Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 250 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 198/2024
Вид
Протокол № 250
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.291 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Търговски закон

ПРОТОКОЛ

№ 250 гр. Варна, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20243100900198 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:10 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът „ГЕОТЕРМ” АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Л. Б., адвокат Д.С. и адвокат Д.В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ОНТАРИО БГ“ ЕООД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Е. Р., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ППЗК „СРАЦИМИР“, редовно призован, явява се Председателя на кооперацията Я.Д., заедно с адвокат З. Х., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице М. В. П., редовно уведомена, не явява се в съдебно заседание, депозирала молба по делото.

Вещото лице Н. Г. С., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

Вещото лице Е. А. А., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Адв. Б.: Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ докладва постъпила по ЕПЕП молба с вх.№ 10157 на 26.03.2026 г. от адвокат П. М., в която сочи, че не може да се яви в съдебно заседание и не възразява по хода на делото. Няма възражения по проекта за доклад и моли същият да бъде приет. Прави и доказателствените искания.

СЪДЪТ намира, че докладваната молба не следва да бъде съобразявана поради междувременно оттеглените пълномощия към адвокат М. и явяването на надлежен представител на ответната кооперация в днешно съдебно заседание, поради което същата няма никакво касателство към законността и възможността за провеждане на съдебното заседание.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Б.: Нямаме възражения по проекта за доклад.

Адв. Р.: Нямам възражения по проекта за доклад.

Адв. Х.: Аз имам възражения по доклада. Правилно сте отбелязали, че в първоначалните отговори на исковата молба и на допълнителната искова молба кооперацията е заявила, че счита, че искът е основателен. На 22.04.2025 г. е постъпила молба с вх.№ 11530, в която новият председател на кооперацията първо е оттеглил пълномощията от колежката М., която не знам защо е депозирала молба на 26.03., и второ е направил изявление за признаване на вземанията на „Онтарио“, което не е отразено в доклада.

Допълвам само, че изявленията му са във връзка с влезли в сила решения. Има влезли в сила решения за „Онтарио“ и кооперацията за същите тези разходни касови ордери (РКО), с които са уважени исковете на „Онтарио“. В този смисъл и новият председател на кооперацията признава иска.

СЪДЪТ: Тоест искате да се отрази допълнително, че впоследствие е заявил промяна в становището си, като счита, иска за неоснователен, 2 основавайки се на наличието на влезли в сила решения, с които вземанията по процесните РКО са установени като съществуващи, така ли?

Адв. Х.: Абсолютно!

Адв. Б.: Моля първо да се има предвид, че тази молба от 22.04. е подадена от имейла на адвокат Р., която е пълномощник на „Онтарио“, а не на кооперацията. Считаме, че са налице там едни подставени страни, тъй като едната страна подава от името на другата страна документ, с който се оттегля пълномощно. Следва да се има предвид, че към момента на даване на отговора на адвокат М. същата е била процесуален представител на кооперацията, а тези решения, които се цитират, те са много преди настоящите действия.

Адв. Х.: Ние не оспорваме подадените отговори към онзи момент.

Адв. В.: Имам възражение по искането на колегата. Считаме, че така направеното уточнение и потвърждаване на изявлението на председателя противоречи на действителната воля на кооперацията, обективирана в решение на управителния орган в протокол от 19.04.2024г., в който протокол управителният съвет (УС) на кооперацията взема решение за това, че има основателност на претенцията на „Онтарио“ по отношение на сумата, с която същият се легитимира като взискател като дължима от кооперацията, и в този смисъл е налице направено преди завеждане на това дело извънсъдебно признание на това задължение. А няма такова по отношение на вземането на „Онтарио БГ“, но има такова по отношение на „Геотерм“ АД. И считаме, че настоящият председател на кооперацията действа в нарушение на взетите решения на управителния орган на тази кооперация като волеобразуващ такъв. В този смисъл са и моите възражения, като вече по същество съдът може да цени същите.

По отношение на протокола, ако се оспорва това твърдение, ще Ви моля да ни бъде предоставена възможност да предоставим същия в следващо съдебно заседание.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, не намира пречки и счита за коректно, с оглед изчерпателно посочване в доклада на направените изявления от страните в хода на размяната на книжа и на осъществените до първо съдебно заседание действия да отрази това, което поиска адвокат Х., в смисъла, в който съдът го изложи. Основавайки се на тази молба, с която новият председател на ответната кооперация оттегля предходното 3 пълномощие и направените изявления, които се поддържат и в днешно съдебно заседание, СЪДЪТ прави следния доклад по делото:

Предявен е допустим иск от „Геотерм“ АД срещу „Онтарио БГ“ ЕООД и ППЗК „Срацимир“ за приемане за установено в отношенията между страните, че не съществуват вземания в полза на първия ответник срещу втория ответник по изп. дело № 389/2024г. по описа на ЧСИ Л. С. за сумите 136 000 лв., включваща главниците в размери съответно 64 000 лв. и 72 000 лв.; 7 906,67 лв. – обезщетения за забава, от които 3466,67 лв. законна лихва върху главницата 64 000 лв. за периода от 17.09.2021 до 28.04.2022 год. и 4 440 лв. законна лихва върху главницата 72 000 лв. за периода от 17.09.2021 до 26.05.2022 год., съответно за законната лихва върху главниците за период от датата на предявяване на исковете (28.04.2022 год. – по отношение на главницата от 64 000 лв.; 26.05.2022г. - по отношение на главницата от 72 000 лв.) до окончателното плащане, за които вземания са били издадени изпълнителни листи по в.т.д.№ 589/2023 год. и в.т.д. № 591/23 год. по описа на ВАпС.

