Решение № 119 от 16.04.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Перник , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500138 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от глава тридесет и девета „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО” , Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” от ГПК, образувано по подадена жалба

ОТ: Б. Б. С., ЕГН**********

ЧРЕЗ пълномощника си - адвокат С.И. - АК -П., със съдебен адрес: ***

СРЕЩУ: Разноските по изпълнителното дело, описани в ПДИ както следва: 228,50 лв. - разноски по и.д, както и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 104,61 лв. в полза на ЧСИ-С.Б., както и др.суми, дължими до този момент, в общ размер на 400.00лв./в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и др./ В ПДИ е посочено, че са с общият размер на задължението по изпълнително дело към 09.12.2020г. в размер на 1204,84лв.

Жалбоподателя останала недоволен от постановлението обективирано в ПДИ изх.

№ 29039/09.12.2020г., в частта му за разноските по изпълнението, касателно таксите по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и адвокатско възнаграждение, поради и което по реда и в срока на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с приложените по делото документи, поради и което моли да бъде отменено, като бъде намален размер на начислените такси и разноски по изпълнението включително и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ 1 до размерите, посочени в тарифата и като го изчислите само върху действителният размер на дълга като главница и лихва, а не като сбор от задълженията по изпълнителното дело, включващи освен главница и лихва, и разноски за адвокатско възнаграждение, както в случая неправилно е приложил разпоредбите на Тарифата и неправилно изчислил таксите и разноските ЧСИ С.Б..

Моли да бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение като недължимо поради липса на надлежно упълномощен адвокат и липса на приложен договор за правна помощ и съдействие, както и липса на доказателства за действително направени от Община Р. разноски за адвокатско възнаграждение и заплатени по реда и условията на Закона за адвокатурата и Закона за счетоводството, а при условията на алтернативност ако се приеме наличието на надлежно упълномощаване и активна процесуална власт с доказателства за действително направени разноски за адвокат, възразява за прекомерност на разноските за адвокат и моли да бъдат намалени размера на адвокатското възнаграждение до минималният предвиден размер за образуване на изпълнително дело, предвиден в Наредба № 1/2004 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, с което счита подадената жалба за недопустима, неоснователна и недоказана. Жалбата в частта срещу определените разноски за пропорционална такса по чл.26 от ТТР към ЧСИ била неоснователна, тъй като за изпълнение на паричното вземане се събирала промоционална такса върху събраното сума. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство, представлявали разноски за сметка на длъжника по смисъла на чл. 79, ал.1 от ГПК, поради което се събирала наред и заедно със сумите по АУЗД чрез съответното изпълнително действие. Поради което се включвали, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поради което правилно била включена тази сума в базата при изчисляване на такса по т.26. Неоснователна се явява жалбата по отношение на наведените оплаквания за недължимост на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и на ненадлежно упълномощаване. В чл. 10, т.1 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. било предвидено, че при образуване на изпълнително дело се дължали 200.00 лв., а в чл. 10, т.2 било предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело за удовлетворяване на парични вземания до 1000.00лв., се дължали още 200.00 лв. Доколкото с молбата за образуване на изпълнително дело били посочени и конкретни изпълнителни способи определения адвокатски хонорар бил напълно дължим. С подаденото възражение било и представено надлежно пълномощно в полза на адв. Б. от САК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител, в който се описват извършените изпълнителни действия и се излага становище, че не е налице двугодишен период, в който да не са извършвани изпълнителни действия. Представя се копие на изпълнителното дело.

Настоящият съдебен състав, на осн чл. 437, ал. 2 от ГПК, след като извърши проверка на депозираната жалба с оглед задълженията си по чл. 436 от ГПК, прецени и приложимото право, след съвещание за да се произнесе взе предвид следното:

Производството настоящата инстанция е образувано по жалба на длъжника по изпълнително дело № 2190/2020 по описа на ЧСИ С. Б. - Б. Б. С. против размера на разноските посочени в поканата за доброволни изпълнение връчена на 11.01.2021г. както следва: сумата от 228,50 лв. - разноски по и.д,

2 сумата в размер на 104,61 лв. в полза на ЧСИ - С.Б. таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС, сумата от 400.00лв. посочена като др.суми, дължими до този момент, в общ размер на /в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и др./ или в общ размер на сумата 1204,84лв. посочен като общ размер на задължението по изпълнително дело към 09.12.2020г.

