Решение № 3 от 08.01.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 182/2023
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 08.01.2025
- В сила
- 11.02.2025
- Състав
- Ради Иванов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.511, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.511, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№3 гр. С., 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ради Ив. Й. като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20231800900182 по описа за 2023 година
Ищецът Б. Г. С., с ЕГН**********, с адрес: гр.С., ул. “Тинтява“ №15, чрез адв. С. Ч. от Софийска адвокатска колегия, е предявил иск по чл.511, ал.1 КЗ срещу СДРУЖЕНИЕ „Н.“, с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2 за осъждането му да му заплати сумата 40 000,-лв. (четиридесет хиляди лева), частичен от общо дължимите 70 000 (седемдесет хиляди) лв. на ищеца Б. Г. С., ЕГН **********, представляващи обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, вследствие причинените му телесни увреждания от водач на МПС лек автомобил марка „Пежо”, модел „307”, с д.к.№ DM-889-YV, ведно със законната лихва от датата на ПТП.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2022г. Т. В. С. управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „307”, с д.к.№ DM-889-YV, на кръстовището на ул.Христо Максимов и ул.Николай Николаевич, водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и законовите ограничения и самокатострофирал. При ПТП са причинени телесни увреждания на пострадалия Б. Г. С..
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Т. В. С., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
Водачът Т. В. С. е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал;
1 чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, и с конкретните условия на видимост; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена със законови ограничения
Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Причинените на ищеца телесни увреждания се намират в причинна връзка с механизма на настъпилото произшествие.
Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищеца, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Във връзка с ПТП-то е образувано досъдебно производство № 269/2022г. по описа на РПУ С., пр.пр.№1041/2022г. на РП - С..
След инцидента седемнадесетгодишното момче било незабавно транспортирано в болница от екип на спешна медицинска помощ. Б. Г. С. изгубил съзнание след удара, първите му спомени са от лечебното заведение. Той бил изпаднал в силен шок от случилото се, не бил на себе си, уплахата и болката го правели напълно неадекватен. Извършени били множество изследвания и консултации от различни специалисти, които установили фрактура на ляво бедро. Извършена била оперативна намеса за наместване на счупването с поставянето на заключващ пирон. След това Б. Г. С. трябвало да спазва строг постелен режим. Не трябвало да става и натоварва крайника, след което да започне раздвижването.
Както по време на 10-дневния престой на детето в болницата, така и след това Б. Г. имал нужда от чужда помощ. Неговите родители били плътно до него и му помагали за всички - изправяне, ходене до тоалетна, къпане и хранене. За всички свои нужди първият един месец момчето имало нужда от чужда помощ. Постепенно започнало раздвижването и връщането към нормален начин на живот, което се оказало нелека задача дори за младия и здрав организъм на 17- годишното момче. Б. Г. С. и родителите му стриктно спазвали всички лекарски предписания и препоръки за раздвижване и рехабилитация. Въпреки това все още Б. Г. С. изпитва болки в крака си- бързо се уморява, получавала болки дори и при наймалкото натоварване, също така и при смяна на времето. Не е пресилено да се каже, че катастрофата напълно променила живота му. Все още формиращата се психика на 17 годишния Б. Г. С. била силно повлияна от преживяното и от начина, по който трагедията се отразила на самия него, на близките му и приятелите, с които е бил в автомобила.
И до днес Б. Г. С. не е в съС.ие да се върне пълноценно към ежедневието си - уморява се лесно, което е влошило силно качеството му на живот, не може да спортува. Ищецът е станал нервен, избухлив, често без причина тревожен. Затворил се и ограничил контактите 2 си с хора извън семейната среда. Вече няма желание да излиза, да се събира с приятели, толкова нехарактерно за възрастта, в която се намира младото момче и самия му характер.
Всичко това е довело до развитие на остро душевно разстройство и стресова реакция у ищеца, емоционален стрес, изразяващи се в потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост.
Основания за пряк иск срещу застрахователя и пасивната легитимация на ответника:
За лек автомобил марка „Пежо”, модел „307”, с д.к.№ DM-889-YV не е установено наличието на сключена валидна застраховка гражданска отговорност към датата на ПТП, поради което НББАЗ се ангажира с отговорността за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди. След отправено запитване ответника лично с отговор №1-0100/24.01,2023г. се е ангажирал с отговорността за обезщетяване на пострадалото лице.
