Решение № 349 от 04.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Шумен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630104050 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена С. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, срещу „***“ ООД, с ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „***“, ул. „***" № 25, ет. 5, представлявано заедно и поотделно от Управителите Б.К.Б. и С.И.Г.. С исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор за потребителски кредит № MAX_500067776 от 27.09.2023 г. Твърди се, че договорът бил нищожен. Според ищецът е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 19, ал.

4 от ЗПК. ГПР били посочени само като абсолютна стойност, но липсвало яснота как е формиран ГПР. Не били посочени кои са елементите, които кредиторът е включил при изчисляването на посочения в договора ГПР, каквото е изискването на закона. Освен това твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при изчисляването му не е включено възнаграждението за допълнителни услуги, които по същество според него представляват скрито възнаграждение. Счита, че клаузите за заплащане на възнаграждението за допълнителни услуги, заобикалят нормата на чл. 10а, ал.

2 от ЗПК. Счита още, че тези клаузи са и неравноправни, тъй като пречат на потребителя да разбере какви ще са икономическите последици за него. Счита, че в случая не може да се приложи правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД с цел защитата правата на потребителя. Моли съда да признае договора за нищожен, а при условията на евентуалност само клаузите по чл.

9, ал. 1 и ал. 2 от договора, както и да осъди ответника да заплати недължимо платеното по договора в размер на 10 лв. частичен иск от 2183,20 лв. В съдебно заседание искът за връщане на дължимо платеното е увеличен до сумата от 917,31 евро, представляваща 1 пълният размер на недължимо платеното според ищеца по процесния договор. Претендират се и сторените в производството разноски

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител ищецът поддържа изложените в исковата молба аргументи. Моли съда да признае договора за нищожен.

По делото е подаден отговор от ответника „***“ ООД, с който искът се оспорва по същество. Изложени са възражения, че договорът не е нищожен, тъй като не е било необходимо изброяване на компонентите, които са включени при изчисляването на ГПР.

Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва при това изчисляване, тъй като не попадат под дефиницията за „общ разход по кредита“. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по делото разноски. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, не е поискал разглеждане на делото в тяхно отсъствие и не е взел становище по съществото на делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.09.2023 г. С. Б. Н. (като кредитополучател/длъжник) и „***“ ООД (като заемодател/кредитор) сключили писмен договор за потребителски кредит № MAX_500067776. С този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на кредитополучателя като кредит сумата от 1300 лв.

Между страните няма спор, че сумата по договора за заем е била предоставена на ищеца.

Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с годишна възнаградителна лихва от 39,03 %, в срок до 20.01.2025 г. на 16 месечни вноски по 105,50 лв. всяка. Годишния процент на разходите бил посочен в размер на 48,47 %. Няма спор между страните, че така изчисления ГПР включва само договорната лихва като разход по кредита.

Освен това с чл. 9, ал. 1 от договора страните са се договорили предоставяне на услуга „Бързо разглеждане“, съгласно т. 7.3 от Раздел V от общите условия. Тази допълнителна услуга предвижда възможност искането за кредит да се разгледа от Кредитора в срок до 2 часа в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит е постъпило извън работното време на Кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допускало забавяне в обработката извън посочения в настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантирало приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Възнаграждението по тази услуга се дължало само при одобрено искане за отпускане на кредит, но не и при отхвърлено такова. Възнаграждението за тази услуга било договорено в размер на 718,08 лв. и се дължало на равни вноски, дължими ведно с основните вноски по договора за кредит.

С чл. 9, ал. 1 от договора страните са се договорили предоставяне на услуга 2

„Динамично плащане“, съгласно т. 7.4 от Раздел V от общите условия. Тази допълнителна услуга предоставяла на кредитополучателя предимството да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти, които не са заявили тази услуга, като за целта Кредиторът осигурява възможност Кредитополучателят да осъществява контакт с него на специален безплатен телефон, като всички въпроси, свързани с Договора, ще започнат да се разглеждат в срок до 1 (един) час, в рамките на работното време на Кредитора, считано от момента, в който при него е постъпило запитването. Възнаграждението за тази услуга било договорено в размер на 1077,12 лв. и се дължало на равни вноски, дължими ведно с основните вноски по договора за кредит.