В исковата молба се излага, че въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК с изх. № 6478/11.03.2024 г., издадено по изпълнително дело № 178/2024 г. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, считано от 14.03.2024 г. ищецът се явява присъединен взискател по изп.д. № 389/2024 г. на ЧСИ рег. № 895 в КЧСИ, което е образувано за удовлетворяване на вземанията на кредитора „Онтарио БГ“ ЕООД срещу длъжника ППЗК „Срацимир“ по изпълнителен лист № 24/20.02.2024 г., издаден по в. т. д. № 589/2023 г. на ВАпС. Впоследствие към изп.д.№ 178/2024 г. са били присъединени изп.д.№ 2776/23 год., изп.д.№ 111/23 год., изп.д.№ 685/2022 год., изп.д.№ 409/2024 год.

Ищецът оспорва съществуването на процесните вземания с твърдението, че „Онтарио БГ“ ЕООД никога не е предоставяло на ППЗК „Срацимир“ сумите от 64 000 лева и 64 000 лева в заем в т.ч. по договор за заем от 30.07.2020 г. и издадените РКО №10/05.10.2020 год. и РКО №5/06.09.2020 год.

Поддържа се, че „Онтарио БГ“ ЕООД никога не е предоставяло на ППЗК „Срацимир“ сумите по договора, съответно, че те не са били осчетоводявани, декларирани пред НАП и използвани за дейността на кооперацията. Ищецът твърди и че издаването на РКО не е било свързано с договора от 30.07.2020 г.

Оспорва съдържанието на РКО, като заявява, че управителят на „Онтарио БГ“ 4

ЕООД М. М., без знанието и съгласието на председателя на кооперацията Я.Я. се е снабдил с разходни ордери, върху които Янев предварително е бил изписал единствено номера на документите и положил подписа си в полето, удостоверяващо получаването на съответната сума. Заявява, че всички останали детайли са били впоследствие попълвани от М.. В евентуалност твърди, че дори сумата по договора да е била предадена на Янев, то той я е получил в лично качество, а не в качеството си на председател на кооперацията.

Твърди, че няма предаване на процесните суми, като такова не може да се установи поради обстоятелството, че „Онтарио БГ“ ЕООД не води редовно счетоводство, съобразно разпоредбите на чл.182 ГПК, вр. чл.55 ТЗ. Счита, че сумите по двата ордера никога не са постъпвали в счетоводството на ППЗК „СРАЦИМИР“, нито са заприхождавани, нито са използвани за дейността на кооперацията.

В евентуалност, ищецът заявява, че договора от 30.07.2020 год. е нищожен поради привидност и противоречието му с добрите нрави.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Онтарио БГ“ ЕООД, с който дружеството оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че по силата на договор за подпомагане от 30.07.2020г. е предоставил на ППЗК „Срацимир“ парични средства в брой с цел същите да послужат за осигуряването на стопанската 2020-2021 г., като от своя страна кооперацията е поела задължението да върне предоставените й парични суми в рамките на една година, при поискване. В т.

3 от договора било предвидено, че разходването на средствата и размера на паричната помощ се преценява от представляващия кооперацията Я.Я., като се определя по размер и удостоверява с разходни касови ордери, издадени от управителя на „Онтарио БГ“ ЕООД М. М.. За процесната сума от 72 000 лева бил издаден РКО № 5/06.09.2020 г, а за сумата от 64 000 лева РКО № 10/05.10.2020 год. Към ППЗК „Срацимир“ била отправена покана за плащане уведомление вх. № 170/10.09.2021г., която била получена в деловодството на кооперацията.

Ответникът счита, че заемното правоотношение се установява от договора и РКО. Заявява, че доколкото договорът не бил оспорен от ищеца, то той се ползвал с материална доказателствена сила относно датата на 5 съставянето му и неговия автор. Поддържа, че РКО удостоверява факти, неизгодни за получателя на сумата - председател на кооперацията, поради което имал и материална доказателствена сила. В РКО изрично било обозначено, че сумите са получена от Я.Я. в качеството му на председател на кооперацията, поради което липсва основание да се приеме, че сумите са получени от физическото лице в лично качество. Посоченото в ордерите кореспондирало с поетите с договора задължения на страните. Счита за ирелевантно обстоятелството, че предаването на сумата се е осъществило в почивен ден. Твърди, че като търговски субект не е законодателно възпрепятстван да заема парични средства на други стопански субекти, като пояснява, че той не кредитира по занятие трети лица със средства, събрани чрез влогонабиране, поради което и специалните условия за това не били относими за него. За неотносими счита и аргументите за редовността на воденето на счетоводството си и неотразяването на заетата сума в неговите ГФО и данъчни декларации. Без значение приема и обстоятелството дали заемодателят действително е разполагал със заетата сума и откъде се е снабдил с нея. Счетоводното отчитане на полученото пък заявява, че имало значение единствено във вътрешните отношения между кооперацията и органния й представител, а неспазването на нормите на ЗОПБ и ЗМИП можело да доведе единствено до ангажиране на административнонаказателната му отговорност, но не и да повлияе на валидността на сделката.

Като неоснователно се оспорва и възражението за противоречие на договора с добрите нрави с доводи за равнопоставеността на субектите по сделката и липсата на нарушени лични и имуществени права на техните представители. Като недоказано се оспорва и възражението за симулативност на съглашението поради липса на обратно писмо. Оспорва се възражението на ППЗК „Срацимир“ за нищожност на договора поради липса на съгласие.

Оспорва възражението, че управителят на „Онтарио БГ“ ЕООД се е сдобил недобросъвестно с празни бланки на РКО подписани от Янев.