Пострадалият Б. Г. С. предявил пред НББАЗ извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх.№2-0106/01.02.2023г., в съответствие с изискванията на чл.380 от КЗ, с което на ответника са изпратени всички налични до момента документи - констативен протокол, епикриза и пълномощно за процесуално представителство.
С уведомление изх.№1-0229/27.02.2023г. ответникът ги информира, че няма основание да изплати обезщетение на ищеца, не са налице основания за определяне на сума.
Към настоящият момент застрахователят все още не е определил и изплатил обезщетение на Б. Г. С., което поражда за него правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника СДРУЖЕНИЕ „Н.“, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
По случая на 01.02.2023г. пред ответника е заведена извънсъдебна претенция от ищеца за изплащане на обезщетение, за търпени от него в причинна връзка с ПТП неимуществени вреди.
С писмо изх. № 1-0229 от 27.02.2023 г. по описа на НББАЗ, ответното сдружение е уведомило процесуалния представител на пострадалия, че представените към извънсъдебната претенция документи, не установяват основателността на претенцията и вината на водача на МПС с френски регистрационен номер за реализиране на ПТП и произтеклия от него вредоносен резултат, като със същото е изискано представянето на окончателен акт на прокуратурата по образуваното досъдебно производство и/или присъда влязла в законна сила.
Оспорва основанието и размера на иска за неимуществени вреди.
Оспорва отговорността на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с френски регистрационен номер Т. В. С. за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната връзка между процесиите вреди и пътния инцидент.
Отговорността на водача л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с френски регистрационен 3 номер за реализиране на процесното произшествие не е установена към настоящия момент по надлежен ред с влязъл в законна сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК. По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Констативният протокол за ПТП няма обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП, предвид фактът, че съставилите го длъжностни лица не са очевидци на ПТП. Според трайната съдебна практика констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл.125 ЗДвП вр. с чл.6 и чл.7 Наредба № 1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм.
ДВ. бр. 69 от 19.08.2014г./, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
При условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с френски регистрационен номер за настъпилите от него последици, предмет на настоящото производство, твърди, че ищецът е съпричинил претъпените от него телесни увреждания.
Ищецът Б. Г. С. е съпричинил в огромна степен претърпените от него увреждания като е предприел пътуване с водач, за който е знаел че е неправоспособен. Това е изключително рисково поведение, тъй като ищецът сам, по собствено желание се е поставил в риск. Решението му е проява на съзнателен и свободно формиран избор, тъй като към момента на ПТП водачът не е имал навършени 18 г., което е възрастовото изискване за придобИ.не на правоспособност за управление на МПС.
Оспорва по вид и степен на увреда, претърпяването на процесиите неимуществени вреди от ищеца и причинно-следствената им връзка с ПТП.
На този етап по делото са представени единствено медицински документи, за разчитането на които са необходими специални познания в областта на медицината, с каквито страните в производството и съда не разполагат.
Евентуално, претендираното обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 26 000 лева частично от 70 000лв. е несъответно на претърпените по вид и тежест вреди и завишено съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение по сходни на настоящия случаи.
Оспорва изцяло иска за законна лихва, поради неоснователност на главния иск.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът Б. Г. С., е депозирал допълнителна искова молба.
Оспорва изцяло подадения отговор.
4
Моли да се обяви за безспорен факт по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение към 12.09.2022г. за водача - Т. В. С. - на лек автомобил марка „Пежо”, модел ,,307“ с френски регистрационен номер DM-889YV със френския застраховател.
Оспорва ПТП да не е реализирано вследствие виновното и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Пежо”, модел ,,307“ с френски регистрационен номер DM-889YV. Оспорва твърдението на ответната страна, че изключителна вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, има пострадалият Б. С..
Оспорва наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия от фактическа и от правна страна. Оспорва изцяло възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от фактическа и от правна страна. Счита, че всички претърпени от ищеца болки и страдания са пряк резултат от поведението на водача Т. С.. Оспорваме всички фактически твърдения за виновно и противоправно поведение от страна на пострадалия.
Оспорва възражението на ответника за неоснователност и прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Същото е съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време. Поддържа искането си за допускане на съдебномедицинска експертиза и искането за допускане до разпит на свидетели при режим на довеждане, с които да докаже именно размера на действително претърпените вреди от ищеца. Счита, че твърдението за прекомерност на претендираното обезщетение е неоснователно с оглед обема на търпените неимуществени вреди.