Така общо дължимата сума по процесния договор за потребителски кредит достигнала размера от 3483,20 лв., а месечната вноска – до 217,70 лв.

Видно от представеното по делото писмено доказателство ищецът е платил по договора общо сумата в размер на 1582 евро.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи и служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави, освен наведените от ищеца възражения. В кръга на извършената проверка (както по искане на ищеца, така и по служебен почин) съдът установи наличието на клаузи, които противоречат на императивни норми на ЗПК и/или са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПП.

Възраженията на ищеца касаят клаузата за заплащане на двете допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ като се твърди, че тези клаузи противоречат на ЗПК, тъй като представляват скрито плащане и по тази причина задължението за тяхното заплащане е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), а кредиторът не е сторил това, тъй като, ако го беше направил, стойността на ГПР щеше да надвиши максималната стойност, позволена по закон.

Съдът намира, че клаузите, с която са уговорени тези допълнителни услуги наистина представляват скрито възнаграждение и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В първия случай потребителят получава разглеждане на заявлението до 2 часа в 3 замяна на разглеждане на вземането в рамките до 3 работни дни. В същото време обаче стойността на тази „услуга“ приближава почти 1/2 от стойността на главницата. Съдът счита, че предоставената услуга и уговорената цена са явно несъразмерни по тежест.

Във втория случай, в действителност, потребителят не получава никаква услуга – тя му дава предимството да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти като за целта Кредиторът осигурява възможност Кредитополучателят да осъществява контакт с него на специален безплатен телефон, да бъде третиран приоритетно (да бъде обслужен) преди всички останали клиенти, които не са се възползвали от тази възможност, като всички въпроси, свързани с Договора, трябвало да започнат да се разглеждат в срок до 1 час, в рамките на работното време на Кредитора. Не е ясно за какво и кога ще бъде обслужван потребителят преди останалите клиенти и дали въобще тази услуга има някаква стойност за този потребител. Всичко това не оправдава цената, надхвърляща на 3/4 от стойността на главницата. Неравнопоставеността в престациите е очевидна.

Сборът на двете допълнителни услуги надхвърля размера на главницата по договора за кредит, а полученото насреща като услуга не може да оправдае такава цена. Предвид това съдът намира, че тези две клаузи са неравноправни, а като такива са нищожни и не са породили правен ефект и за длъжника не е възникнало задължение за плащането на това парично задължение.

Освен това съдът счита, че в действителност клаузите за двете допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ целят заобикаляне на ограниченията на ЗПК за договорна лихва и ГПР. Те не предоставят никаква реална „услуга“ на потребителя, а целят да увеличат печалбата на кредитора, без да се налага да включват тези суми в размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите. Тъй като размерът на ГПР е ограничен до определен законов максимум, прикривайки определена част от възнаграждението си като цена на допълнителна услуга, кредиторът е опитал да избегне надхвърляне на определения в закона максимален размер на ГПР. Поради това тези две клаузи са и незаконосъобразни като заобикалящи императивни норми на закона.

Нещо повече, тъй като съдът счита, че тези две допълнителни услуги са имали за цел по незаконосъобразен начин да доведат до увеличаване на възнаграждението на кредитора, без да се нарушават разпоредбите, ограничаващи размера на ГПР (а по този начин и на размера на договорната лихва), то на основание даденото тълкувание в решението по дело C‑714/22 на СЕС, цената на тези две услуги следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. В т. 1 на цитирането решение съдът на ЕС е казал, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, 4 предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. …. случая е налице именно втората от тези две хипотези – това представляват скрити разходи (каквато е договорната лихва). Предвид това съдът счита, че кредиторът е следвало да включи цената на тези две допълнителни услуги при изчисляването на ГПР, но това не е било сторено. Ако кредиторът беше включил тяхната цена при изчисляване на ГПР, то неговата стойност щеше да надхвърли стократно допустимия размер. Предвид това и на основание чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48, процесния договор следва да бъде обявен за нищожен и потребителят не дължи връщане на нищо друго освен главницата (вж. т. 2 от същото решение на СЕС и чл. 23 от ЗПК).