и допълнителна услуга „Флекси”, съгласно която клиентът получава право да променя погасителния си план 1 при изпълнение на определени изисквания. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 180 лв., а за допълнителна услуга „Флекси” – 140 лв. В Тарифата за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД е предвидено начисляване на такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 14, 39 и 90 дни. Таксите за извънсъдебно събиране на вземането при забава над 14 и 39 дни включват разходите за, но не само: провеждане на телефонни разговори за напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения, изпращане на напомнителни смс-и за просрочени задължения. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането при забава на плащанията над 90 дни се начислява еднократно за срока на кредита, на 91-я ден забава и изразява разходите на кредитора за ангажирането на служители и сътрудници, които да осъществят физическо събиране на вземането чрез посещения на място на адресите на клиента.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че искането на заявителя е частично основателно. Заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл.

127, ал. 1 ГПК и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, като са посочени обстоятелствата за правнорелевантните факти, от които произтичат претендираните парични вземания.

Същевременно, при така заявените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че искането по отношение на възнагражденията за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и такси за извънсъдебно събиране на вземането на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетите задължения за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, 2 съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП. Съдът достигна до този извод, тъй като тези възнаграждения водят до скрито оскъпяване на кредита, като следва да се заплати сума, доближаваща стойността на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Поради това съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати още веднъж стойността на кредита. От това следва, че основната цел на тези уговорки е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузите за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са нищожни.

Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесните договорни клаузи и на основание ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Макар законът, а също и сключеният между страните договор, да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, посочените допълнителни възнаграждения в общ размер на 320 лв. заобикалят разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Наред с това, възнаграждението е дължимо от кредитополучателя само за възможността за предоставяне на изброените услуги, т. е. без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципите на добросъвестност и справедливост при договаряне изискват потребителят да заплати такса за реално, а не хипотетично ползване на определена услуга. Не може да се игнорира и фактът, че с част от изброените допълнителни услуги на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да инициира предоговаряне срока на падежа на договора или плащане на вноските, или свободата да се договаря отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното 3 правоотношение, тъй като едната страна (потребителят), заплаща правото да договаря с другата страна (кредитора), за изменение параметрите на сключения договор. Затова съдът намира, че уговорките за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явяват недействителни.

Също така, съдът счита, че начислените такси за извънсъдебно събиране на задълженията по тарифата на заявителя в размер на 102,26 евро по своята правна същност представляват неустойка за забава. Това е така, тъй като не се твърди таксите да се формират от конкретни разходи на кредитора, а се касае за начисляване на фиксирана сума, обусловена от неизпълнението на длъжника и независимо от стойността на евентуално сторените разноски. Клаузата е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузата противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, част от които е да изисква изпълнение от длъжника.

Тъй като противоречието между тези уговорки и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и такси за извънсъдебно събиране на вземането, и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за издаването на заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение горепосочените суми в общ размер на 195,79 евро. В останалата част следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 5,35 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 20,16 евро (определено на база сумата от 40,90 евро (80 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу А. Д.

А., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, като бъде разпоредено 4 длъжникът А. Д. А. да заплати на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД следните суми: 150,68 евро – неплатена падежирала главница по договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2024 г. за периода 25.02.2025 г. – 25.06.2025 г.;

13,63 евро – договорно възнаграждение за периода 25.02.2025 г. – 25.06.2025 г.; 25,98 евро – мораторна лихва за периода 26.12.2024 г. – 19.10.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,35 евро – разноски по делото за държавна такса, и 20,16 евро за юрисконсултско възнаграждение.

О Т Х ВЪ РЛ Я заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу А. Д. А., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на следните суми: 52,61 евро – възнаграждение за закупена услуга „Фаст”; 40,92 евро – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”; 102,26 евро – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 26.03.2025 г.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________ СТ/ЕД