Решение № 5 от 13.01.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Сливен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Б. К. при участието на секретаря П. М. С.а като разгледа докладваното от С. Б. К. Гражданско дело № 20252200100127 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Г. А. К. против Д. Х. Я., в която се твърди, че по силата на трудов договор № 24352/18.03.2022 г., сключен между „Я. Б.“ ЕООД и ищецът, считано от 21.03.2022 г. същият е бил назначен на длъжност „оператор производствена линия“ с работно място гр. Я.. По същото време там е работил и Д. Х. Я. на длъжност „монтажник кабели“. Двамата заедно са работили в цех „Производство“.

На 19.06.2023 г. ищецът е отишъл на работа нощна смяна в добро здравословно състояние, явил се е в цеха, застанал е на тест-масата, за да участва в сглобяване на дневна продукция и по време на работа, към 03:37 ч., на 20.06.2023 г., докато ищецът е работел, зад него е дошъл Д. Я., взел е пневматичен пистолет за обдухване и го е допрял до задните му части, след което пуснал въздух под налягане в ануса през дънките. Ищецът е почувствал много силна болка по цялото тяло, в корема, причерняло му е и паднал на земята. На място е дошла линейка, която е закарала ищеца в болницата в гр.

Я., където е бил лекуван до 03.07.2023 г. На 20.06.2023 г. е била извършена операция с оперативна диагноза „остър перитонит“, при която е извършен шев на разкъсано дебело черво, дренаж на интраабдоминален абсцес, хематом или киста. На 21.06.2023 г. е извършена операция „делатация на анален сфинктер“.

След изписването са били назначени контролни прегледи на 10.07.2023 г. и на 17.07.2023 г.

Във връзка с извършеното деяние от Д. Х. Я. спрямо него е било образувано ДП № 27/23 г. по описа на ОСО при ОП - Я., повдиганото му е обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че на 20.06.2023 г., около 3:30 часа, в Я., в отдел „Производство“ на „Я. Б.“ 1

ЕООД чрез вкарване на сгъстен въздух през аналния канал е причинил на ищеца две средни телесни повреди, изразяващи се в остър перитонит довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и нарушаване целостта на ректума, довело до проникване в коремната кухина.

Наказателното производство е приключило със споразумение, като на ответника е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което е отложено за изпитателен срок от 4 години. Твърди се, че след изписване от болничното заведение е имал тежък следоперативен период, отслабнал чувствително на тегло, получава изпускане по голяма и малка нужна, продължава да чувства постоянни тъпи болки, парене, рефлукс на сокове в хранопровода, горчив вкус в устата, подуване на корема. В продължение на около 6 месеца за него грижи са полагали неговите близки.

Нуждаел се от помощ при обличане, къпане, хранене, смяна на памперс - все ежедневни битови нужди, за които не е бил способен да се грижи сам.

Нанесените увреждания са с доживотен характер. С експертно решение на ТЕЛК от 28.02.2024 г. на ищца е определена 64% трудова неработоспособност за срок от 3 години до 01.02.2027 г.

Предвид претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в следствие на получените увреждания, ищецът претендира обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждане 20.06.2023 г., до окончателното изплащане.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се навеждат възражения за недопустимост на исковата претенция предвид това, че ищецът е обезщетен за претърпените неимуществени вреди от причинените му увреждания от ЗК „Уника Живот“ АД. Навеждат се възражения за неоснователност на предявения иск, тъй като вредите са настъпили изключително поради виновното поведение на ищеца К.. Алтернативно, в случай, че съдът приеме иска за основателен се оспорва същия по размер, като прекомерно завишен, с оглед характера на уврежданията, продължителността на болките и страданията. Не се оспорва сключеното споразумение по НОХД № 1223/23 г. на РС – Я.. Сочи се, че пред РС - Я. е образувано гр. д. № 2224/24 г. с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ с цена на иска 100 000 лева, с която ищецът Г. К. претендира осъждане на работодателя „Я. Б.“ ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната на 20.06.2023 г. трудова злополука в размер на 100 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. По това дело, на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, ответникът е привлечен като трето лицепомагач. По същото дело е постановено решение, с което ответникът е осъден да заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 20.06.2023 г. Предвид горното се твърди, че ищецът е обезщетен за причинените му на 20.06.2023 г. увреждания и не следва да му се присъжда още едно обезщетение в настоящото производство.

