Определение № 1398 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1398 гр. София, 08.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Х. като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002900263 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. С. и А. Б.

С., срещу решение №699/29.11.2024 г. по в.т.д. №440/2024 по описа на АС-София, с което е потвърдено решение № 294 /29.12.2023г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка №1 от 02.01.2024г. по гр.д.№ 442/22 по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е признато за установено по отношение А. А. С., ЕГН **********, и А. Б. С., ЕГН **********, съществуването на следните вземА.я на „Глоуейв България“ ЕООД, ЕИК 202098422: вземане в размер на 54 712 евро на основА.е запис на заповед, издаден на 1 юни 2008 г. с падеж 31 май 2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 871/2022 на Районен съд - Монтана; вземане в размер на 47 860 евро на основА.е запис на заповед, издаден на 1 юни 2008 г. с падеж 31 май 2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1342/2022 на Районен съд - Монтана; вземане в размер на 44 694 евро на основА.е запис на заповед, издаден на 1 юни 2008 г. с падеж 31 май 2022 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1343/2022 на Районен съд - Монтана и са присъдени разноски.

В КЖ се излагат оплаквА.я за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на така предявените обективносъединени искове по чл.422 ал.1 ГПК.

Като основА.е за допускане до касация жалбоподателят се позовава на 1 наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, т.1 ГПК .

Ответникът по касационната жалба „Глоуейв България“ ЕООД в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:

Предявени искове с правно основА.е чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.485 ал.1 ТЗ вр. чл.538 ал.1 от ТЗ вр. чл.513, ал.1 от ТЗ.

Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК.

Предявени са искове срещу авалистите за вземането по процесните записи на заповед. Тъй като съгласно чл.485 ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал следва да се установи действителността на задължението.

Представените по делото записи на заповед са редовни от външна страна и съдържат всички реквизити по чл. 535 ал.1 от ТЗ. Съгласно цитирА.ят текст записът на заповед следва да съдържа: наименовА.ето "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещА.е да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

В отговора на исковата молба, ответниците са навели възражение, че процесните записи на заповед са неистински документи и не са подписА. от тях по времето и на мястото за което се твърди в исковата молба, твърди се, че джирото е антидатирано и се оспорва неговата дата.

Във връзка с искането на ответниците е задължен ищеца да представи оригиналите на представените копия. Същият е представил оригиналите, като е констатирано от съда, че те не съответстват изцяло на представените по делото с исковата молба копия, тъй като поставените от РС-Монтана печати за издаването на изпълнителни листи се намират на различни места на гърба на 2 записа на заповед. Втората разлика се състои в това, че приложените към исковата молба преписи носят и печат, удостоверяващ верността им с оригинала. Този печат е положен от служител на Райнонен съд - Монтана.

В тази връзка ответниците са направили искане за спиране на производството, като твърдят наличие на престъпно обстоятелство. МОС е отказал искането за спиране с мотивирано определение, като пред настоящата инстанция се твърди, че е допуснато процесуално нарушение, като производството по делото не е било спряно на основА.е чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК. Ответниците сами са подали сигнал до ОП-Монтана, но не са представени доказателства за движението на преписката. Въззивната инстанция е счела, че не е било допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като е отказал да спре производството по делото.

Правилно и законосъобразно е преценено, че въпреки откритите разлики, не са налице данни за престъпление. Приложенията към исковата молба са изготвени въз основа на преписи, т.е. преписи на преписите. Несъвпадане местоположението на печатите за издаване на изпълнителни листове се дължи на факта, че печатите са били поставени поотделно върху оригиналите и върху копията, защото копията са били фотокопирА. от оригиналите преди поставяне на печата за изпълнителен лист. Очевидно преписите на оригиналните записи на заповед са били изготвени и в последствие след произнасянето на МРС е удостоверено издаване на изпълнителен лист, както изисква чл. 406, ал. 6 от ГПК. Това удостоверяване е било извършено веднъж върху оригинала и втори път върху заверения препис, държан от ищеца.

Във въззивната жалба се е твърдяло, също така, че тъй като не е налице пълно съответствие между представените с исковата молба преписи и оригиналите, не е било изпълнено изискването да представяне на оригнала на приложените в копие документи и те следва да се изключат на основА.е чл.

183 от ГПК от доказателствата по делото. Възражението е счетено за неоснователно, предвид изложеното по-горе и тъй като, според съд, се установява, че документите запис на заповед, описА. във фактическите констатации, съответстват изцяло на изготвените такива, а разликата е в допълнително поставените от съда печати. Няма разминаване в съдържА.ето на представените преписи и оригинала относно съществените елементи на записите на заповед.

