Решение № 260045 от 13.04.2021, Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

№

260045 13.04.2021 г. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ

На 16.03.2021 г.

В публично заседание в състав:

Председател: Атанас Динков

Секретар:

Милена Ташева сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас

Динков гр. дело № 786 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.

1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба (ИМ), подадена от ищцата Д.К.Г.,

ЕГН **********, с адрес: *** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 се твърди, че на 03.09.2020 г. ищцата получила призовка за доброволно изпълнение и изпълнителен лист по изп. дело № 20207650402505 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с рег. № 765, като със съобщението ЧСИ Гергана Илчева я уведомила, че налага запор върху банковите и сметки в няколко банки, върху трудовите и възнаграждения, и на 29.09.2020 г. насрочва опис на движимото и имущество. Твърди, че изпълнителното дело било образувано през 2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.02.2014 г. от СГС на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК, по Решение № 1923/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013 г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ за сума в общ размер от 6870.78 лева, включваща главница от 6241.13 лева, ведно със законна лихва от 28.08.2013 г., 499.65 лева юрисконсултско възнаграждение, 80 лева разноски и 50 лева държавна такса.

Заявява също така, че първоначално изпълнителното дело било образувано във гр.

Варна при ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес, с рег. № 894, а впоследствие било изпратено по компетентност на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 в гр. Стара Загора. Ищцата навежда възражения, че вземанията и са погасени по давност, тъй като решението по арб. дело № 1923/2013 г. е влязло в сила най-късно на 07.02.2014 г. и от тогава до датата на извършването на първия изпълнителен способ по образуваното изпълнително дело през 2020 г. била изтекла предвидената в закона 5 годишна погасителна давност. Навежда, че ако погасителната давност била З г., предвид договора с ответното дружество и погасителния план, съгласно който била определена точната дата, на която трябвало да изплати точен размер на главница и лихва, то датата на която трябвало да изплати последната вноска била 15.01.2014 г. и давността за нея била изтекла на 15.01.2017 г. Другите задължения били погасени по-рано, всяко съобразно датата, на която е трябвало да го плати. Заявява, че изпълнителният лист бил издаден с фамилия - Д., която била бащината и фамилия, а през 2016 г. се омъжила и приела фамилията на мъжа си -Г., с която била и досега. Моли съда, да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи главно задължение в общ размер на 6870.78 лв., включително 241.13 лв. главница, 499.65 лв. юрисконсулско възнаграждение, 80 лв. разноски и 50 лв. държавна такса, както и произтичащите от главното задължение допълнителни вземания, включително лихвите, предвид чл. 119 от ЗЗД.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Бастиан Рингхард - в качеството им на представляващи дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г.В., преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, съдебен адрес ***, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, в който се изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, като навеждат подробни доводи в тази насока.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, че имената Д.К. Д. и Д.К.Г. са имена на едно и също лице.

Не се спори също така, че на 13.12.2010 г. ищцата Д.К.

Д. е сключила Договор № ********** за револвиращ заем с „Профи Кредит България“ ЕООД, за сумата в размер на 1500 лв.

Първият въпрос, който следва да бъде обсъден по делото, е въпросът за пасивната материална легитимация на дружеството - ответник, а именно - възможността дружеството да отговаря по предявения иск.

Това е така, тъй като в случаите на материално правоприемство на вземането, поради прехвърлянето му чрез договор за цесия, при предявен иск по чл. 439 от ГПК, въпросът - дали ответникът по иска е кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и следва задължително да се разгледа от съда (В този смисъл Определение № 504/18.10.2016 г. по ч. т. д. № 1819/2016 г. на II т. о. на ВКС). Ако се установи, че договорът за цесия не е породил правно действие по отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да се отхвърли като неоснователен, поради липсата на пасивна материална легитимация на ответника по иска. В писмената защита процесуалния представител на ищцата въвежда възражение за това, че ищцата не е била уведомена за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесията не е породила действие по отношение на длъжника. Ето защо, съдът счита, че преди да разгледа възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност, следва да разгледа това възражение.

По делото е представено Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от стария кредитор до длъжника за прехвърляне на вземането.