Твърди се, че ищецът е бил този, който е подложил на изпитание търпението на ответника и извършеното от него е именно в резултат на натрупалото се емоционално ескалирало поведение на ищеца, изразяващо се в предложение за 2 секс, обиди и нецензурни думи. В този смисъл е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. С оглед на горното се твърди, че е несправедливо присъждането на обезщетение.

Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

По силата на трудов договор № 24352/18.03.2022 г., сключен между „Я.

Б.“ ЕООД и ищецът, считано от 21.03.2022 г. същият е бил назначен на длъжност „оператор производствена линия“ с работно място гр. Я.. По същото време там е работил и Д. Х. Я. на длъжност „монтажник кабели“. Двамата заедно са работили в цех „Производство“.

На 19.06.2023 г. ищецът е отишъл на работа нощна смяна в добро здравословно състояние, явил се е в цеха, застанал е на тест-масата, за да участва в сглобяване на дневна продукция и по време на работа, към 03:37 ч., на 20.06.2023 г., докато ищецът е работел, зад него е дошъл Д. Я., взел е пневматичен пистолет за обдухване и го е допрял до задните му части, след което пуснал въздух под налягане в ануса през дънките. Ищецът е почувствал много силна болка по цялото тяло, в корема, причерняло му е и паднал на земята. На място е дошла линейка, която е закарала ищеца в болницата в гр.

Я., където е бил лекуван до 03.07.2023 г.

Във връзка с извършеното деяние от Д. Х. Я. спрямо него е било образувано ДП № 27/23 г. по описа на ОСО при ОП - Я., повдиганото му е обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че на 20.06.2023 г., около 3:30 часа, в Я., в отдел „Производство“ на „Я. Б.“ ЕООД чрез вкарване на сгъстен въздух през аналния канал е причинил на ищеца две средни телесни повреди, изразяващи се в остър перитонит довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и нарушаване целостта на ректума, довело до проникване в коремната кухина.

Наказателното производство по НОХД № 1223/23г. на РС – Я. е приключило със споразумение, като на ответника Д. Я. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което е отложено за изпитателен срок от 4 години.

На 20.06.2023 г. е била извършена операция с оперативна диагноза „остър перитонит“, при която е извършен шев на разкъсано дебело черво, дренаж на интраабдоминален абсцес, хематом или киста. На 21.06.2023 г. е извършена операция „делатация на анален сфинктер“. След изписването са били назначени контролни прегледи на 10.07.2023 г. и на 17.07.2023 г.

С експертно решение № 91067/28.02.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д -р И. С.“ С. на ищеца е определена 64% трудова неработоспособност за срок от 3 години до 01.02.2027 г.

Пред РС - Я. е образувано гр. д. № 2224/24 г. с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ с цена на иска 100 000 лева, по което ищецът Г. К. претендира осъждане на работодателя „Я. Б.“ ЕООД да заплати обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната на 20.06.2023 г. трудова злополука в размер на 100 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. По това дело, на основание чл.

3

219 ал. 1 от ГПК, ответникът е привлечен като трето лице-помагач. По същото дело страните са сключили съдебна спогодба, по която работодателят и неговият застраховател са поели задължението да заплатят обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 20.06.2023 г.

