Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3075 от 12.10.2020, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 642/2020
Вид
Определение № 3075
Подписан
12.10.2020
Състав
Татяна Андонова, Александър Трионджиев, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

  • чл. 20 ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл. 249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 269 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3075

09.10.2020 г.

Окръжен съд – Благоевград

Град Благоевград

Първи въззивен наказателен състав

На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Татяна Андонова

Петър Пандев

Александър Трионджиев

Окръжна прокуратура - Благоевград като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно дело № 20201200600642 по описа за 2020 година

Делото е образувано по повод на постъпила в съда жалба срещу Определение от 23.09.2020г. по НОХД № 1213/2020г. по описа на БлРС, в частта с която съдът е оставил без уважение искането на защитата за изменение на взетата спрямо подсъдимия Р. И. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по- лека. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението на първостепенния съд, като се твърди, че подсъдимият е задържан повече от шест месеца, което било неразумно, както от гледна точка на процесуалната фаза, в която е наказателното производство срещу него, а именно съдебната, така и с оглед липсата на доказателства за наличието на опасностите от укриване и извършване на престъпление. Сочат се подробни съображения. Настоява се настоящата инстанция да отмени определението, с което мярката за неотклонение спрямо подсъдимия е потвърдена и вместо него да я измени в най- леката предвидена в Закона.

Със самото определение от разпоредително заседание, съдът е приел, че е налице обосновано предположение, че подсъдимият Р. И. е извършител на престъплението описано в обвинителния акт, за което му било повдигнато обвинение с него. Възприето е също и че е налице опасност да се укрие и извърши престъпление, с оглед данните за местоживеене на другия подсъдим Иванов – негов баща в чужбина, спрямо когото производството се гледа при 1 условията на чл. 269 ал. 3 НПК- в негово отсъствие, и с оглед данните за осъжданията му/ макар и по чл.78а от НК и наличие на присъда влязла в сила след извършване на деянието предмет на настоящото производство/.

Въззивният съд, като съобрази доказателствата по делото, съображенията в жалбата, мотивите на първостепенния съд и Закона приема следното:

Подадената жалба е допустима, депозирана е в срок и в съответствие с процесуалните основания на чл. 249 ал.3 от НПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е било образувано по внесен обвинителен акт, с който било повдигнато обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

В обвинителния акт била посочена фактология, която съдържа информация относима към обвинението, като съдът приема, че същата в достатъчна степен обосновава предположението за авторството на подсъдимия И. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, предвид съответствието й със събраните в досъдебното производство доказателства.

По твърденията в жалбата съдът намира, че законосъобразно са били възприети от районния съд за недостатъчен аргумент за изменение на мярката за неотклонение в по лека, тъй като резонно е аргументирано в мотивите, че данните за укриване на бащата на подсъдимия в чужбина и липсата на доказателства за други възпиращи укриването му обстоятелства от семеен и социално битов или здравословен характер, навеждат че опасността от препятстване на разследването е реална, а не хипотетична. Същевременно са обосновани и изводите за реалност на опасността от извършване на престъпление, тъй като, както правилно е отбелязал в мотивите си районния съд, обвиняемият има осъждания, макар и след датата на престъплението, както и наказание по реда на чл. 78 от НК, от които е несъмнено, че съществува висок риск за осъществяване на противообществени деяния. В този аспект възраженията в жалбата за прекомерност на срока на задържането са несъстоятелни. Същият съответства на характера и степента на опасност на конкретното престъпление и целите на задържането под стража по смисъла на чл. 57 НПК.

2

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че мотивите на първоинстанционния съд са законосъобразни и правилни, и че адекватна спрямо конкретния случай и подсъдим е марка за неотклонение „задържане по стража“, чрез която пълноценно ще се реализират гарантиращите добросъвестно процесуално поведение цели и функции на мярката, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.09.2020г. по НОХД № 1213/2020г. по описа на БлРС.

Определението на съда е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3