Уведомлението е направено от цесионера по пълномощие на цедента. Уведомлението е изпратено чрез пощенска пратка по куриер на адреса на кредитополучателя, който е посочен в договора за заем. От представеното копие на Известие за доставяне се установява, че Уведомлението е върнато на подателя с отбелязване – „непотърсено“. В т. 11. 3 на Общите условия към договора за кредит е посочено, че всяко известие, инструкция, документ или въпрос въз основа или във връзка с договора за револвиращ заем, се считат за получени, ако са изпратени на адреса за кореспонденция, който е посочен в договора. Общите условия са приети от кредитополучателя без възражение с подписването на договора за кредит, поради което са станали задължителни за него. От съдържанието на т. 11. 3 от договора следва извода, че с тази клауза страните са уговорили, т. н. фингирано връчване на изявлението - изявлението ще се счита за връчено, ако е изпратено на адреса, който е посочен в договора, въпреки че не е получено от адресата. Или, при наличието на клауза в Общите условия за фингирано връчване следва да се приеме, че Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането е било съобщено надлежно от стария кредитор на длъжника. Следва да се отбележи още, че в настоящия процес ищцата не оспори истинността на посоченото известие за доставяне, а и съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде извършено от цесионера и в хода на съдебното производство по висящо правоотношение между страните и същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, в каквато насока е и актуалната практика на ВКС. Ищцата не оспорва факта, че с отговора на исковата молба е получила от цесионера и приложените към отговора договор за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. При така установеното по делото, съдът приема, че цесията е породила правно действие по отношение на длъжника, поради което цесионерът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Следващият спорен по делото въпрос е относно погасяване на вземането по давност.

Не се спори, че на 07.02.2014 г. по т. д. № 437/2014 г. по описа на СГС, съдът на основание Решение № 1923/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013 г. на арбитражен съд „Арбитер

Юстициарум“ СНЦ, е издал изпълнителен лист, с който Д.К. Д. е била осъдена да заплати „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата в размер от 6241.13 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2013 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, 80 лева – разноски по арбитражното дело, 50 лева – разноски за издаване на изпълнителния лист, както и 499.65 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на молба, вх. № 17759/03.04.2014 г. на дружеството, в полза на което е бил издаден цитирания изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 735/2014 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856, с район на действие района на Софийски градски съд. С цитираната молба взискателят е поискал извършване на справки и неконкретизирани изпълнителни действия, и на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложил правомощия за принудителното изпълнение на съдебния изпълнител, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД. На 08.04.2014 г. по делото са били изпратени запорни съобщения до 12 бр. банки, вкл. до „Банка ДСК“ АД. На 09.04.2014 г. ТД на НАП Варна е била присъединена като взискател по делото, относно налични публични задължения на длъжника. На 30.04.2014 г. е било изпратено искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията - Нови пазар, върху недвижим имот, собственост на длъжника. С Постановление от 15.01.2020 г. на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от е прекратено изпълнителното производство, като е посочено, че последното извършено действие е на 19.02.2015 г.

Няма спор, че с писмо от № Т-24109/10.12.2019 г. цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изискал изпълнителния лист от ЧСИ Биляна Богданова и въз основа на него на 07.02.2020 г. е било образувано ново изпълнително дело под № 269/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета – Луис Контрарес Ернандес, рег. № 894 на КЧСИ, като с молбата за образуване взискателят е поискал извършване на справки и неконкретизирани изпълнителни действия, и на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложил правомощия за принудителното изпълнение на съдебния изпълнител.

Въз основа на искане вх. № 081118/19.03.2020 г. на

25.08.2020 г. изп. дело № 269/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета – Луис Контрарес Ернандес е било прехвърлено по местоживеене на длъжника при ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 на КЧСИ и е получило нов номер

- 2505/2020 г. По изпълнителното дело са били извършени изпълнителни действия за събиране на вземането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност на процесните вземания.

В случая, доводите на ищцата, че непредприемането на действия от страна на взискателя в продължение на две години води до погасяване на вземането са неоснователни, тъй като този факт не представлява такъв погасяващ изпълняемото право. Безспорно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е установен процесуален преклузивен срок, считано от извършване на последното изпълнително действие, като неговото изтичане води до прекратяване на изпълнителното производство. С настъпването на някое от основанията по чл.

433 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона и прекратяването настъпва по право, като актът на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен, а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Постановлението на ЧСИ за прекратяване само констатира настъпилото прекратяване и невъзможността след тази дата да се извършват други изп. действия. Но прекратяването на изпълнителното производство не означава, че вземането на взискателя се е погасило, тъй като същият може въз основа на издадените изпълнителни листи да образува ново изпълнително дело.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя), а именно - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.