Решение № 319 от 13.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Ямбол, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500391 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. М., ЕГН ********** гр.*********, чрез пълномощника адв. В. К. от АК-Ямбол против Решение №260330/30.07.2021 г. по гр.д.

№1058/2019 г. на ЯРС в частта, с която на осн. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Й. С. Д. е прието за установено, че А. А. М. не е собственик на идеалните части за разликата от 97/1680 ид.ч. до 83/640 ид.ч. от недвижими имоти, находяящи се в землището на с.*******, продадени му с нот.акт вх.№3432/31.05.2018 г., акт 122, т.10, дело №1893 на Служба по вписвания-Ямбол, а именно : Нива с площ 36.205 дка, трета категория, находяща се в м.

"Дара тарла", съставляваща имот №007044, нива с площ от 25.098 дка, трета категория, находяща се в м. "Калоолу", съставляваща имот №002081, нива с площ от 8.830 дка,находяяща се в м. "Карджата", съставляваща имот №010028, нива с площ 18806 дка, трета категория, находяща се в м. "Дренака", съставляваща имот №008062.

В депозираната жалба е изложено становище за незаконосъобразност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при необоснованост на формираните изводи. Твърди се, че общият сбор от продадените идеални части от продавачите И. Т. Й.,В. А. А., Н. В. А., И. К. Ч., С. Т. Д., Й. Т. Й., К. Н. А., Г. Г.

В.,Д. Й. С.-Н., Н. Д. Т., Д. К. Ч., Й. Г. З., Р.Й.П., Д. Т. В.,В. А. И.,Д. Г. З., Н.Д.Р.,Д. Н. А.,

Т.Н.Й. възлиза на 83/1120 ид.ч., а не на 97/1680 ид.ч. Отправя се критика към липсата на надлежна мотивация, позволяваща проследяване на пътя на формиране на съдебните 1 съждения при определяне на законните квоти на гореизброените продавачи по нот.акт. вх.

№3432/31.05.2018 г., акт 122, т.10, дело №1893 на Служба по вписвания-Ямбол, като липсата на индивидуализация относно законните квоти на всеки от продавачите не позволява да се прецени дали става въпрос за математическа грешка в изчисленията при сборуване или за неправилно изчисление на законната квота на някой от продавачите.

Твърди се, че прехвърлителите на въззивника притежават по 1/28 ид.ч. от процесните четири ниви и са наследници на Г.С.Д.а, която е наследник на общия наследодател С.Д.М., поч. на ******* г.. Спрямо наследството на последния се прилага старият закон за наследството, регламентиращ, че дяловете на низходящите наследници от мъжки пол са два пъти по-големи от тези на низходящите наследници от женски пол,а наследодателят С.М. е имал трима сина и една дъщеря- Г.Д. В жалбата се изтъква, че Г.Д.е имала трима сина Й.Р.Й., В.Р.Й., Т.Р.Й. и една дъщеря И.Р.М.. По-нататък съществен дял от въззивната жалба заема детайлно проследяване на веригата низходящи наследници на четирите деца на Г.Д.с предложено цифрово определяне на законните им квоти в процесните недвижими имоти, като се поддържа ,че частта /1/28 ид.ч./ на Й.Й. се разпределя в равни квоти на низходящите наследници по 1/448 ид.ч. на В. И. и В. А. и на К. А.,Г. В. и Н.В. - по 1/672 ид.ч., на Р.П. и Д. Н. - по 1/224 ид.ч., на Д. Н. А. и Т.Й.- по 1/224 ид.ч., на Д.З., Й. З. и П.З. - по 1/336 ид.ч.

Поддържа се,че от наследството на Й.Й. на въззивника са продадени общо 21/672 ид.ч.

Твърди се, че от частта /1/28 ид.ч./ на Т.Р.Й., разделена между четиримата му наследника по 1/140 ид.ч. , на въззивника е прехвърлена само 1/140 ид.ч. от Д. Т. В.. Акцентира се, че и частта /1/28 ид.ч./ на И.Р.М. е прехвърлена изцяло на А. М., при което сумарният общ дял на придобити идеални части от процесните недвижими имоти възлиза на 83/1120 ид.ч., а не както е възприел първостепенният съд - 97/1680 ид. ч. С оглед гореизложеното се настоява въззивната инстанция в рамките на своите правомощия да отмени първоинстанционното решение и да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо Й. С. Д., че А. А.

