Решение № 2 от 09.01.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Панагюрище, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100945 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 240 ЗЗД

Производството е образувано по предявен от В. В. Г. срещу Г. А. М. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищца сума в общ размер на 4350 лева - сума дадена в заем в периода януари- юли 2024 г. и с падеж 01.09.2024 г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в исковата молба и молба уточнение от 07.05.2025г.:

Страните по делото били в приятелски отношения, като поради финансови затруднения на ответника ищецът му предоставил в заем суми както следва: на 19 ти януари 2024 г. в брой в гр. Пловдив - 750 лева, 01. февруари в брой в гр. Пловдив - 750 лева, 12-ти март по банков път - 700 лева, 10-ти април - 700 лева в брой в гр. Кройцау, Германия, 20-ти май по банков път - 750 лева, 11-ти юни по банков път - 700 лева, т.е. общо предоставената в брой сума възлизала в размер на 4350 лева. Сочи се, че уговорката между страните била ответникът да върне сумите при първа възможност, но не по -късно от 01.09.2024 г. Излага се, че отношенията между страните са се влошили, поради което ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената в заем сума. Моли се за уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд- Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание 1 чл. 240 ГПК, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4350 лв. представляваща дадена в заем сума.

По делото като доказателство са приети платежни нареждания за вътрешнобанков превод от 12.03.2024 г. за сумата от 700 лева и от 20.05.2024 г. за сумата от 750 лева и двете с наредител В. Г. и получател Г. М. като основание е посочено “ заем”. Прието е и платежно нареждане за вътрешно банков превод от 11.06.2024 г. с наредител В. Г. и получател Г. М. за сумата от 700 лева, като основание е посочено “превод”.

По делото като доказателство е прието извлечение от сметка на П. Г. М.а майка от ответника, което е неотносимо към предмета на доказване.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н. З., В. М. Г. - баща на ищеца, Н. Х. и Н. Т. - разпитани по искане и на двете страни.

При разпита си свидетел Загорка посочва, че познава ответника и ищеца, като знае, че ищецът организирал групи за работа в чужбина. Ответникът заминал през м. февруари с ищеца за Чехия, за да работи, като част от сумите които му се полагали като заплащане за труда се превеждали по сметка на майката на ответника, а друга част по негов сметка. Свидетелят изяснява, че парите, които получавал ответника били недостатъчни, поради което той се върнал в България през м. юни.

При разпита си свидетел Г. посочва, че знае, че ответникът е работил с ищеца в чужбина, като знае, че ищецът му е давал пари по 700 лв- 800 лева няколко месеца поред, като свидетелят заедно с ищеца Г. са идеали в гр.

Панагюрище, за да върне Г. даваните в заем пари, като уговорката е била парите да се върнат до края на м. септември 2024 г. Свидетелят посочва, че знае че неговият син и ответника Г. са работили заедно в чужбина.

При разпита си свидетел Х. посочва, че ищецът В. Г. му е казвал, че е давал пари на заем на Г. М., като това В. му е споделял когато му е ходил на гости.

Свидетелят сочи, че ищецът му е споделил, че е давал на ответника между 700 лева- 800 лева всеки месец от януари до юни 2024 г., като уговорката била парите да се върнат до края на лятото на 2024 г. Няколко пъти парите били давани на ръка в Пловдив, а няколко пъти превеждани по сметка на ответника.

Свидетелят изяснява, че знае, че Г. и В. са работили заедно в чужбина, като дори самият той е работил там. Свидетелят посочва, че му е заплащано за работата от фирмата работодател, за което са издавани фактури, а сумите били превеждани по личните сметки.

При разпита си свидетел Т. посочва, че познава ищеца и ответника.

Изяснява, че ищецът В. го поканил да работят в чужбина, като свидетелят заминал заедно с ответника Г. и още едно момче. Свидетелят посочва, че заплатите се получавали на ръка от В., като за два месеца - февруари и март им дал 1000 евро, след което свидетелят се прибрал в България, а Г. останал да работи още няколко месеца.

Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на всички свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и 2 взаимно се подкрепят. Наличието на правоотношения във връзка с полагане на труд между страните по делото не изключва съществуването на други правоотношения между тях, поради което показанията на свидетел З. и свидетел Т. не противоречат на показанията на свидетелите Г. и Х..

Показанията на последните двама свидетели се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства- платежни нареждания.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: действително правоотношение по договор за заем между страните по делото, за възникването на което заемодателят е предоставил на заемателя процесната сума в твърдения размер.

Заемът за потребление е регламентиран в разпоредбите на чл. 240 и 241 ЗЗД.

Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е формален, той се счита за сключен в момента, когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя. За да възникне претендираното от ищеца субективно материално право следва между страните да е постигнато съгласие за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и тази сума да е реално предадена от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател. Ответникът провежда насрещно доказване за оборване твърденията на ищеца, доколкото в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба, респ. не са въведени нови факти и твърдения, с които да се разшири предмета на спора.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод за основателност на исковата претенция. Както от събраните писмени доказателства (платежни нареждания), така и от разпита на свидетелите се установява, че ищецът е предал на ответника сума в размер на 4350 лева за периода от м. януари 2024 г. до м. юни 2024 г., като получаването на тази сума не се оспорва от ответника, оспорва се единствено основанието, на което сумите са предадени. Макар да не бе подаден отговор на исковата молба, ответникът в хода на процеса ангажира доказателства за провеждане на насрещно доказване на основанието, на което е получил процесната сума.

Действително между страните са съществували и други отношение във връзка с полагания от ответника труд в чужбина, но не се установи сумите предоставени на ответника да представляват заплащане на възнаграждение за този труд. Видно от две от платежните нареждания изрично е записано, че сумата се предоставя като заем, освен това свидетелят разпитан по искане на ответника - свидетел Т. посочва, че за двата месеца февруари и март 2024 г.

3 той и ответникът М. са получили заплащане от ищеца в брой в чужбина, като от приетото по делото писмено доказателство - платежно нареждане се установява, че за м. март ищецът е превел на ответника и сума в размер на 700 лева с основание заем. Както бе посочено по -горе между страните по делото е възможно едновременно да съществуват различни облигационни правоотношения, които са породили различни права и задължения за тях. В конкретния случай съдът намира, че действително се установява, че сумите предадени на ответника представлява дадени в заем парични средства, като от събраните по делото гласни доказателства се установи и че между страните е имало уговорка за връщане на предоставените от Г. на М. суми - до края на лятото на 2024 г., който падеж е настъпил.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява доказан както по размер, така и по основание, поради което следва изцяло да се уважи.

По разноските:

При този изход на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1174 лева, от които 174 лева - заплатена ДТ и 1000 лв. – представляващи възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени – договор за правна защита и съдействие – л. 67 от делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 240 ЗЗД, Г. А. М. ЕГН: **********, с адрес: гр.

Панагюрище, ул. *** да заплати на В. В. Г. ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, *** в размер на 4350 лева дадена в заем в периода м. януари -м. юни 2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. А. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. *** да заплати на В. В. Г. ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *** в размер на 1174 лв. - разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 4