Решение № 274 от 02.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. П., 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200513 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е жалбата на Г. Д. К. от град П., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-1006-000602 от 27.03.2024 год. на Началник група в ОДМВР П., сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто / лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е материално и процесуално незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - АНО не изпраща представител.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за 1 установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес.

По същество жалбата е частично основателна.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, без същото да е подменено след пребиваване повече от три месеца. Тук е мястото да се посочи, че нарушението не е квалифицирано правилно. Съответстваща на фактическото описание е разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, но доколкото съдът разполага с правомощие да прецизира правната квалификация, в случаите на прилагане на закон за същото наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, то грешната квалификация в случая не нарушава правото на защита на санкционираното лице.

За да наложи посоченото наказание, административно-наказващия орган е приел, че на 09.03.2024 г. в 23, 25 ч. в гр.П., жалбоподателят Г. К. е управлявал МПС в нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП - с английски образец на СУМПС повече от три месеца от пребиваването си на територията на Р.

България - отразено влизане на 15.01.2023 г. По този факт по делото не се спори. Спорния въпрос е дали притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС, издадено на 09.02.2022 г. от Великобритания, е валидно на територията на Р. България в контекста на разпоредбата на чл.

162, ал. 1 от ЗДвП, която дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Както вече бе посочено, в процесния случай на водача на МПС е отразено последно влизане в Р. България на 15.01.2023 г.

Към момента на издаване на

СУМПС - 09.02.2022 г.

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия не са били член на ЕС. Ноторно е, че считано от 01.02.2020 г. по силата на Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, Великобритания не е член на ЕС.

2

След изтичане на преходния период /до 31.12.2020г./, издаденото във Великобритания СУМПС се признава на територията на Р.България като такова, издадено от държава - договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. / каквито са и двете държави в случая/, ако отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията - съгласно разпоредбата на чл.41 от Конвенцията. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания е предоставена на всяка отделна държава - членка на ЕС, като от съществено значение в случая е липсата на нормативна уредба, която да приравнява статута на водачите на МПС, притежаващи свидетелства за управление, издадени от държави-членки на ЕС или страни по Конвенцията за движението по пътищата, с тези по чл.162 от ЗДвП и да им вменява задължението по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Видно от приетото като доказателство копие от СУМПС, същото отговаря изцяло на изискванията на приложение №6, няма и възражения в противен смисъл от страна на административно-наказващия орган. По тази причина съдът го приема за валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България и в този смисъл не е било налице основание за подмяната му в тримесечен срок.

Очевидно, прилагането на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, изисква установяването на някоя от визираните в нея хипотези, а именно: 1.Управление на МПС, без да е правоспособен водач; 2 . Без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; 3 . След като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4; 4 . След като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или 5 . СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено . В случая никоя от изброените хипотези не е осъществена, т.е. налице е съществено нарушение на материалния закон, обуславящо отмяната на НП в частта в която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция по ЗАНН, като само за пример би могло да се посочи решение № 96 от 11.01.2024 год. на Административен съд – П. по административно дело № 1063/2023 год.

3

Неоснователна е обаче жалбата в частта, в която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Неоснователно се твърди, че не му било ясно за неносенето на точно какъв документ му е наложена глобата. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено, че глобата в размер на 10 лева се налага на жалбоподателя за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и доколкото жалбоподателят не твърди обратното, в тази си част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност, съответно на уважената част от жалбата, като същите се равняват на 363, 64 лв.

По горните съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-1006-000602 от 27.03.2024 год. на Началник група в ОДМВР П., сектор Пътна полиция, с което на Г. Д. К. от град П., ЕГН: ********** за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто / лева, като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1006-000602 от 27.03.2024 год. на Началник група в ОДМВР П., сектор Пътна полиция, с което на Г. Д. К. от град П., ЕГН: ********** за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет / лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР П., адрес: гр.П., пл. „С.“ № 3, представлявана от Директор да ЗАПЛАТИ на Г. Д. К., ЕГН: **********, адрес: град П., бул. „К.М.Л.“ № 127, ет.3, ап.19, сума в размер на 363, 64 лв.

/триста шестдесет и три лева и 64 ст./ - разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – П. в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5