Назначената по делото СМЕ е извършила преглед на ищеца, при който е констатирала, че ищецът Г. А. К. при инцидента на 21.03.2022г. е получил следните увреждания : травматично разкъсване на стената на правото черво /ректума/ и последвало усложнение – перитонит, възпаление на коремницата от наличните в дебелото черво патогени – бактерии и още травматичен оток не тестисите и съпътстваща болезненост. Лечението на ищеца е продължило в острия период от 20.06.2023г. до 03.07.2023г., т.е. 14 дни. Лекуван е оперативно в спешен порядък, като перфорациите на правото черво /ректума/ са зашити и е проведено медикаментозно /антибиотично лечение/ лечение по повод усложнението – оформеният перитонит. Впоследствие ищецът е лекуван амбулаторно в домашни условия с обезболяващи и спазмолитици.

Възстановяването на ищеца е продължило с месеци, като във времето е изпитвал силни болки и страдания, отзвучаващи с времето.

По отношение целостта на разкъсванията на ректума, чрез оперативно лечение, ищеца е възстановен анатомично напълно. По отношение на възникналото усложнение – перитонит, също има пълно възстановяване – т.е. няма остатъчни явления и усложнения. По отношение функционалността – нормално изхождане през ректума, а болезнения оток на тестисите - е отзвучал.

Общото здравословно състояние на ищеца към момента е добро, той може да изпълнява обичайните си ежедневни нужди в личен и битов план, както и служебни задължения – към момента работи.

От разпита на свидетелите А. К. и св. М. К. се установява, че ищецът изключително тежко е преживял инцидента. Претърпял няколко операции, бил е с влошено здравословно и психическо състояние повече от шест месеца, отслабнал чувствително на тегло, нуждаел се от помощ при обличане и дневна хигиена. Нощем се стряскал и почвал да вика, имал силно гравоболие.

Приемал е обезболяващи и приспивателни. Не можел да приема твърда храна, а му е приготвяна течна и кашава храна по специална диета. Правени са му масажи от близките в дома. Постоянно е на памперси и към момента, т.к. получава изпускане по голяма и малка нужна.

От разпита на свидетеля Р. Й. се установява, че ищецът е предлагал сексуални услуги на нейния съпруг – ответника Д. Я.. Често посещавал дома им с тази цел. Говорел обидни и нецензурни думи по отношения на свидетелката и на техния дом, което предизвикало действията на ответника при процесния инцидент.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от 4 правно естество:

Правна квалификация на претендираните права - чл. 45 от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.

Пред Районен съд – Я. ищецът Г. А. К. е предявил иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ срещу работодателя „Я. Б.“ ЕООД с цена 100 000 лева – неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие инцидента, настъпил на 20.06.2023г.Образувано е гражданско производство № 2224/2024г. по описа на РС – Я., като в проведеното на 21.02.2025 о.с.з. страните са сключили съдебна спогодба за изплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева, което покрива всички имуществени и неимуществени вреди, претъпени вследствие на трудовата злополука. Договорено е сумата да бъде заплатена в срок до 28.02.2025г. от работодателя „Я. Б.“ – 5 000лева и от застрахователя ЗК „Уника Живот“ АД – 35 000лева. Сумите са изплатени.

Съдилищата в своята трайно установена практика /решение № 230/12.07.2011г. по гр.д.№ 1907/2009г. на ВКС, решение № 354/03.08.2010г. по гр.д. № 714/2010г. на ВКС, решение № 204/04.07.2011г. по гр.д. № 220/2010г. на ВКС / приемат, че в чл.200 КТ е уредена безвиновна отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука. Но законодателят не изключва обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда – срещу прекия причинител с иск по чл.45 ЗЗД или срещу работодателя си с иск по чл.200 КТ. За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. За това, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът му по чл.200 КТ и е ангажирана отговорността на работодателя, не може да бъде ангажирана и отговорността на прекия деликвент по реда на чл.45 от ЗЗД за същите вреди. Деликвентът може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия, платимо от работодателя. В случая обаче, съдът констатира идентичност на вредите, чиято обезвреда се претендира по гр.д. № 2224/2024г. по описа на РС – Я. и по настоящето гр.д.