Решение № 383 от 05.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20232100900034 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод искова молба от Министерство на младежта и спорта, ЕИК 175745920, адрес: гр.София, бул.“Васил Левски“ № 75, представлявано от Весела Лечева в качеството на министър на младежта и спорта, подадена чрез пълномощник – адв. Велислав Йонев, със съдебен адрес в гр.София, ул.“Димитър П.“ № 111, ет.2, офис 4, против „Сатурн 2“ ООД, ЕИК 102835306, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна промишлена зона – сграда със смесено предназначение, представлявано от Атанас Иванов Стамболиев и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК 147219297, със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ № 5, ет.4, ап.3, представлявано от Христо Иванов Тагарев, да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 850 134,78 лева, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 51 716,53 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница, дължима за периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г., а също така да заплатят направените по делото разноски.

Ищцовата страна твърди, че между страните е бил сключен на 21.12.2020 г. договор за обществена поръчка № **-00-107/ 21.12.2020 г., 1 влязъл в сила на датата на неговото сключване, като ищецът има качеството на възложител, а ответните дружества като съдружници в ДЗЗД „Сатурн[1]Кабиле“, образувано чрез сключен договор за образуване на гражданско дружество от 22.06.2020 г. - на изпълнител. Срокът му на действие е 104 дни, но не повече от 12 месеца. По силата на договора било възложено извършването на СМР на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към ОУ „П.Р.Славейков“ гр.Стара Загора.

Ищецът твърди, че е заплатил изцяло уговорената цена, а именно сумата от 850 134,78 лева с ДДС, включваща цена за адаптиране на проекта в размер на 9720,00 лева с ДДС и цена за изпълнение на строителството в размер на 840 414,78 лева с ДДС, докато ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“ не е изпълнил своите задължения за изработване на възложеното с договора, поради което и претендира възстановяването на авансово платените от него суми по договора. По силата на сключен между страните Анекс към договор №**/ 21.12.2020 г. - № ***/1/ 21.12.2020 г., страните изменили чл.3, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от договора.

Изпълнителят в качеството му на застрахован/застраховащ е сключил Застрахователна полица № 1500-1302020-01227/ 16.12.2020 г. Във връзка с уговорената в договора възможност за плащане – чл.7, ал.3, на 16.12.2020 г. ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“ е издало на министерството фактура № ***/ 21.12.2020 г. на стойност 850 134,78 лева с ДДС за дължимата по чл.6, ал.1 от договора цена. Въз основа на издадената фактура, ищецът извършил авансово плащане по договора към ДЗЗД „СатурнКабиле“, но въпреки това и до момента възложеното не е изпълнено. На 25.02.2021 г. договорът отново бил изменен с подписан между страните Анекс към договор №**/21.12.2020 г. - № **-00- 107/5/ 25.02.2021 г., като по силата му страните са променили общата цена и същата е станала 858 774,78 лева с ДДС, от която цената за адаптиране на проекта е в размер на 18 360 лева с ДДС, а цената за изпълнение на СМР е останала непроменена.

Министерството твърди, че е получило писмо, с което изпълнителят направил волеизявление, че разваля сключения между страните договор като е посочил, че изпълнението на договора е изцяло невъзможно за него, поради недостатъчна площ на мястото, предвидено за изграждане на физкултурен салон, предмет на договора, в съответствие с идейния проект по процедурата за възлагане на обществената поръчка. Във връзка с полученото писмо, ищецът отправил пък покана, изх.№ ***/22 от 28.01.2022 г. за връщане от 2 страна на изпълнителя на заплатеното му авансово плащане по договора, но и до настоящия момент сумата не е върната. Според ищеца, действието на развалянето има обратна сила и всяка страна е длъжна да върне това което е получила, за да възстанови преддоговорното положение. Ищецът счита, че срокът на договора е изтекъл на 21.12.2021 г. и с изтичането му договорът е развален. От друга страна, договорът е от типа на т.нар. „Фикс-сделки“ и неизпълнението на задължението на длъжника по договора в посочения в същия срок, активира автоматично развалянето му в хипотезата на чл.87 ал.2 от ЗЗД, без да се изследва настъпването и на други негативни последици за кредитора. В случай, че съдът не възприеме тезата му, че договорът представлява фикс-сделка, то ищецът счита, че договорът е с еднократно действие, доколкото същият е договор за изработка и с него изпълнителят се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, като в случая е уговорено изграждането на физкултурен салон. Поради това изтичането на 12-месечния срок следва да се разглежда като период, в който длъжникът може да изпълни надлежно и без да изпадне в забава, както и като краен срок до който изпълнението ще бъде полезно за поръчващия. С изтичането на този срок изпълнителят изпада в забава, в резултат на което за възложителя е възникнала възможността да иска връщане на даденото. При условията на евентуалност, ищецът прави изявление за разваляне на договора с настоящата искова молба. Поради развалянето/ прекратяването на договора между страните, вече липсва облигационна връзка. Налице е неоправдано разместване на имуществени блага, тъй като авансовото плащане на възнаграждението е довело до неоснователно обогатяване на ответниците, които като съдружници в ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“ не са изпълнили своето задължение за изграждане на обекта по вече прекратения/ развален договор, поради което и следва да върнат това което са получили от ищеца.

