Присъда № 4 от 08.06.2021, Окръжен съд - Търговище

МОТИВИ към Присъда № 4 от 08.06.2021г. на ОС Търговище, постановена по н.о.х.д. № 88 по описа за 2021 година.

Против подсъдимия С. Я. Р., роден на ********** в с.*********, общ.********, ЕГН-**********, *********, **********, ******** образование, ******** е предаден на съд за това, че на 19.12.2019г. на път ІІІ2002г. „с. Костанденец – с. Захари Стояново – гр. Попово“ в участъка на км.

32 между с. Зараево, общ.Попово и гр. Попово, обл. Търговище, при управление на МПС – автобус „Фолксваген - Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № Т 9013 ТН, собственост на „ Попово Си Джи Транс“ ЕООД, нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и на пътен знак „Б6“ - "Премини, ако пътят е свободен!", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на М.М. М., ЕГН: ******** от с. ********, настъпила на 20.12.2019г. и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

1. на Х. М. А., ЕГН: ********** от с. ********* трайно затруднение на движението на долен ляв крайник и на горен ляв крайник;

2. на Юм. М. М., ЕГН: ********** от с. ********* трайно затруднение на движението на горен десен крайник

3. на К. Д. Х., ЕГН: ********** от с. ********* трайно затруднение на движението на долен десен крайник ;

4. на А. Р. Х., ЕГН: ********** от с. ******** трайно затруднение на движението на двата долни крайника ;

5. на С. А. Х., ЕГН: ********** от с. ********* счупване на горна челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора , - престъпление по чл.343, ал.4,във вр. с ал.3 б. „б“, предл. Първо, във връзка с ал.1 и с чл.342, ал.1 от НК.

Представителя на ОП-Търговище пледира за наказание от около четири години лишаване от свобода, което след приложение на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, а изтърпяването на наказанието да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за максимален срок, както и на основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срока на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Наследниците на починалия М.М. М. – М. М. С. ЕГН-********** ,Е.М.

Р. ЕГН-********** и двамата от с.******** общ.******** чрез пълномощника си адв. С. от Адвокатска колегия София, с молба са конституирани като частни обвинители в процеса, процесуалният представител на частните обвинители изразява становище, че подсъдимият 1 следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода около средния предвиден размер след приложение на чл.58а от НК, като наложеното наказание да бъде изтърпяно реално. Присъстващите в съдебно заседание – частни обвинители, препотвърждават изразеното от защитника им становище.

Пострадалите Х. М. А., ЕГН: ********** и С. А. Х., ЕГН: ********** от с. ******** представлявани от адв.М. от АК-София са конституирани в качеството им на частни обвинители. Пострадалите К. Д. Х., ЕГН: ********** от с. ********* и Юм. М. М., ЕГН: ********** от с. ********* и А. Р. Х., ЕГН: ********** от с. ********* са конституирани в качеството им на частни обвинители. Същите са представлявани от адв.А.Б. от АК-София. адв.М. изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода над средния размер след редукцията и приложение на чл.58а от НК, като наложеното наказание да бъде изтърпяно реално. Застъпва становище, че не по-малък следва да бъде и размерът на наказанието по чл.343г от НК. Адв. Б., изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като по отношение въпроса какво наказание да се наложи, подкрепя искането на прокуратурата и предоставя на съда да постанови наказание с което да се постигнат целите предвидени в чл.36 и сл. от НК. Присъстващите в съдебно заседание частни обвинители подържат становището на защитниците си.

В съдебно заседание по делото, подсъдимият и неговия защитник заявяват, че желаят производството по делото да протече по глава XXVII при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, с оглед и на което съдът допусна провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимият се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 и сл. от НПК. Защитникът му- адв. Т. пледира за приложение на чл.55 ал.1 от НК,и след приложението на чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на определеното наказание да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Предоставя на съда за размера на наказанието по чл.343г от НК. Адв.Н. споделя изцяло казаното от колегата си – адв.Т., като допълва ,че счита за справедливо наказание около три години лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок на наложеното наказание.

Подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление за извършеното, моли за условно наказание, изказва съболезнование към пострадалите пътници и към майката и бащата на починалия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия С. Я. Р. притежавал правоспособност за водач на МПС 2 категория С, а от 1982г и категории СЕ и D. Дълги години преимуществено работил като шофьор на автобуси, камиони и такси. През дългогодишния му стаж като такъв за нарушения на правила за движение бил санкциониран три пъти с наказателни постановления и четири пъти с фишове. От 04.09.2019г. подсъдимия Р. работел в транспортна фирма „Попово Си Джи Транс“ ЕООД –гр.Попово на длъжност шофьор на автобус.

На 19.12.2019г. в 13,30ч., за втори път през този ден, подсъдимия предприел изпълнението на редовна автобусна линия от „Автогара, гр.Попово до с.Захари Стояново, общ.Попово“ като водач на фирмения автобус „Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ рег.№ Т 9013 ТН, за което бил издаден пътен лист серия ВЕ №54847. В автобуса пътували свидетелите Н. С., В.М.а, П. П., А.Х., К.Х., С.Х. и Ю.М.. Маршрутът бил много добре познат на подсъдимия и се осъществявал по път ІІІ-2002. В участъка на км.32 между гр.Попово и с.

Зараево се намира мост над р. Черни Лом с дължина около 33м., като по него платното за движение се стеснява с 1м и ширината му е 5,10м. По тази причина, възпрепятстваща разминаване на МПС-ва, движението по моста било регулирано с пътен знак „Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“.

Откъм гр.Попово знакът бил поставен на 33м преди началото на моста, а от другата страна към 19.12.2019г. знакът липсвал по неустановени причини. В този период се реализирал проект „Превантивен ремонт на републикански път ІІІ -2002 „Цар Калоян- Костанденец – Захари Стояново – Садина – Зараево – Попово“ от км. 11+500 до км 38+600“. Във връзка с това били въведени промени в организацията на движението, включващи и поставянето на пътни знаци „А23“ – „Участък от пътя в ремонт“ и „В27“ с посочено ограничение на скоростта на движение до 60км/ч, които знаци се намирали на разстояние от 2,5км преди моста (мястото на последвалото ПТП) откъм гр.Попово и на разстояние от 2,7км откъм с. Зараево.

На същия ден , около 13,30ч, правоспособният водач на МПС М.М.М. с ЕГН********* от с.*********, общ.********* предприел пътуване в обратна на подсъдимия посока, по път ІІІ-2002 от с.Зараево до гр.Попово, като управлявал личния си автомобил „Мазда 626“ с рег. № Т7958КТ. Заедно с него пътувала и братовчедка му Х. М. А..

Приближавайки посочения по-горе мост, автобусът управляван от подсъдимия, излязъл от десен завой и навлязъл в прав участък с видимост 700м, в който се намирал мостът. Скоростта на движение на автобуса била около 70км/ч, а опасната зона за спиране – 55м. Когато автобусът се намирал на разстояние 375м от мястото на последвалия удар, подсъдимия Р. възприел навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“. В този момент по пътя нямало други МПС-ва. Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от М., била около 112км/ч при опасна зона за спиране -114м., като автомобилът наближавал моста, без да намаля тази висока скорост. При така явно демонстрирано намерение на водача на „Маздата“ да премине първи по моста, без да изчака насрещно движещото се МПС-во, подсъдимия е бил длъжен и е 3 могъл да възприеме лекия автомобил като опасност за движението на автобуса по моста и да изпълни задължението си по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, но обвиняемият не спазил това правило и без да променя скоростта продължил движението. Освен това обв.Р. нарушил и правилото, указано с пътен знак „Б6“, като предприел преминаване на автобуса по моста, въпреки че пътят нямало да бъде свободен , тъй като по него ще се движи л.а.“Мазда“. Нарушаването на посочените правила за движение от обвиняемия довело до сблъсък на автобуса и л.а.“Мазда“. Двете МПС- ва навлезли в моста почти едновременно, с разлика 0,14 секунди, като никой от водачите не задействал спирачна система. На разстояние около 11м от началото на моста откъм гр.Попово последвал челен сблъсък на двете МПС-ва. При удара автобусът се отклонил наляво и след около 13 метра преустановил своето движение в насрещната лента, а л.а.“Мазда“ се завъртял около своята вертикална ос обратно спрямо посоката си на движение и спрял на около 12м от мястото на удара. В резултат на настъпилото ПТП някои от пътниците в автобуса получили различни телесни увреждания, като четирима от тях получили средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК, а именно: 1 .Юм. М. М., с ЕГН **********, от с. ******** - счупване с луксация на дясна раменна кост, което трайно затруднило движението на горния му десен крайник ; 2. К. Д.