3

За неоснователно е счетено и възражението в отговора на ИМ , че трите документа са неистински, като съставени чрез комбиниране на части от други документи и подписи на авалистите, полагА. по друг повод и върху други книжа. Такава задача е била поставена на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. В заключението на вещото лице Васил Бачев се установява, че трите записа на заповед са отпечатА. чрез едно преминаване на хартията през печатащото устройство, поради което не е възможно да е бил добавян текст към вече съществуващ такъв. Анализът на пресичане на ръкописно положените щрихи на подписите и отпечатА.те линии показва, че подписите са положени върху машинно отпечатА.те редове, т.е. записите на заповед са подписА. след отпечатването им. Изключена е възможността да е бил налице бланкет, върху който да е отпечатано съдържА.е на ценна книга.

Във въззивната жалба е бил наведен доводът, че не е взето предвид изложеното при разпита на вещото лице в открито с.з., а именно, че записът на заповед на лицевата страна и джирото на обратната страна са отпечатА. с един и същ тонер на печатащото техническо средство, макар и с разлика от близо четири години, изведена от датите на същите. Според жалбоподателите, това водело до извода, че записът на заповед е антидатиран, тъй като той и джирото са отпечатА. по едно и също време. Според съда, от разпита на вещото лице в с.з. не може да се направи категоричен извод, че констатираната еднаквост на тонера води до извод, че двете части на документа са отпечатА. едновременно.

Вещото лице не е изключило възможността това да се случи с разлика от четири години и при липса на други доказателства, не може да се приеме, че записите на заповед от 2008г. и джирата от 2012г. са отпечатА. едновременно.

Изложени са и съображенията на въззивния съд, че ответниците, в качеството им на авалисти, разполагат с възможността да навеждат възражения относно нарушена форма на записите на заповед на основА.е чл.

485 ал.2 от ТЗ. Записите на заповед са прехвърлени по предвидения в закона ред - с редовни джира на ищеца на 08.06.2012 г. като са спазени изисквА.ята на чл.466, ал.1 и чл.468, ал.1 от ТЗ. Представените записи на заповед са с посочен падеж, поради което не е необходимо да бъдат предявявА.. Това важи и за задължението на поръчителя, тъй като авала е в полза на издателя на записа на заповед. С оглед абстрактния характер на менителничният ефект, наличието на редовни от външна стана записи, съдържащ всички необходими 4 реквизити, е достатъчно за да ангажира отговорността на издателя и авалистите.

По отношение възраженията на авалистите, въззивният състав е изложил съображения, че менителничното поръчителство (авал) е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл.138 и сл.ЗЗД.

Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение възражението за недостатък във формата му), така и личните му, относителни, възражения, произтичащи от каузалното правоотношение.

Възражения, основА. на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното правоотношение, както и в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право.

Позовал се е на практика на ВКС в насока на изложеното: решение № 17/21.04.2011 год. по т.д.№ 213/2010 год.на II отд. , решение №120 по т.д.№ 988/2009 год., решение № 21 по т.д. № 1091/2010 год., решение № 26 по т.д.№ 1027/2013 год., решение № 2 по т.д.№ 984/ 2012 год., всички на II т.о. на ВКС и др.).

Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знА.е на поемателя по запис на заповед, за наличие на относителни възражения: правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор (така решение № 2 по т.д.№ 984/2012 год. на II т.о. на ВКС, решение № 40 по т.д.№ 148/2011 год. на I т.о. на ВКС,решение № 230 по т.д.№ 383/2012 год. на II т.о. на ВКС и др.).

Възражението за недобросъвестност и злоупотреба с право , според ответниците се изразявало в предявяването на вземА.ята на „Глоуейв България“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД.

Ищецът е предявил вземА.ята си в производството по несъстоятелност и 5 видно от публикувА.я в търговския регистър списък на приетите вземА.я, вземането по договора за заем е прието, но осребряване все още не е извършено и разпределение на суми за погасяване на дълга не е осъществено от синдика, поради което възражението на ответниците е счетено от състава на САС за неоснователно. Недобросъвестност и злоупотреба с право е налице, само когато, реализирайки правата си по ефекта, като са му известни личните възражения на издателя, поемателят би получил повторно плащане, което да доведе до неоснователно обогатяване.

В този смисъл, всички наведени възражения относно действителността на каузалните правоотношения, относно обезпечителната функция на записите на заповед не само по отношение на договора за заем, а и по отношение на договора за лизинг; погасяването по давност на вземА.ята по договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство и характера на договора за кредит, а именно, че заемодателят осъществявал кредитиране по ЗКИ без да са налице условията да това, са счетени от въззивния съд за нетоносими към предмета на доказване в настоящото производство.