Решение № 78 от 19.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Джулиана Петкова

Членове:

Надежда Махмудиева

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501430 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№272490/02.02.2021 г., подадена от Ц. С. Б., и С. Й. П., чрез адв. Ц. М., срещу Решение №261780/15.12.2020 г. по гр.д.№11932/2017 г. на СГС, I г.о. – 6 състав, постановено по предявени от Д. Х. Б., починал в хода на производството, и заместен от единствения си наследник по закон П. Д. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. И., против ответниците Ц. С. Б., Е. Д. К. и Й. С. П., последният починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон С. Й. П., действащ чрез своя настойник Л. И. П., пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.524 от ГПК, и насрещни ревандикационни искове с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от ответниците Ц. С. Б. и Й. С. П., последният починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон С. Й. П., действащ чрез своя настойник Л. И. П., против първоначалния ищец Д. Х. Б., починал в хода на производството, и заместен от единствения си наследник по закон П. Д. Б., действащ чрез своята майка и законен педставител Е. В. И.. С обжалваното решение съдът е уважил предявеният установителен иск за собственост, като е признал, че ищецът Д. Х. Б. /заместен от наследника си П. Д. Б./ е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 755 кв.м., съставляващо парцел XIX, пл.№531 от кв.42 по плана на вилна зона „Първа част“ разширението на Киноцентъра – София, при съседи: улица, парцел XX-530, парцел I-411, парцел III-512 и парцел XXV-532, заедно с построената върху него едноетажна вилна сграда на 24 кв.м., състояща се от две стаи и тераса, заснет като поземлен имот с идентификатор 1

*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул.“***“ №24, с площ по скица 807 кв.м., при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, КАТО Е

ОТХВЪРЛЕН предявеният насрещен ревандикационен иск за признаване за установено, че Ц. С. Б. и Й. С. П. /заместен от наследника си С. Й. П./, са собственици на същия имот, и за осъждането на Д. Х. Б. /заместен от наследника си П. Д. Б./ да им предаде владението върху същия. С въззивната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Съдът не е взел предвид, че след отказ от страна на владеещите несобственици да бъде предаден на правоимащите реституираният недвижим имот, ищците по насрещния иск в продължение на 20 години са водели ревандикационен иск, като производството е приключило с влязло в сила и вписано съдебно решение №94/14.07.2015 г. по гр.д.

№547/2015 г. на ВКС – 2 г.о., с което ищците по насрещния иск са признати за собственици. Изводът на съда, че владението на ищеца е било явно, е необоснован, тъй като ищецът е знаел за собственическите претенции на Ц. Б. и Й. П., тъй като от показанията на св. М. и В. се установява, че е присъствал в съдебните заседания и му е бил известен предмета на воденото между ответниците съдебно производство, но не се е афиширал като собственик, по делото не е представен нотариалният акт на ищеца, и не се споменава, че имотът му е бил прехвърлен с дарение. Ищецът е афиширал правото си на собственост пред ответниците едва след приключването на делото, по време на провеждане на въвода им във владение. Събраните по делото гласни доказателства не могат да обосноват извод за явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, упражнявано от ищеца, тъй като впечатленията им са откъслечни. С разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ се установява и забрана за придобиване по давност на земеделската земя, продадена на трети лица от ТКЗС, поради което ищецът не е могъл да придобие имота на основание давностно владение. Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният насрещен иск. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна П. Д. Б., и третия ответник Е. Д. К..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№311354/26.04.2021 г., подаден от П. Д. Б., действащ чрез законния си представител Е.

В. И., чрез процесуален представител адвокат Г.Ф., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява да бъде оставена без уважение.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите на първостепенния съд.

Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третия ответник Е. Д. К. не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба, както и от възможността по чл.265 от ГПК да се присъедини към нея.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство 2 нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С искова молба вх.№2006285/24.03.2017 г. ищецът Д. Х. Б., е предявил против ответниците Ц. С. Б., Е. Д. К. и Й. С. П., пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.524 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Д. Х. Б. е собственик на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 755 кв.м., съставляващо парцел XIX, пл.№531 от кв.42 по плана на вилна зона „Първа част“ разширението на Киноцентъра – София, при съседи: улица, парцел XX-530, парцел I411, парцел III-512 и парцел XXV-532, заедно с построената върху него едноетажна вилна сграда на 24 кв.м., състояща се от две стаи и тераса, заснет като поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул.“***“ №24, с площ по скица 807 кв.м., при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***.

Ищецът сочи, че е придобил правото на собственост върху имота от праводателя му Д.