М. не е собственик на идеални части за разликата над 83/1120 ид.ч. до 83/640 ид.ч. от описаните в нот.акт вх.№3432/31.05.2018 г., акт 122, т.10, дело №1893 на Служба по вписвания-Ямбол недвижими имоти. Отправя претенция и за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Й. С. Д. и същият не е взел становище по оплакванията в жалбата.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор и от лицата конституирани като трето лице помагач: Д. В. И., И. Т. Й., В. А. А., Н. В. А., И. К. Ч., С. Т. Д., Й. Т. Й., К. Н. А., Г. Г.

В., Д. С. Н., Н. Д. Т., Д. К. Ч., Й. Г. З., Д. Т. В., В. А. И., Д. Г. З., Д. Н. А., Т.Н.Й., В. К. Г., В.

Г. Г., Г. Г. Г. и Н. Г. Г..

В о.с.з. пълномощникът на въззивника М. адв.В. К. настоява въззивната инстанция да постанови решение,с което да коригира идеалните части, които според първоинстанционния съд притежава А. М., т.к. в атакуваното решение същите са определени неправилно по съображения, изчерпателно изложени във въззивната жалба.Формулира претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

2

В о.с.з.пълномощникът на въззиваемия Й. Д.- адв.Г. Д. излага съображения, подкрепящи искането за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Явилите се от участващите в процесуалното качество на трети лица помагачи Д. С. и Н. А. в становището си заявяват, че предоставят на съда да реши спора.

Явилата се, участваща като трето лице помагач Д. З. заявява,че не е наясно какво от изчислената и продадена земя се претендира сега.

След като извърши индивидуален и комплексен анализ на приобщените доказателствени материали и ги съпостави в аспекта на заявените фактически твърдения във въззивната жалба, ЯОС достигна до следните фактически изводи:

Съгласно представения Нотариален акт №170, том 1, рег. №2799, дело №152/29.05.2018 г. на Нотариус П.К., с район на действие РС-Ямбол,, вх.рег.

№3432/31.05.2018 г., акт. №122, том 10, дело 1893, на Служба по вписвания гр.Ямбол, материализиращ договор за покупко-продажба, сключен между от една страна А. А. М. в качеството на купувач и от друга страна на И. Т. Й.,В. А. А., Н. В. А., И. К. Ч., С. Т. Д., Й.

Т. Й., К. Н. А., Г. Г. В.,Д. Й. С.-Н., Н. Д. Т., Д. К. Ч., Й. Г. З., Р.Й.П., Д. Т. В.,В. А. И.,Д. Г. З.,

Н.Д.Р.,Д. Н. А., Т.Н.Й. в качеството на продавачи по отношение на 83/640 ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.*******:

-нива, представляваща имот №007044, цялата с площ от 36.205 дка, трета категория на земята в местността "Дара Тарла";

-нива, представляваща имот №002081, цялата с площ 25.098 дка, трета категория на земята в местността "Калоолу";

-нива, представляваща имот №010028, цялата с площ от 8, 830 дка, трета категория на земята в местността "Карджата";

-нива, представляваща имот №008062, цялата с площ от 18.806 дка, трета категория на земята в местността "Дренака".

Приложени по делото са и 4 бр. скици, издадени от СГКК-гр.Ямбол, както и данъчна оценка за процесните поземлени имоти.

Съгласно удостоверение за наследници изх.№210/15.10.2018 г.,издадено от Общ.Стралджа С.Д.М., починал на ******* г. е оставил наследници Д.С.Д.- син,И. С. Д.-син, Д. С. Д.-син и Г.С.Д.а-дъщеря.

