Решение № 1091 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Г. Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502808 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20071963 от 19.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 3 649/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на Г. Н. Г., ЕГН ********** на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. към ДВ бр.81/14.10.2016 г./ и чл.86 ЗЗД сумата 1 194,02 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. /получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2020 г. до изплащането й, както и сумата 231,87 лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. до 24.01.2020 г., като искът за главницата за разликата над 1 194,02 лева до предявения размер от 1 248,11 лева и за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., както и иска за лихвата за разликата над 231,87 лева до предявената стойност от 248,67 лева и за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. са отхвърлени като неоснователни.

Със същия акт Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на Г. Н. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 381,06 лева – разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд 57,04 лева – държавна такса и сумата 228,64 лева – разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК Г. Н. Г. е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР сумата 5,68 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените от ищеца искове е обжалвано от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Във въззивна жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период и че е налице празнота в нормативната уредба. Сочи, че в случая не следва да се прилагат чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и общия граждански закон – Кодекс на труда /КТ/; че има специална законова уредба, различна от общата, с която е допуснато продължителност на часове нощен 1 труд от 8 часа – чл.187 ЗМВР.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Г. Н. Г., гр.Бухово в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Поддържа се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено; че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно факти в производството, обосновава безспорния извод, че за времето от 01.12.2016 г. – 31.12.2019 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът – Г. Н. Г. е изпълнявал длъжността „ВСА“ в 08-ма РСПБЗН-Кремиковци към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, като е работил на смени по график на 24-часови дежурства, вкл. и работа през нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно отчитане на работното време на тримесечни периоди.

Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.С., че за процесния период служителят – Г. Н. Г. е положил 1 328 часа нощен труд в 166 броя дежурства; че нощният труд положен от Г. Н. Г. не е превръщан в дневен с коефициент 1,143 /8ч:7ч/ и че няма начисляван извънреден труд на това основание. Посочено е и че при приравняване на отработените часове нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в размер на 188,35 часа на стойност 1 248,11 лева.

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство са предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове от страна на ищеца с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с по чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /ред. ДВ бр.81/14.10.2016 г. / – в частта, в която същият е уважен за сумата от 1 194,02 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода: 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и на основание по чл.86, ал.1 ЗЗД – в частта, в която същият е уважен за сумата 231,87 лева, представляваща обезщетение за забава относно главното вземане за периода от 01.04.2017 г. до 24.01.2020 г.

По делото безспорно е установено, че в исковия период-предмет на обжалване:

01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. между страните в процеса е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „ВСА“ в 08-ма РСПБЗНКремиковци е полагал труд на 24-часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на работното време.

Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.

Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно 2 чл.130, ал.2 ЗСВ разяснения на същото, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението.

Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.

От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта. При изготвянето и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължител-ност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Съгласно решението на СЕС член 8 и член 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да 3 предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.