Решение № 3600 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330115591 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от ***, чрез пълномощник адв. Д. Р., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета К. Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 312, 61 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил ***, рег. ***, управляван от водача Т. К. Т., ЕГН:

********** и собственост на ***, в резултат на настъпило ПТП на 06.01.2025 г., при движение по ***, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че 06.01.2025 г. при движение по ***, лек автомобил ***, рег. ***, управляван от водача Т. К. Т. и собственост на ***, преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по автомобила- повредена дясна задна гума. Вредите били подробно описани в опис по щета, приложен към исковата молба. За ПТП- то пред застрахователя се представили декларации от водача и свидетел, както и снимки от мястото на инцидента. Общата стойност на щетите била в размер на 312, 61 лева, формирана, както следва: части за подмяна- 283, 90 лева (сервизът направил отстъпка от цената на гумата с 50, 09 лева) и труд 1 за ремонта- 28, 80 лева. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „Каско Стандарт” при ищеца, сключена със ***, със срок за покритие 24.11.2024 г.- 23.11.2025 г. При ищеца постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и по този повод била образувана преписка по щета ***. Извършили се опис, снимки и оценка на вредите, чието отстраняване било възложено на сервиз. Издала се фактура, определило се застрахователно обезщетение и по банков път на 15.01.2025 г. се превела сумата за ремонта. На основание чл.

410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) с изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното. Увреждането на автомобила настъпило в резултат на недостатък на общински път, за поддържането и ремонта на който отговарял ответникът, носещ отговорност за щетите по застрахования автомобил. В тази връзка на 20.05.2025 г. ответникът бил уведомен за задължението си и поканен да го изпълни доброволно, но писмено отказал. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството. Прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение, като се твърди, че застрахователят нямал задължение да изплаща обезщетение. Твърди, че не се установявало наличие на неравност на пътя, като се прави и възражение за съпричиняване на водача, който управлявал автомобила в нарушение на изискванията по чл. 20 ал. 2 от ЗДв.П. Било възможно също така гумите и джантите да били износени. Оспорва се механизмът на ПТП, както и наличието на причинна връзка с настъпилите щети. Твърди се, че нямало доказателства ПТП- то да е настъпило по описания в исковата молба начин, както и, че нямало причинени увреждания по автомобила, за които да отговаря ответникът. Недоказан оставал и размерът на вредите. Моли за отхвърляне на иска, или алтернативно- за намаляване на търсеното обезщетение. Също претендира разноски. В с.з. страната не се представлява, но взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларации на водача и собственика, застраховка „Каско Стандарт“ по полица ***, действаща до 23.11.2025 г., ведно с ОУ, опис на претенцията, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, снимки на дупката и увредените части, доклад по щета, опис- заключение по щета, възлагателно писмо до сервиз, фактура на сервиза, преводно нареждане за платена от застрахователя на сервиза сума за ремонта, получена от ответника регресна покана.

Приети са още извлечение от регистъра на застрахователя, фактури от застрахователния брокер, справки- описи по отчет на застрахователен брокер, движения по сметки, във връзка с вноските по полицата.

2

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 11.03.2026 г.). Св. Т. К. Т. посочва, че при управление на МПС в посока КАТ на съответния ден, собственост на приятел на баща му, попаднал в дупка на пътя, не можал да реагира, като я заобиколи, защото имало и коли насреща му, така ударил задна дясна гума. Дупката била дълбока, с остри ръбове, отчупен асфалт, не била обозначена.

Снимал я, като и по- късно тя продължавало да стои. Гумата била сменена с резервна и отишъл при застрахователя да заяви претенция за щета

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, по която вещото лице е описало механизмът на ПТП- то: преминаване на автомобила през дупка на платното, в следствие на което се е повредила задна дясна гума в степен за подмяна. Прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила. Посочена е стойността на вредите според представената фактура, като реално пазарната цена дори била по- висока. Мястото попадало в територията на Община Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

По отношение на платените по застраховката вноски са представени писмени доказателства, които от една страна не са оспорени от ответника, а от друга- те установяват плащания по отчети на застрахователен брокер и движение по банкови сметки за заплатени суми.

От горното следва, че застраховката е напълно валидна, а с това се доказва и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП, като и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през неравност на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието 3 на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през негативна неравност (дупка) на пътното платно, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото в резултат на този удар задната дясна гума се е спукала.

Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на необозначена дупка в платното за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената пропаднала настилка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се установява да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община.

Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират 4 препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.