Видно от Решение №22Т/15.02.1995 , постановено по преписка №997 на ОСЗ-гр.Стралджа е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Д.М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Тамарино върху процесните нива, представляваща имот №002081, цялата с площ 25.098 дка, трета категория на земята в местността "Калоолу";

-нива, представляваща имот №010028, цялата с площ от 8, 830 дка, трета категория на земята в местността "Карджата";

3

-нива, представляваща имот №008062, цялата с площ от 18.806 дка, трета категория на земята в местността "Дренака".

-нива, представляваща имот №007044, цялата с площ от 36.205 дка, трета категория на земята в местността "Дара Тарла";

При така изяснените фактически положения и спазвайки процесуалните изисквания на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК ЯОС формира следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Правомощията на въззивната инстанция се осъществяват в обсега на конструирания в нормата на чл.269 ГПК механизъм за инстанционна проверка от въззивния съд, който се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, по неговата допустимост- в обжалваната му част, а по правилността му- само по изложените във въззивната жалба основания. Настоящата инстанция при служебната проверка не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, т.к. тази част е формирано произнасяне единствено по отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК в частта относно правото на собственост на А. М., придобито въз основа на Нотариален акт вх.рег.№3432/31.05.2018 г., акт 122, том 10, дело №1893 на Служба по вписванията -Ямбол. Прегледът на правните изводи на ЯРС в обжалваната част на решението обаче обосновава становище за тяхната неправилност, като в базиса на тяхното формиране е допусната грешка от правно-техническо естество, в контекста на инкорпорираното във въззивната жалба възражение, която грешка като закономерна последица е обусловила неправилност в крайния правораздавателен резултат с оглед следните аргументи:

Въззиваемият Й. С. Д. е предявил насрещен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК- за признаване за установено, че ответникът по насрещния иск А. А. М. не е собственик на идеалните части за разликата над 1/84 ид.ч. до 1/48 ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се в землището на с.********* предмет на договор за дарение, обективиран в нотариален акт вх.рег.№10491/13.12.2016 г., акт 66, том 31, дело №6081 на Служба по вписванията -Ямбол, както и за признаване за установено, че ответникът по насрещния иск А. А. М. не е собственик на идеалните части за разликата от 2/84 ид.ч. до 2/48 ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се в землището на с.********* предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх.рег.

№10493/13.12.2016 г., акт 68, том 31, дело №6083 на Служба по вписванията -Ямбол, както и за признаване за установено, че ответникът по насрещния иск А. А. М. не е собственик на идеалните части за разликата от 97/1680 ид.ч. до 83/640 ид.ч. от недвижимите имоти, 4 находящи се в землището на с.********* предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх.рег.№3432/31.05.2018 г., акт 122, том 10, дело №1893 на Служба по вписванията -Ямбол, представляващи:

-нива, представляваща имот №007044, цялата с площ от 36.205 дка, трета категория на земята в местността "Дара Тарла";

-нива, представляваща имот №002081, цялата с площ 25.098 дка, трета категория на земята в местността "Калоолу";

-нива, представляваща имот №010028, цялата с площ от 8, 830 дка, трета категория на земята в местността "Карджата";

-нива, представляваща имот №008062, цялата с площ от 18.806 дка, трета категория на земята в местността "Дренака".

Ищецът по насрещния иск -въззиваем в настоящото производство основава заявеното от него отричане на правото на собственост на ответника А. М. върху процесните идеални части от поземлени имоти с твърдение, че записаните в нотариалните актове предмет на вещно-прехвърлителните сделки идеални части от индивидуализираните ниви не съответстват на реално притежаваните права от прехвърлителите, респ. последните не биха могли да се разпореждат с идеални части в обема, съответен на отразеното в нотариалните актове, а А. М. не би могъл да стане техен собственик и носител на правото на собственост в обема, посочен в титула за собственост. В трайно установената съдебната практика е прието, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. В случая правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск пред ЯРС се състои в интереса на въззиваемия чрез уважаването на претенцията по чл.124, ал.1 ГПК да се сложи край на правния спор, като се отблъснат неоснователните претенции на въззивника -ищец по първоначалните искове по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, чл.232, ал.2 ЗЗД и евентуални искове по чл.108 и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с произтичащите от това правни последици.