Х. с ЕГН ********** от с. **********- счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник ; 3.

А. Р. Х. с ЕГН **********, от с. ******** - счупване на двете кости на дясната подколенница и счупване на голямопищялната кост на лявата подколенница, които довели до трайно затруднение на движението на двата й долни крайника ; 4. С. А. Х. с ЕГН: **********, от с. ******** - счупване на горна челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора му.

Пътуващата заедно с пострадалия М.М. в л.а.“Мазда“, Х. М. А. с ЕГН ********** от с. ******** в резултат на настъпилото ПТП също получила средни телесни повреди – счупване на лявата бедрена кост с дислокация, което трайно затруднило движението на долния й ляв крайник, както и счупване на лакетната кост на лявата предраменница, което трайно затруднило движението на горния й ляв крайник.

Водачът на л.а.“Мазда“ М. М., също пострадал, за което бил откаран в МБАЛ –Търговище, но получените при ПТП тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травми, както и счупване на дясна бедрена кост с масивен кръвоизлив, довели до тежък травматично- хеморагичен шок, който на 20.12.2019г. в 06,20ч. причинил неговата смърт.

От заключението по назначената авто-техническа експертиза /АТЕ л.2 том 2 от ДП// се установява, че към момента на удара между двете превозни средства, при ограничение на скоростта до 60 км.ч., управляваният от подсъдимия автобус се е движил със скорост 70 км.ч. а опасната зона за спиране била – 55метра, лекият автомобил „Мазда“ управляван от 4 пострадалия М. се движил със скорост от около 112 км.ч. при опасна зона за спиране – 114метра. Общата им опасна зона е изчислена на 139 метра.

Управлявайки автобуса по прав участък от пътя, подсъдимия е имал видимост от 700метра до моста по който следва да премине. Разстоянието на пряка видимост от левия завой, преди правия участък до моста , по посока на движение на лекия автомобил „Мазда“ е бил около 600метра. Общото разстояние на пряка видимост между двата автомобила е била около 1 300метра. Вещото лице е категоричен, че когато автобусът се намирал на разстояние 375м от мястото на последвалия удар, като подсъдимия възприел навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“., погрешно е преценил, че водача на лекия автомобил ще спре и автобуса ще премине пръв през моста, поради което е продължи движението си напред . Като причина за възникването на ПТП експертизата посочва неправилната преценка и на двамата водачи относно скоростта на движение на другия участник в ПТП, собствената си скорост на движение и разстоянието до моста. Видно от заключението на вещо лице- при разстояние на пряка видимост на водача на лекия автомобил към моста от около 600метра, , при скорост от 112км.ч. същия би достигнал до моста за около 19.35сек., а управляваният от подсъдимия автобус- при скорост 70 км.ч. би изминал 375метра. Взето е предвид, че разстоянието от началото на моста, до мястото на удара по посока на движение на автобуса 11.20метра, което разстояние при скорост от 70 км.ч. автобусът е изминал за 0.57сек., а разстоянието от началото на моста до мястото на ,удара по посока на движение на лекия автомобил е 22.10м., което разстояние със скорост от 112км.ч. автомобилът би изминал за 0.71 сек. Вещото лице е категорично, че и двата автомобила са навлезли в моста едновременно с разлика от 0.14секунди, както и стига до заключението, че който и да е от двамата водачи ако е бил спрял и да пропусне насрещно движещото се МПС, ПТП щяло да бъде избегнато.