Определение № 22879 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22879 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110108925 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. Г. Г., извършено със заповед № 3-01-02-2026/02.02.2026 г. на управителя на „....“ ЕООД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „оператор четящи машини“ в „....“ ЕООД, и за осъждане на „....“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 4506,76 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 03.02.2026 г. до 03.08.2026 г.

Ищцата твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, в рамките на което тя е заемала длъжността „оператор четящи машини“ в ответното дружество, при основно месечно възнаграждение в размер на 950,00 лв., ведно с допълнително месечно такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж. Изложени са твърдения, че функциите на длъжността са били свързани с осребряване на ваучери на клиенти съобразно постигнати между дружествата договорености, като е работила и по приемане на пратки инкасо или чрез обикновен куриер, на гише, работа с клиенти и обслужване по електронен адрес за контакт и телефон за връзка. Сочи, че през 2025 г. дейността, свързана с физическо осребряване на ваучери е извършвана от нея и Ц.Х. заемащ длъжността „Мениджър на операциите“, включително и на осребряванията, както и с помощта на В.А.а, назначена в дружеството с помощта на външна фирма. В средата на 2025 г. било обявено от страна на работодателя, че служителите, изпълняващи посочената длъжност, ще бъдат освободени, а останалите необходими такива за извършване на дейности по осребряване, доколкото има и хартиени ваучери, ще преминат на работа към търговско дружество подизпълнител, а именно „........“ ООД, в което преминали служителите И.Г. и В.А.а. На ищцата не било предложено да премине към дружеството-подизпълнител, а през месец март 2025 г. й било отправено предложение от работодателя да заеме длъжност, свързана с въвеждане на договори, но при преминаване на временен договор по заместване, но ищцата отказала. На 02.02.2026 г. й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с оглед на реорганизация на предприятието и взето решение за съкращаване на щата за длъжността „оператор четящи машини“, считано от 03.02.2026 г., като й бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на срока на 1 едномесечното предизвестие. На същата дата на ищцата била връчена заповед № 3-01-022026/02.02.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Счита, че извършеното от ответното дружество уволнение е незаконосъобразно, доколкото изпълняваната от нея трудова дейност се извършва от други двама служители, преминали на работа в дружеството-подизпълнител.

Поддържа, че предизвестеито и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са неясни, тъй като посоченото основание е изключително неясно и от него не се установява, каква е действителната причина, довела до прекратяването - реорганизация на работния процес в предприятието, съкращаване на цялата щатна длъжност или на част от щатните бройки за нея. Счита, че е налице единствено формално посочване на твърдяната за приложима правна норма, поради което не става ясно на какво основание е прекратено трудовото правоотношение, с което било нарушено правото й на защита, тъй като не й били предоставени документи, от които да се установява наличието на основание за прекратяване именно на посоченото правно основание. Позовава се на постановките на тълкувателната практика на ВКС според която вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор. Счита, че от страна на работодателя са били предприети целенасочено действия по прехвърляне на част от служителите в ответното дружество към свързаното с него дружество, което представлява злоупотреба с права. Освен това счита, че в конкретния случай работодателят е следвало да направи подбор, но такъв не е извършен, евентуално се оспорва законосъобразността на подбора, в случай че е бил извършен. Излагат се съображения, че с експертно решение № 92910 от 146 от 02.08.2023 г. на ТЕЛК при Университетска Първа МБАЛ - София „Свети Йоан Кръстител“ ЕАД на ищцата е била определена трайно намалена работоспособност в размер на 50 % при водеща диагноза „цепка на твърдото небце, едностранно“ и при дадени противопоказни условия на труд тежък физически труд, с оглед на което същата е трудоустроена и се ползва от закрилата регламентирана в чл. 333 КТ, като в конкретния случай работодателят не е изискал предварително разрешение на инспекцията по труда и не е взел мнението на ТЕЛК. Поради това се иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира се и обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца в размер на 4506,76 евро, изчислена въз основа на брутното трудово възнаграждение на ищцата в размер на 912,30 евро, и след приспадане на полученото от работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в брутен размер на 967,04 евро.

С уточнителна молба от 21.04.2026 г. ищцата е посочила, че предявява и иск по чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис на ищцата.

На ищцата следва да бъдат дадени указания да обоснове правния си интерес от иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото с иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е действително осъщественото (в този смисъл - решение № 110 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 3144/2019 г. на ВКС, IV г. о.), а видно от съдържанието на исковата молба, ищцата оспорва законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „....“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „оператор, периферни устройства“ в отдел „Операции“ по силата на трудов договор от 12.06.2018 г., както и че същото е прекратено със Заповед № 3-01-022026/02.02.2026 г., считано от 03.02.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата. Твърди се, че трудовите й функции са били от технически характер и са се състояли в осребряване на ваучери за храна на хартиен носител - приемане на пратките с хартиени 2 ваучери, техния прочит със сканиращи/четящи машини, проверка, архивиране, контрол върху изправността на принтери, четящи машини, гилотини и др. Поради това във вътрешнофирмената номенклатура на дружеството длъжността била „Оператор четящи машини“. Останалите твърдения на ищцата се считат за тенденциозни и неоснователни.

