Решение № 36 от 02.07.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Гълъбово, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Т. АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200094 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: *********, чрез адв. В. И. М. от АК – Стара Загора, против Фиш за налагане на глоба Серия GT № *********/15.05.2026 г., издаден от РУ – Гълъбово, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.186 във връзка с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро, съответстващи на 49,99 лева.

В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, неправилен и издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон. Навеждат се доводи, че в уведомлението по чл.186, ал.3 от ЗДвП била посочена единствено разпоредбата на „чл.94“, без да се конкретизира от кой нормативен акт е същата и без да се посочи съответната алинея. Според жалбоподателя това води до неяснота относно вмененото нарушение и накърнява правото му на защита. Поддържа се още, че мястото на нарушението не било описано точно, тъй като автомобилът не бил паркиран на ул. „Алеко Константинов“ № 1, а в района на сградата на „Медицински център I – Гълъбово“ и МБАЛ – Гълъбово. Навежда се и възражение относно размера на глобата, като се твърди, че законът предвижда глоба 50 лева, а във фиша и уведомлението е 1 посочена сума 49,99 лева. Иска се отмяна на фиша и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител също не се явява, като по делото е постъпила писмена молба, с която поддържа жалбата в цялост, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, да се приемат приложените доказателства, фишът да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски в размер на 205 евро за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – РУ – Гълъбово, редовно призована, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена на основание чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2026 г. около 10:12 часа в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, общ.

Гълъбово, в района на ул. „Алеко Константинов“ № 1 – МБАЛ, служители на РУ – Гълъбово установили лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********, собственост на жалбоподателя И. Н. М., паркиран в нарушение на правилата за престой и паркиране в населено място.

За констатираното нарушение бил съставен Фиш за глоба Серия GT № *********/15.05.2026 г. Във фиша е посочено, че автомобилът не е спрян за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движението, като нарушението е квалифицирано по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Като санкционна разпоредба е посочен чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.186 от ЗДвП, и е наложена глоба в размер на 25,56 евро, съответстващи на 49,99 лева.

Тъй като нарушението е било установено в отсъствие на водача, към автомобила било закрепено уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП. В уведомлението са посочени датата и часът на нарушението, мястото на извършване, регистрационният номер на автомобила, видът, марката и моделът на МПС, номерът на фиша, нарушената разпоредба, размерът на глобата и указания относно доброволното заплащане.

От приложената справка от ИИС КАТ се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********* е собственост на И. Н. М..

2

В съдебно заседание беше разпитан актосъставителят Т. Д.в С..

Свидетелят заяви, че на 15.05.2026 г. е бил изпратен в двора на болницата във връзка с обслужване на пътнотранспортно произшествие с материални щети.

Докато служителите изчаквали един от участниците в произшествието, който бил лекар, да слезе от кабинета си, установили неправилно паркиран автомобил. Свидетелят посочи, че автомобилът бил паркиран в лявата част на пътното платно, като част от него се намирала върху тротоара, а друга част – върху улицата. По думите му улицата е тясна, поради което така паркираният автомобил пречел както на движението на МПС, така и на пешеходците.

Свидетелят заяви, че при разминаване на два автомобила единият се налагало да преминава през паркинга или към тротоара, а от страната на сградите и оградите не оставало достатъчно място за преминаване на пешеходци. Именно това наложило съставянето на фиш за глоба. Свидетелят потвърди, че във фиша е посочено основанието за налагане на наказанието и мястото на нарушението – районът на МБАЛ – гр. Гълъбово, ул. „Алеко Константинов“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Същият е непосредствен възприемател на нарушението и е съставил процесния фиш. Показанията му не съдържат вътрешни противоречия и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Напротив, те кореспондират с фиша, уведомлението, снимковия материал и справката за собственост на автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването, насочена е срещу акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.94, ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като паркирането върху тротоарите се допуска само на определените от собствениците на пътя или администрацията места и при спазване на предвидените в закона условия.

От събраните доказателства се установява, че процесният автомобил не е 3 бил паркиран най-вдясно по посоката на движението, а е бил разположен в лявата част на пътното платно, като част от него се е намирала върху тротоара.

По този начин автомобилът е препятствал нормалното движение на пътни превозни средства по тясната улица и е затруднявал преминаването на пешеходци. Следователно фактическото поведение, описано във фиша и установено от доказателствата, попада в приложното поле на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП водач, който неправилно престоява или паркира неправилно, се наказва с глоба. В конкретния случай административнонаказващият орган правилно е приложил именно тази санкционна разпоредба, тъй като установеното нарушение представлява неправилно паркиране.