Изпълнително дело № 2190/2020г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № ***г., към Община Р., с който са установени задълженията на жалбоподателя в размер на парична сума 131.58 лв. – данък върху недвижимите имоти в едно със с лихвата към 27.08.2018г. в размер на 73.37 или общо 204.95 лв. и на сумата 480.24 лв. такса за битови отпадъци в едно със с лихвата към 27.08.2018г. в размер на в едно със с лихвата към 27.08.2018г. в размер на 255.18 или общо в размер на 735.42 лв.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че на осн чл. 426 от ГПК вр. с чл.2, ал.2 и 3 от ЗЧСИ вр. с чл.163, ал.1 ДОПК възлага образуването на изпълнително производство за събиране на публично общинско вземане от срещу Б. Б.

С. произтичащо от Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № ***г. за сумата в размер на 400.64 лв., както и искане за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

С молбата взискателят Община Р. е поискал от ЧСИ да предприеме действия срещу длъжника както следва: 1/ да наложи запор върху всякакви открити възнаграждения на длъжника; 2/ да наложи запор върху вземания на длъжника банкови сметки на собственост на длъжника; 3/ да бъде наложен запор върху моторни превозни средства на длъжника и да бъде възбранено негово недвижимо имущество и 4/цялостно проучване на длъжника и определяна на способ по чл. 18 от ЗЧСИ без насрочване на опис на движими и недвижими вещи собственост на длъжника.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство, освен копие на преписката по издаване на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***г. към Община Р. е приложени и копие от пълномощно за упълномощаване на адв. Б. – САК с личен номер *** за представляването и защитаването на Община Р. пред частни съдебни изпълнителни, публични изпълнителни и НАП във връзка с констатирани данъчни задължение на физически и юридически лица; да подава молби за образуване на изпълнители дела и да се присъединява към вече образувано изпълнително дело.

На 11.01.2021г. е връчена на задълженото лице поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) от ***г.. (лист 47 от изп. дело), в която се сочи, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 93.76 лв. – неолихвяема сума, 306.88 – главница и 71.09 лв. лихва и сумата от 228,50 лв. – разноски по и.д, както и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 104,61 лв. в полза на ЧСИ - С.Б., както и други дължими суми в общ размер на 400.00лв. посочена като др.суми, дължими до този момент, в общ размер на /в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и др./.

На 25.01.2021г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба от Б.

Б. С., ЕГН********** (лист 15 от изп. дело).

Жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, внесена е и дължимата държавна такса за водене на настоящото производство, срещу подлежащ на атакуване акт на съдебния изпълнител, в който, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, са определени разноски по изпълнението, в който смисъл са и 3 задължителните разяснения, съдържащи се в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед даденото тълкувателно разрешение в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че на обжалване по реда на чл.

435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поканата за доброволно изпълнение от 09.12.2020г. отправена на длъжника, макар да не е от изрично изброените актове подлежащи на самостоятелно обжалване

Спорният въпрос между страните по делото е дължимия размер на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение размера от 400.00 лв., тъй като не са представени доказателства плащане на възнаграждението.

От приложеното копие на изп. дело № 20198380406460 на ЧСИ М. Б. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 18.11.2019 г. На 18.11.2019 г. с постановление са приети претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар за водене и защита по изпълнителното дело и направените разноски по Тарифата за таксите и разноските (ТТР) към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Постановлението е получено от задълженото лице заедно с поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) на 19.11.2019 г. (лист 10 от изп. дело).

В разпоредбата чл. 79, ал.1 ГПК, е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи, а именно когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Безспорно таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.

Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал.

1, т. 2 от ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т. е. преди предприемане на съответното действие от съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и т. нар. окончателна такса по ТТР към ЗЧСИ. Видно от приложените по делото доказателства за изпълнение са допуснати такси, начислени от съдебния изпълнител в хода на 4 изпълнителното производство за действия по образуване на производството, проучване на имущественото състояния на длъжника, изготвяне и връчване на книжа.