М. К. по силата на Договор за дарение от 01.02.1994 г., сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, т.VIII, дело №1497/01.02.1994 г. на Нотариус К. Б. при СРС. От друга страна, от датата на сключване на договора за дарение, до предявяването на иска, въпреки запазеното в него вещно право на ползване за праводателите му, ищецът владеел имота необезпокоявано и непрекъснато, със съзнанието, че е негов собственик, в продължение на повече от 23 години, поради което, при условията на евентуалност, за правото си на собственост върху имота се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност.

Ищецът сочи, че на 05.07.2016 г. имотът бил посетен от помощник-частен съдебен изпълнител В. В. при ЧСИ М. К., с рег.№ *** на КЧСИ, във връзка с насрочен на същата дата и час въвод във владение по изп.д.№20167880400222, на взискателите по същото дело Ц. С. Б. и Й. С. П., в собствения на ищеца имот. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.10.2015 г. по гр.д.

№8851/1996 г. на СРС, 47 състав, в полза на Ц. С. Б. и Й. С. П., срещу длъжника Е. Д.

К.. Тъй като ищецът бил във владение на имота на датата на въвода, на правно основание, което изключва правата на взискателите, и не е бил страна по делото, по което е бил издаден изпълнителният лист, съдебният изпълнител дал на ищеца възможност да поиска спиране на изпълнението, и да предяви иск за установяване на правата си, срещу страните по изпълнителното дело, което било сторено.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците по делото Ц. С. Б. и Й. С. П. са депозирали отговор на исковата молба, с който са релевирали възражение за липса на вещнотранслативен ефект на договора за дарение от 01.02.1994 г., на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Претендират, че процесния имот е част от земеделска земя, внесена в ТКЗС от Г. М. П., включена в строителните граници на населеното място, и тъй като не е бил застроен, правото на собственост върху имота е било възстановено в стари 3 реални граници на техния наследодател С. Г. М., като наследник на Г. М. П., с Решение на ПК „Драгалевци“ №901/21.10.1994 г., по подадено от него в ПК „Драгалевци“ заявление за възстановяване на имота с вх.№П-321 от 10.02.1992 г.

Същевременно, в срока по чл.131 от ГПК ответниците са предявили срещу ищеца Д. Х.

Б. насрещен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който искат да бъде признато по отношение на ищеца правото им на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство от техния общ наследодател С. Г. М.

/П./ и земеделска реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ с Решение №901/21.10.1994 г., издадено от ПК „Драгалевци“, с което на наследниците на Г. М. П. е възстановен във възстановими стари реални граници следния недвижим имот: нива от 1 200 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1 450 кв.м., като имота се възстановява в частта свободна площ от 1352 кв.м., находящ се в границите на регулацията по регулационния план на м.“Киноцентър 1 част разширение“, по плана на гр. София, местност „***“, имот №30,31 от кадастрален лист №661 от 1950 г., при съседи: П. М., Т. К., Т. Д. и С. М. – н-ци.

С насрещната искова молба се поддържа, че правото на собственост на техния праводател С. Г. М., е било оспорено от Д. М. К. /праводателят на ищеца/, поради което С. Г. М. предявил иск по чл.108 от ЗС срещу Д. М. К., по който било образувано гр.д.№8851/1996 г. на СРС, 47 състав, като исковата молба била вписана на 04.11.1996 г. в СВп при СРС, което производство приключило с влязло в сила съдебно решение №94/14.07.2015 г. по гр.д.№547/2015 г. на ВКС – 2 г.о., с което е признато по отношение на Е. Д. К. /майка на ответника Д. М. К., конституирана като ответник след смъртта му в хода на делото/, че Ц. С. Б. и Й. С. П. са собственици на процесния имот, като е осъдена ответницата Е. Д. К. да им предаде владението върху описания имот.

Въз основа на това влязло в сила съдебно решение е бил издаден изпълнителен лист в полза на Ц. С. Б. и Й. С. П. срещу Е. Д. К., за въвод във владение в процесния недвижим имот, по който било образувано изп.д.№20167880400222 по описа на ЧСИ М. К., с рег.№ *** на КЧСИ.

С отговора на насрещната искова молба, първоначалният ищец Д. Х. Б. е релевирал възражение, че е придобил имота на 01.02.1994 г., а исковото производство по гр.д.№8851/1996 г. на СРС, 47 състав, е образувано две години по-късно, и Д. Х. Б. не е страна по него, и не е наследник на ответника по това производство Д. М. К., поради което постановеното решение по този спор не му е противопоставимо. Заявява при условията на евентуалност, в случай че не бъде признато правото му на собственост на посоченото от него деривативно основание, претендира да е придобил собственически права върху същия имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече на 01.02.1994 г., от която дата твърди да е владял имота повече от 22 години явно, непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че е негов собственик.