Неоснователно е възражението, че нарушената правна норма не била индивидуализирана. Във фиша изрично е посочено, че нарушението е по чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата. Именно фишът е актът, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Уведомлението по чл.186, ал.3 от ЗДвП има уведомителна функция, когато нарушението е установено в отсъствие на водача. Дори в уведомлението да е посочен съкратено „чл.94“, това не е довело до неяснота относно естеството на нарушението, тъй като фишът съдържа пълна правна квалификация, включително алинеята и закона, а жалбоподателят е разбрал обвинението срещу себе си и е организирал защитата си по същество.

Съществено е, че жалбата съдържа конкретни възражения именно по приложението на чл.94 от ЗДвП и по въпроса дали автомобилът е бил неправилно паркиран. Това показва, че жалбоподателят и неговият защитник са били напълно наясно с фактическите и правните основания на санкцията.

Следователно не е налице ограничаване на правото на защита.

Неоснователно е и възражението относно мястото на нарушението.

Мястото е индивидуализирано като гр. Гълъбово, ул. „Алеко Константинов“ № 1 – МБАЛ. Самият жалбоподател в жалбата си изрично свързва паркирането с района на „Медицински център I – Гълъбово“ и сградния фонд на МБАЛ – Гълъбово. Следователно не е налице фактическа неяснота къде е бил паркиран автомобилът. Дори да съществуват особености относно административния адрес на болничния комплекс или начина, по който се достига до сградите, това не означава, че мястото на нарушението е 4 неиндивидуализирано или че санкционираното лице е било поставено в невъзможност да разбере къде според контролния орган е извършено нарушението.

Съдът приема, че използването на ориентир „МБАЛ“ към посочения адрес е достатъчно за индивидуализация на мястото. В този смисъл възражението, че на съответния административен адрес можело да съществуват други правила за движение, е хипотетично и не се подкрепя от доказателства. От показанията на актосъставителя се установява конкретно къде е бил паркиран автомобилът и защо това паркиране е било неправилно – в лявата част на тясното пътно платно, частично върху тротоара, като е затруднявало движението на автомобили и пешеходци.

Неоснователно е и възражението относно размера на глобата. Видно от фиша, наложената глоба е посочена в размер на 25,56 евро, с левова равностойност 49,99 лева. Законът предвижда глоба 50 лева. Посочването на левова равностойност от 49,99 лева не представлява съществено нарушение на материалния закон. То не води до налагане на по-тежко наказание от предвиденото, не променя вида на санкцията и не създава неяснота относно санкционната воля на органа. Напротив, глобата е изписана и в евро, и в лева, като размерът 25,56 евро съответства на законовата равностойност на санкцията при официалния курс и правилата за превалутиране и закръгляване.

Съдът намира, че евентуалното минимално отклонение при цифровото изписване на левовата равностойност не може да обоснове отмяна на фиша.

Административнонаказателното производство не следва да се формализира до степен, при която несъществено цифрово разминаване от една стотинка, което не ощетява санкционираното лице и не води до неяснота относно санкцията, да бъде приравнено на съществено нарушение на закона. Още повече, че санкцията е индивидуализирана в евро, а жалбоподателят не е бил поставен в по-неблагоприятно положение.

Съдът не споделя и тезата, че липсата на пътни знаци в района изключва нарушението. Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП урежда общо правило за престой и паркиране в населени места. Неговото приложение не е обусловено от наличието на специален забранителен знак. Водачът е длъжен да съобрази начина на паркиране с общите правила на закона, включително изискването превозното средство да бъде спряно възможно най-вдясно по посоката на движението и така, че да не препятства движението и преминаването на 5 пешеходци.

Неоснователен е и доводът, че автомобилът не пречел на движението.

Този довод се опровергава от показанията на актосъставителя, който непосредствено е възприел положението на автомобила и е посочил, че същият е затруднявал движението по тясната улица и преминаването на пешеходци. Съдът няма основание да не кредитира тези показания, още повече че те се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и снимков материал.

При цялостната служебна проверка на фиша съдът не констатира пороци, които да водят до неговата отмяна. Фишът е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, нарушението е достатъчно ясно описано, посочени са дата, час, място, МПС, собственик, нарушена и санкционна разпоредба, както и размерът на наложената глоба. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита в пълен обем. Не са налице съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон или недоказаност на нарушението.

Ето защо съдът приема, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а оспореният фиш – потвърден.

По разноските:

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.