Решение № 36 от 24.02.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сливница, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100591 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД ), със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, представлявано от изпълнителния директор О.Б.Ш., чрез пълномощника адв. Г., срещу М. С. Ш., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № **, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 387,27 лева, от които: 113,08 лева, представляваща главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по договор за предоставяне на мобилни услуги от 26.10.2018 г. за мобилен номер +************; 147,80 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 26.10.2018 г. и 126,39 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 26.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали договорни правоотношения с предмет – предоставяне на мобилни услуги и предоставяне за временно и възмездно ползване на устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper по силата на договор за мобилни услуги и договор за лизинг /и двата от 26.10.2018 г./, въз основа на които ответникът е титуляр на предпочетен мобилен номер +************ и предпочетен абонаментен план „Тотал 14.99“ за срок от 24 месеца до 26.10.2020 г. Съгласно договора за лизинг, ответникът е взел мобилното устройство на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.39 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от 1 мобилния оператор услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския № 006263844. Съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребител, като съгласно чл. 27 от ОУ, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

За потребените от ответника услуги за периода от 26.10.2018 г. до 19.02.2019 г. мобилният оператор е издал 3 броя фактури за ползвани от ответника мобилни услуги за предоставения номер, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11/2018 г., за месец 12/2018 г., и за месец 01/2019 г., чиято обща стойност след извършена корекция възлиза на 113,08 лева.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и на основание т. 11 от договора във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника. След прекратяване на договора операторът е издал крайна фактура за сумите: 113.08 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги; 147.80 лева - за незаплатени лизингови вноски и 126.39 лева – за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, като всички суми се претендират в настоящото производство от ищеца. На основание чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 10/2018 г.

Твърди се в исковата молба, че въпреки неизплатената лизингова цена, устройството не е върнато на оператора, а и е налице обща изискуемост, поради изтичане на договора за лизинг, както и не са заплатени сумите по дължимите фактури.

Относно вземането за неустойка, е посочено, че в т.1.1 от индивидуалния договор за мобилни услуги, съобразно с постигнатата спогодба между мобилния оператор и КЗП, при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на срока, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, без ДДС и дължи възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки. А когато е предоставено мобилно устройство, потребителят дължи разликата между заплатената от него и стандартната цена.

Тъй като ответникът не е заплатил претендираните суми, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 73/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Това поражда правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземанията.

Ищецът претендира и разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба особеният представител на ответника - адв. Т. от *** не е подала писмен отговор.

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 31.07.2020 г. в полза на ищеца заповед № 260010 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.

2

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на доставчик на мобилни услуги /мобилен оператор/ и ответника, в качеството му на потребител на мобилни услуги, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги; 2/ ищецът да е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, съобразно избран абонаментен план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ размерът на дължимата от ответника цена.

От представения по делото договор за мобилни услуги № 620739710 от 26.10.2018 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер 006263844/ мобилни услуги за мобилен номер +************ срещу парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма Тотал 14,99 лева, с уговорен срок на действие – до 26.10.2020 г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната-ответник: № 006263844.

Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи на договора за изработка, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.

По делото са представени предварително установени от ищеца общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./.

Общите условия към договора са задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – подписана декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т.

26 от ОУ, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща уговореното възнаграждение след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и възнаграждението се дължи за получените мобилни услуги, предмет на договора.

По делото са представени дубликат на фактура № 7281060775 от 20.11.2018 г. за сумата 61,82 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни такси за периода от 26.10.2018 г. до 19.11.2018 г.; дубликат на фактура № 7282332238 от 20.12.2018 г. за сумата 86,60 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни такси за периода:

20.11.2018 г. до 19.12.2018 г.; дубликат на фактура № 7283668222 от 20.01.2019 г. за сумата 110,48 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни такси за периода: от 20.12.2018 г. до 19.01.2019 г.; дубликат на фактура № 7285049222 от 20.02.2019 г. за сумата 113,08 лева с ДДС относно месечни и еднократни такси за периода: 20.01.2019 г. до 19.02.2019 г. Във всяка от фактурите се претендира и сумата от предходния период, както и вноски по договор за лизинг на мобилно устройство.

По делото е представен и дубликат на фактура № 7286373337 от 20.03.2019 г., издадена след предсрочното прекратяване на договорите между „Т.Б.“ ЕАД и М. С. Ш., по нейна вина, поради изпадането й в забава, която фактура включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 126,39 лв., предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер на 147,80 лв., както и задължения от предходен период в размер на 113,08 лв. с ДДС.

3

Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от това дали са осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на ответника посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед на което искът може да бъде основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по договора. Тези изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе изготвено заключение на вещо лице по ССчЕ.

Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 113,08 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 11/2018 г., месец 12/2018 г. и за месец 01/2019 г. /за мобилен номер +************/.

Претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси е в периода на действие на договора. Ето защо съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в размер от 14,99 лева по договора за предоставяне на мобилни услуги за номер +************, като доколкото релевираният и в заповедното, и исковото производство период е за три месеца, то ответникът дължи заплащане на три абонаментни такси по процесния договор, т.е. 44,97 лева /3 х 14,99 лв./. По делото не са представени доказателства ответникът да е използвал мобилни услуги, които да са били извън включените му в съответните абонаментни планове и съответно да дължи заплащането на повече от месечната абонаментна такса. По делото не са представени доказателства, че ответникът е извършил плащане на посочените суми.