В подадения съвместен писмен отговор на исковата молба от ответните дружества като съдружници в ДЗЗД „Сатурн[1]Кабиле“, се изразява становище за противоречие в исковата молба поради липсата на данни за начина, по който ищецът е определил размера на претенцията си, както и с посочването в мотивите на иска си на две различни събития, за които приема, че обуславят настъпването на два различни юридически факта на прекратяване и разваляне на договора, докато в петитума на иска се 3 позовава единствено на юридическия факт на прекратяване на договора, настъпил на 22.12.2021 г. Второ, ответниците считат исковете за недопустими поради липсата на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка. В тази връзка твърдят, че договорът не е развален по реда на чл.87 и сл. от ЗЗД, а в случай, че съдът намери за допустимо направеното с исковата молба изявление за разваляне на договора и го обяви за развален от датата на предявяване на исковата молба, то следва да се съобрази, че при развалянето ищецът е в забава, тъй като не е дал необходимото съдействие към ответника, без което последният не може да изпълни задълженията си – чл.95 от ЗЗД и поради тази забава целият риск от неизпълнението на договора е преминал върху ищеца, като ответникът е освободен от последиците от забавата и на ищеца следва да се възложат в тежест направените от ответника разноски.

По същество оспорват исковете по основание и размер, като твърдят, че договорът не е прекратен, нито развален на някое от посочените от ищеца основания. Считат министерството за неизправна страна по договора, поради което и оспорват възможността му да иска разваляне на договора на основание чл.87 ал.1 от ЗЗД. Според ответниците не е налице и хипотезата на чл.87 ал.2 от ЗЗД, тъй като е налице забава от страна на ищеца, но дори и да се приеме, че договорът е прекратен или развален, то налице е хипотезата на чл.81 от ЗЗД – ответникът не отговаря за действията и бездействията на ищеца, които водят до невъзможност за изпълнение на договора. Подробно са изложени аргументи от ответниците, че не е настъпил твърденият от ищеца юридически факт на прекратяване на договора поради изтичане на 12-месечния срок за изпълнение на договора, тъй като са положили всички усилия за осъществяване изпълнението на договора и постигане на крайният му резултат, а неизпълнението е изцяло по вина на ищеца, след като не е направил предпроектни проучвания за изследване техническите и законови възможности за изграждане на договорирания обект за строителство, не е извършил необходимото за снабдяване на ответника с виза за проектиране, не е взел съгласие от заинтересованите лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ, не е взел съгласие на собственика на земята, върху която следва да се изгради обекта предмет на договора за тези изменения и за изграждане на самия обект, като собственикът се явява и бенефициент на обекта, не е сключил договор за 4 независим надзор в проектирането и строителството, не е посочил лице, което да осъществява инвеститорски контрол, за което ответникът многократно му е отправял искания. В тази връзка считат, че поради бездействието на ищеца, срокът им за изпълнение на собствените им задължения по договора все още не е започнал да тече. Излагат подробни аргументи, защо сключеният договор не е от категорията на т.нар „фикс-договор“ и твърдят, че министерството като възложител на обществената поръчка е пренебрегнало задълженията си по подготовка на тръжната документация като извърши проучване по отношение на процесния терен за евентуалните възможности или пречки за започване на строителните работи. В тази връзка посочват, че след сключване на договора се установило, че в двора на училището се провеждат археологически разкопки, при което проектирането и СМР биха могли да се осъществят едва след освобождаването на площадката и съгласуване с министерство на културата. Всичко това налагало извод, че за изпълнителя е налице форсмажор – зависимост от приключването на дейности в имота от държавен орган, които дейности по Закона за опазване на културното наследство не допускат извършването на СМР, което води до спиране на сроковете по изпълнение на договора. Считат, че договорът е все още действащ, тъй като забавата на изпълнението му се дължи изцяло поради виновното бездействие на ищеца, докато ответниците са готови да изпълнят задълженията си по договора, но след отстраняване на пречките за осъществяването на същия, т.е. след прекратяване бездействието на ищеца по изпълнение на задълженията му и след индексиране на стойността на договорените работи в съответствие с измененията на Закона за обществените поръчки от 05.08.2022 г. С отговора на исковата молба ответникът навежда възражение за прихващане на сумата от 205 308,31 лева, от която пропуснатата полза, представляваща планирана договорена печалба в размер на 154 830 лева, договорната неустойка е в размер на 35 782,28 лева, а останалата сума в размер на 14 696,03 лева включва другите разходи за проектиране, доставка на оборудване, банкови гаранции, командировки, провеждане на срещи, куриерски услуги и др.

С допълнителна искова молба Министерство на младежта и спорта поддържа твърдението си, че договорът е прекратен на всяко от посочените основания, включително и по реда на чл.87 ал.2 от ЗЗД - чрез отправено от ответника изявление за разваляне. Счита, че развалянето е породило своето 5 действие, като с оглед характера на договора – договор за еднократно изпълнение, действието на развалянето има обратна сила и всяка страна следва да върне това, което е получила, за да се възстанови пред договорното положение. Поддържа и това, че срокът на договора е изтекъл на 01.12.2021 г. и с настъпването на т.нар краен срок, облигационната връзка между страните е прекратена, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Воля за прекратяване на договора е била изразена не само в исковата молба, но и чрез изрично изявление, обективирано в писмо, изх.№ 23-00-107/22 от 28.01.2022 г. Ищецът поддържа и твърдението си, че процесният договор представлява „фикс-сделка“ и излага подробни аргументи в тази насока.