Решение № 260100 от 14.03.2025, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 14.03.2025г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7627 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от „Ф.“ ООД *** Тошево, против Народно събрание на Република България осъдителни искове по чл.2в, т.2 ЗОДОВ вр. §4, ал.3 ДЕС за сумата 296 931.95лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода м.08.2015г.-м.05.2020г. и за сумата 74 691.33лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането. В условията на евентуалност предявява срещу същия ответник искове на същото правно основание за сумата 171 986.39лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода м.08.2015г.-м.05.2020г. и сумата 44 716.61лв. по чл.86 ЗЗД лихви за забава, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищецът е собственик на фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с.Сноп, общ.Генерал Тошево, изградена чрез получаването на финансова помощ в размер на 65% от Държавен фонд „Земеделие“ по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007г.-2013г. и собствени средства от 35%. На 09.05.2012г. сключил договор с „Енерго-Про Продажби“ АД за изкупуване на произведената енергия за срок от 20 години при преференциална цена от 567.41лв./МВтч., определена с Решение на КЕВР.

Изкупуването на произведената енергия на тази цена продължило до м.08.2015г., когато било въведено законово изменение с приемане от Народното събрание на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/2015г./, според който за енергията, произвеждана от енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане, се прилагат цените по чл.31, ал.8 ЗВЕИ определени от КЕВР към датата на влизане в сила на закона. Така след изменението за периода м.08.2015г.-м.05.2020г. изкупуването се осъществявало на цена от 106.14лв./МВч., която с оглед количеството произведена енергия е с 296 931.95лв. по-малко от цената, която би получил при по-високата посочена цена, респ. с 171 986.93лв. по-малко при отчитане процента на финансиране при изграждането.

В исковата молба се твърди, че §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/2015г. е приет от Народното събрание в нарушение на чл.16, чл.17, чл.20 от Хартата на основните права на ЕС; в нарушение на принципа на пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни очаквания с подробно изложени съображения.

Ответникът счита, че не е пасивно легитимиран по исковете. Навежда доводи за липса на основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Сочи, че с Решение № 5/11.05.2017г. по к.д.№ 12/2016г. Конституционният съд се е произнесъл, че §18 не е противоконституицонен и няма несъответствие с правото на ЕС. Противопоставя възражение за погасителна давност на заявените вземания. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви за забава.

Представителят на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.7 от КРБ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица, която е деликтна и обективна, защото се поражда независимо от виновното поведение на съответния орган или длъжностно лице. Като държава-членка Република България е длъжна да спазва и прилага правото на Европейския съюз, неизпълнението или нарушението на което съобразно чл.4, §3 ДЕС също поражда отговорност за вреди. Редът за реализирането й е по ЗОДОВ. Съгласно чл.2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на ГПК в случаите извън административна дейност по чл.1, ал.1.

Ищецът е насочил исковете си за обезвреда срещу Народното събрание на Република България.

Съгласно утвърдената съдебна практика държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл. 7 ЗОДОВ/. Приема се, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание /чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа/. Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато е, когато законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението /държавата/ да вземе участие в процеса като главна страна и в това се изразява смисъла на процесуалната суброгация и разпростиране действието на съдебното решение /Решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 14/15.02.2021г. по гр.д.№ 5165/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 72/21.04.2020г. по гр.д.№ 23877/2019г. на ВКС, IV г.о./. В посочените решения е обосновано становището, че Народното събрание е държавен орган, легитимиран да отговаря като процесуален субституент на държавата по искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, произтичащи от приемането или поддържането на национален закон, за който се претендира да противоречи на правото на ЕС.

Фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2в ЗОДОВ вр. чл.4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.

От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът е собственик на фотоволтаична електроцентрала в с.Сноп, общ.Тенерал Тошево, която е присъединена към електроразпределителната мрежа и въведена в експлоатация.

На 09.05.2012г. сключил договор с „ЕОН България

Продажби“ АД /сега „Енерго-Про Продажби“ АД/ за изкупуване на произвежданата от електроцентралата енергия за срок от 20 години по преференциална цена, определена от ДКЕВР, която към тази дата е била 567.41лв./МВтч. по Решение № Ц-018/31.03.2010г. Тази цена е била приложима до 24.07.2015г., като след това с Решение № Ц-14/01.07.2014г. на ДКЕВР променена на 106.14лв./МВтч.

Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът изградил фотоволтаичната централа със средства, от които 65 % получена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2017г.-2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

С ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр.

56/2015г., в сила от 24.07.2015г./ е приет § 18, според който за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до 31.07.2015г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал.1. След изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1, като ал.3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал.1 не се прилагат разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл.31, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.

От представените писмени доказателства и заключението на вещо лице по изслушана ССч.Е се установява, че за процесния период м.08.2015г.-м.05.2020г. произведеното от централата на ищеца количество енергия е изкупувано на цена от 106.14лв./МВтч. с получени общо 83 235.50лв., а в случай, че изкупуването е било при цена от 567.41лв. /МВтч. то би получил сумата от 444 838.32лв.

На твърденията на ищеца §18 от ПЗР на ЗЕДЗЕ да е приет в нарушение принципите на правната сигурност, оправдани правни очаквания и равно третиране, както и в нарушение на чл.107-108 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО и ХОПЕС е даден отговор в Решение № 5/11.05.2017г. по к.д.№ 12/2016г. КРБ, с което е отхвърлено искането за установяване противоконституицонност и несъответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.149, ал.1, т.4 КРБ Конституционният съд се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията, за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, което включва и съответствие на законите с правото на Европейския съюз, а на основание чл.14, ал.6 ЗКС неговите решения са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Конституционният съд приел, че не е налице несъответствие на оспорената разпоредба с чл.63 ДФЕС при съобразяване, че целите на ЕС в сектор енергетика, така както са определени в чл. 194 (1), Дял IV /Свободно движение на хора, услуги и капитали/, глава "Енергетика", включват и гарантиране на функционирането на енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност, както и насърчаването разработването на възобновяеми източници. Преференциалните цени за енергия от възобновяеми източници са тип мярка за насърчаване производството на енергия от такива източници, за постигане на посочените цели, която в сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите /чл.

107 (1) ДФЕС/. Принципът на правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор енергия от възобновяеми източници. Оспорения §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и респективно на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Прието е още, че определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на дългосрочния договор предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което деформира пазара. Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Според КС промените въведени с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква е социално оправдана, освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато в настоящия случай не се намира. Конституционният съд е съобразил и се позовал на практиката на СЕС с посочени решения, в които е отдадено значение на правната сигурност когато, се отнася до ограничаване на основните права и свободи и нееднократно сочи на необходимостта тези ограничения да са оправдани от специфичен обществен интерес, валидността на който, като основание за ограничаване, се преценява с инструментариума на пропорционалността. Като подчертава, че конституционната закрила се разпростира по отношение на обосновани правни очаквания, като отчита спецификата на режима на предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до промяната с оспорения §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на инвеститорите да бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при дадените обстоятелства, Конституционният съд счита, че позоваване на легитимни очаквания по конкретното дело е неоснователно. В допълнение посочва, че СЕС не е особено благосклонен към аргумента за легитимни правни очаквания в контекста на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите с позоваване на конкретни решения на СЕС.