Решение № 1811 от 13.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.03.2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ

БОГДАНОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 13193 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.т.к. ЕАД /БТК/срещу решение по гр.д. № 12503/2016г. на СРС, 126 с-в, с което е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на „Д.“ ЕООД на основание чл. 195, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 318 вр. чл. 288 ТЗ, сумата 919. 90 лв. , представляваща платена цена по договор за покупко-продажба от 16.07.2013г. на мобилен телефонен апарат марка НТС, модел ONE, който договор е развален от купувача поради недостатъци, заедно със законната лихва от 04.09.2015г. до погасяване на задължението, както и сумата 530 лв. – разноски по делото.

Въззивникът – ответник обжалва решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа, че е променена доказателствената тежест, съгласно чл. 108 от Закона за защита потребителите ЗЗП/.Отделно се твърди, че изводите на СРС, че връщането на вещта зависи само от действия на ответника, са немотивирани, тъй като не е обсъден отказа на ищеца да получи стоката си. Моли съда да отмени решението и да постанови ново за отхвърляне на иска.

Въззиваемият – ищец „Д.“ ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор, по подробно изложени съображения. Твърди, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания и е немотивирана съобразно конкретния спор. Сочи, че ЗЗП, респ. чл. 108 от същия е неприложим, тъй като ищецът – купувач е търговец – юридическо лице и СРС въобще не е обсъждал цитираната разпоредба. Твърди, че искът е основателен и доказан и моли съда да потвърди решението, като му присъди разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в рамките на правомощията си, намира, че решението е правилно и законосъобразно и изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК, които изцяло споделя. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. ч 318 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата 939. 90 лв., представляваща цена по развален договор за продажба на мобилен телефон.

По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за продажба на мобилен телефон, модел НТС ONE, сключен на 16.07.2013г., по който ищецът е заплатил процесната сума, като през м. декември 2014г. е направил рекламация на закупената стока. Съгласно двустранно подписан акт за удовлетворяване на рекламация от 07.01.2015г., е бил извършен ремонт на телефона, чрез смяна на USB борд и STM държач. Впоследствие телефонът многократно е предоставян на въззивното дружество за рекламация във връзка с дефекти и невъзможност за нормално ползване. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционно производство СТЕ, следващият ремонт е бил извършен през периода 28.03.2015г.

-23.04.2015г., след това от 27.04.2015г. до 02.06.2015г., като последният ремонт е извършен на 22.06.2015г. При ремонтите са били сменени дънна платка и други части, като вещото лице дава констатации, че телефонът е негоден за употреба, не може да бъде стартиран, не може да му бъде заредена батерията и не се разпознава при свързване с персонален компютър. Съгласно заключението, вероятно причината за повредата е фабричен дефект, тъй като за същия вид телефони има множество подобни оплаквания за невъзможност за зареждане и невъзможност за стартиране в режим за възстановяване. Изводите на вещото лице не са опровергани от други доказателства по делото. При така изложеното, изводите на СРС, че са били налице скрити недостатъци в закупената стока, са правилни и законосъобразни. Ищецът е упражнил надлежно правото да развали договора поради констатираните скрити недостатъци, като е поискал връщане на продажната цена или замяна на закупения телефон с нов, с писма от 04.06.2015г. и 21.07.2015г., получени от ответника – обявени за безспорни факти с определението по чл. 146, ал. 1 ГПК на СРС.

СРС е приел, че надлежното упражняване на правото на ищеца по чл. 195, ал.1,пр. 1 ЗЗД да иска връщане на цената не е предпоставено от едновременното фактическо връщане на вещта в случая, а реституцията на разменените престации е последица от развалянето на договора. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка, тъй като правото на продавача да върне вещта с недостатъци представлява по своята същност упражняване правото да развали едностранно договора.

Оплакването в жалбата, че е налице нарушение на чл.

108 ЗЗП е изцяло неотносимо и неоснователно, тъй като СРС изрично в определението си от 27.05.2016г. по чл. 140 ГПК е указал на страните, че в отношенията между страните, които са търговци, са неприложими разпоредбите на ЗЗП, който по арг. от § 13, т. 1 от ДР на закона касае само защита на потребители – физически лица. Поради това съдът в обжалваното решение въобще не е обсъждал нормата на чл. 108 ЗЗП.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции и и липсата на други оплаквания в жалбата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ищец следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в размер общо на 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д. № 12503/2016г. на СРС, 126 с-в.

ОСЪЖДА „БТК“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.