Излагат се твърдения, че ваучерите за храна по Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор са основната част от дейността на „....“ ЕООД, което дружество е оператор на ваучери за храна по смисъла на посочената наредба; че до 30.06.2024 г. този вид ваучери са били издавани само на хартиен носител по одобрен от Министерство на финансите образец, което е налагало ваучерите да да бъдат отпечатвани върху хартия по заявка на работодателите - клиенти, изпращането им до всеки работодател и физически предавани (като пратки) от търговските партньори на „....“ ЕООД с цел осребряване ( проверка, сканиране и заплащане на номиналната им стойност от „....“ ЕООД на съответния търговски партньор). През този период ищцата имала задължение да обработва физически хартиените ваучери – да ги приема и сканира (прочита) със съответните машини и да ги архивира. Сочи се, че механизмът на работа е променен с дигитализацията на ваучерите, въведена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023г., в сила от 01,01.2023г.), тъй като с чл.

209а ЗКПО операторите са задължени да преминат от хартиени към електронни ваучери, като отпечатват и предоставят хартиени ваучери до 30.06.2024 г., а след това да продължат да приемат и да осребряват така издадените хартиени ваучери до изтичане на срока на тяхната валидност. В конкретния случай приемането на ваучерите и осребряването приключило през лятото на 2025 г. Сочи се, че електронните ваучери за храна са изцяло дигитални - предоставят се на физическо носител (карта) или са виртуални, не се проверяват визуално, не се сканират (прочитат) със сканиращи/четящи машини, не се архивират на хартия, поради което всички функции на ищцата са отпаднали поради изменението на законодателството, което е наложило и съкращаване на щата на служителите в отдел „Операции“. Ответното дружество твърди, че е положило усилия да запази, доколкото е възможно, доходите на засегнатите служители и да ги преназначи на други свободни длъжности. Оспорват се твърденията за прехвърляне на дейността към друго дружество „........“ ООД, както и за „преминаване“ на двама служители на ответника към това дружество, като се излагат твърдения, че В.А.а никога не е била служител на ответника, а била изпратена от предприятие, което осигурява временна работа по реда на чл. 107р и сл. от КТ. По отношение на лицето И.Г. е посочено, че трудовото му правоотношение е било прекратено още на 26.09.2024 г. - година преди съкращаване на щата. Освен това той не е изпълнявал идентични или сходни функции с ищцата. Излагат се твърдения, че процедурата по съкращаване на щата и прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно осъществена, тъй като със заповед № 3-01-08-2025/14.08.2025 г. са съкратени всички щатни бройки от отдел „Операции“, с изключение на „Мениджър производство“ (г-н Дид....). Впоследствие със заповед № 3-05-1-12-2025/15.12.2025 г. отдел „Операции“ е изцяло закрит, а Дид.... е преместен на нова длъжност „Мениджър, обработка на данни“ в отдел „Информационни технологии“ съобразно неговата квалификация. Със същата заповед е било утвърдено ново щатно разписание, отразяващо промяната. Поддържа се, че няма запазване на дейността на отдел „Операции“ под никаква форма, включително чрез преминаване към други звена в предприятието. Излагат се твърдения, че на 15.08.2025 г. е поискано предварително разрешение от Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, в отговор на което искане е указано на ответника да представи ЕР на ТЕЛК, в което е отразено мнението на ТЕЛК относно целесъобразността на уволнението; че с експертно решение № 00735/140 от 26.09.2025 г.

3

ТЕЛК е дала становище, че заболяването на ищцата не попада в чл. 333. ал. 1 КТ за особена закрила от уволнение; че с писмо с изх. № 26006791/30.01.2026 г. Инспекция по труда е дала предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това за неоснователни се считат доводите, че закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ не е преодоляна. Поддържа се, че от съдържанието на предизвестието и издадената заповед № 3-01-02-2026/02.02.2026 г. ясно е посочено, че основанието за прекратяване на правоотношението е съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като в случая е налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че липсва законово изисване за връчване на други документи към предизвестието и/или заповедта, от които да се установи наличието на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорват се твърденията за прехвърляне на дейност по чл. 123 КТ към „........“ ООД, като отново се подчертава, че дейността във връзка с отчитане на хартиени ваучери е отпаднала по силата на закона. Сочи се, че от представената от ищцата разпечатка от сайта се вижда единствено, че хартиените ваучери се доставят до адрес на „........” ООД, но в случая става въпрос за друг вид ваучери за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея при работа в предприятия със специфичен характер и организация на труда, които ваучери са пренебрежимо малко като обем от оборота на ответника, поради което той е преценил, че е икономически необосновано да ги обработва сам и е извършил възлагане единствено на подпомагаща услуга, а не прехвърляне на дейността на отдел „Операции“ като организирана съвкупност от ресурси, персонал, организационна структура, обем и вид дейности и др. Излагат се съображения, че възлагането на част от физическите операции по осребряване на подизпълнител, това не изключва правото на работодателя да извърши реално съкращаване на щата, ако вече няма необходимост от съответната щатна бройка в неговата структура.