Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3061 от 16.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1374/2022
Вид
Определение № 3061
Подписан
16.08.2022
В сила
16.08.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 82, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 85, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 9а, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 49 · Семеен кодекс
  • чл. 53 · Семеен кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3061 гр. Варна, 16.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501374 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 15274/27.06.2022г. от В.Д. Радилова – Г., чрез адв. В.М., срещу Определение № 6105/07.06.2022г., постановено по гр. дело № 6584/2022г. на ВРС, с което производството по гр. дело № 6584/2022г. е прекратено.

Жалбоподателката счита обжалваният акт за неправилен.

Счита, че съдът не е отчел факта, че ищцата и детето са български граждани, поради което неправилно е приел, че не е международно компетентен да разгледа делото.

Излага, че предявените искове са подведомствени на българския съд, доколкото е българска гражданка. Обичайното местопребиваване не изключва неговата компетентност.

Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доколкото производството по гр. д. № 6584/2022г. по описа на ВРС е прекратено преди конституирането на ответник, препис от частната жалба срещу обжалваното определение, не е изпращан на насрещната страна.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от В.Д. Радилова – Г., ЕГН ********** против ЕР. М. Г., роден на ********** в гр. Мансанийо, Куба, иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между страните с развод, съединен с искове по чл. 53 от СК, и по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняването на родителски права, местоживеенето и издръжката на детето Максим ЕР. М. Г. с ЕГН **********.

С обжалваното определение, ВРС е приел, че не е компетентен да разгледа и реши гр.

1 д. № 684/2022 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 82, ал. 2 и чл. 85, ал. 1 от КМЧП, и е прекратил производството по делото.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че ответникът е кубински гражданин, следва изводът, че образуваното гражданско дело има международен елемент. Съдът служебно следи за своята международна компетентност.

В случая не са приложими правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и тези на Регламент № 4/2009 на Съвета относно задълженията за издръжка, доколкото ответникът не е европейски гражданин. Не намира приложение и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/, доколкото Република България е страна, която е ратифицирала Конвенцията със закон, приет от 40-то НС на 18.01.06 г., обн.

ДВ, бр. 15/16.02.07 г., в сила от 01.02.07 г., но не и Канада, която не е я е ратифицирала, а обичайното местопребиваване на съпрузите и детето е на територията на Канада.

След като в настоящия казус, ПЕС и Конвенцията, не могат да намерят приложение, следва да се приложи КМЧП.

Предявените искове попадат в териториалния, времеви и предметен обхват на част II от КМЧП, която съдържа процесуални норми определящи международната компетентност на българския съд, за разлика от част III от КМЧП, която сочи приложимото право. Нормите в последно посочената част не касаят въпроса за подведомствеността на българския съд.

Според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП международната компетентност на българския съд е налице когато ищецът е български гражданин. Ищцата по иск за развод и съединените с него небрачни искове е В. Д. Р., която е български гражданин.

Международна компетентност на българския съд по брачни искове е уредена в чл. 7 от КМЧП. Съгласно тази норма, брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. В разглеждания казус, ищцата е българска гражданка, т. е. налице е една от предвидените в разпоредбата хипотези, които са дадени като възможности за избор, а не кумулативно.

Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КМЧП българските съдилища са компетентни и по дела за лични и имуществени отношения между родители и деца, освен въз основа на чл. 4 и когато детето или родителят, който е страна е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Както вече беше посочено, ищцата е българска гражданка, но не само, и детето Максим ЕР. М. Г. е български гражданин, което определя международната компетентност на българския съд. Искът за издръжка също е подсъден на балгарския съд, доколкото чл. 11 от КМЧП уреждащ тази материя не изключва приложението на чл. 4, ал. 1 от КМЧП, а дава само още една възможност .

Компетентен е българския съд да се произнесе по спора, с който е сезиран.

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото определение указания.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6105/07.06.2022 г., постановено по гр. дело № 6584/2022 г. по описа на ВРС, с което производството по гр. дело № 6584/2022 г. е прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3