Решение № 191 от 05.09.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Шумен, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20253600200509 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № СА-271340229 от 04.02.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 18.03.2025г. срещу българския гражданин Е. П. Е., с посочен от искащата държава адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице, редовно призовано по постоянен адрес, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който изразява становище за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му. Заявява, че доверителят му не е плащал нито изцяло, нито частично финансовата санкция в държава член на ЕС. Изразява недвусмислено намерение финансовата санкция да бъде платена след влизане в сила на решението.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице Е. П. Е. е роден на 05.10.1999г. и е с посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване и с постоянен и настоящ адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18. Т.е. лицето има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Видно от Справката от НАП за сключени трудови договори, лицето не е сключвало трудови договори в България. Независимо от това съдът приема, че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице 1 условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № СА-271340229 от 04.02.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 18.03.2025г. срещу българския гражданин Е. П. Е., с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18, е наложена финансова санкция в размер на 120,00 €, за извършено нарушение на чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, за това, че на 07.01.2025г. в 15:30 часа като водач на МПС, не използвал пътното платно по пътищата на Кралство Нидерландия, в Ротердам, Стрийенсестраат.

Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 18.03.2025г.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 120,00 €, според посоченото в Удостоверението, като няма направено искане за разноски във връзка с производството. В удостоверението е отразено, че събирането на санкцията не е погасено по давност, като датата на изтичане на давността е 18.03.2030г..

В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на лицето, също не се сочи пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа в достатъчна степен необходимите елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл.

32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. От изисканата и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 04.02.2025 година е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на финансовата санкция от 120,00 € в български лева е 234,70лв. /двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 120,00 €, поради което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да 2 уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № СА-271340229 от 04.02.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 18.03.2025г. срещу българския гражданин Е. П. Е., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18, като го привежда в изпълнение за сумата от 120,00 € /сто и двадесет евро/ с равностойност в български лева 234,70лв. /двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ и го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред АС – Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Шумен, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20253600200509 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № СА-271340229 от 04.02.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 18.03.2025г. срещу българския гражданин Е. П. Е., с посочен от искащата държава адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице, редовно призовано по постоянен адрес, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който изразява становище за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му. Заявява, че доверителят му не е плащал нито изцяло, нито частично финансовата санкция в държава член на ЕС. Изразява недвусмислено намерение финансовата санкция да бъде платена след влизане в сила на решението.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице Е. П. Е. е роден на 05.10.1999г. и е с посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване и с постоянен и настоящ адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18. Т.е. лицето има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Видно от Справката от НАП за сключени трудови договори, лицето не е сключвало трудови договори в България. Независимо от това съдът приема, че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице 1 условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № СА-271340229 от 04.02.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 18.03.2025г. срещу българския гражданин Е. П. Е., с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес в с.К., общ.К., обл.Шумен, ул.“Д. В.“ №18, е наложена финансова санкция в размер на 120,00 €, за извършено нарушение на чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, за това, че на 07.01.2025г. в 15:30 часа като водач на МПС, не използвал пътното платно по пътищата на Кралство Нидерландия, в Ротердам, Стрийенсестраат.

Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 18.03.2025г.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.