Решение № 3513 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3513 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11285/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 8852/2024 г. по описа на СРС, 63 състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника Апелативен съд – София, БУЛСТАТ 121654463, да заплати на ищеца Н. С. Я., ЕГН **********, сумата от общо 1296 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, получено от ищеца през исковия период, и дължимото му трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана, както следва:

1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – разликата е в размер на 33 лв. за всеки месец, от които 23,75 лв. представляват 10 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 9,25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на 396 лв. /12 х 33 лв./;

2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лв. за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 % увеличение на 1 заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 10 лв., като общата сума за цялата календарна година е в размер на 432 лв.

/12 х 36 лв./;

3. За 2023 г. – общо 468 лв., както следва:

1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36 лв. за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 10 лв., като общата сума за м. 01.2023 г., м.

02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер на 108 лв. /3 х 36 лв./;

2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40 лв. за всеки месец, от които 28,75 лв. представляват 15 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 11,25 лв., като общата сума за остатъка от календарната година е в размер на 360 лв. /9 х 40 лв./, ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лв. от датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението не е разпределяна отговорност за разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Н. Я..

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, както и че същото е правно и фактически необосновано. Във въззивната жалба се посочва, че е сключен само един трудов договор с Върховния касационен съд, последващ такъв не е сключван с ответника Софийски апелативен съд и ищецът не е давал съгласие за прехвърлянето. Необсъдено било и обстоятелството, че останалите на работа във ВКС служители получавали ежегодна индексация, което довело до дискриминационно отношение към ищеца. Счита, че задълженията на стария работодател се прехвърлят към новия, включително с това да индексира трудовото възнаграждение. Поддържа, че индексирането следвало да продължи да се извършва по колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/, а не по колони 7 и 8, както е приел първоинстанционният съд. Възможността да получава това по-високо 2 възнаграждение било предвидено и в § 1 от ПЗР на ППКДАС. Класификаторът на длъжностите имал за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – изцяло уважен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно. Правоотношението на ищеца не било прекратено, а бил променен работодателят. То се е запазило такова, каквото е било при предишния работодател, като ищецът запазил достигнатите основно трудово възнаграждение, ранг и допълнителни възнаграждения. Индексираното при новия работодател обаче следвало да бъде извършвано съгласно колони 7 и 8 КДАС. Ответникът не бил първостепенен разпоредител с бюджет и бил длъжен да се съобразява с финансовите параметри, одобрени за осъществяване на съответната дейност. Считано от 15.07.2020 г. – откогато ищецът вече става служител на ответника, индексирането на трудовото възнаграждение не можело да бъде осъществявано по колони 5 и 6 КДАС, тъй като последните важели за служители на ВКС и ВАС. Ищецът бил подписал допълнително споразумение, поради което оспорва твърдението му за липса на съгласие при промяна на трудовото правоотношение. Не споделя изложеното във въззивната жалба съображение, че ищецът попада в приложното поле на § 1 от ПЗР на ППКДАС. Тази разпоредба била приложима само когато длъжността спира да съществува, не при преместване.

Определянето на диапазона на трудово възнаграждение за съответната длъжност било в прерогатива на ВСС като първостепенен разпоредител с бюджет. Органите на съдебната власт самостоятелно можели да определят трудовите възнаграждения на съдебните служители, но само в определения от ВСС в Класификатора диапазон, поради което индексацията следвало да бъде извършвано съгласно колони 7 и 8 КДАС. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба (уточнена с молба 3 от 05.03.2024 г.), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

128, т. 2 КТ за осъждане на ответника Апелативен съд – София, БУЛСТАТ 121654463, да заплати на ищеца Н. С. Я., ЕГН **********, сумата от общо 1296 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, получено от ищеца през исковия период, и дължимото му трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана, както следва:

1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – разликата е в размер на 33 лв. за всеки месец, от които 23,75 лв. представляват 10 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 9,25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на 396 лв. /12 х 33 лв./;

2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лв. за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 10 лв., като общата сума за цялата календарна година е в размер на 432 лв.

/12 х 36 лв./;

3. За 2023 г. – общо 468 лв., както следва:

1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36 лв. за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 10 лв., като общата сума за м. 01.2023 г., м.

02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер на 108 лв. /3 х 36 лв./;

2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40 лв. за всеки месец, от които 28,75 лв. представляват 15 % увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 11,25 лв., като общата сума за остатъка от календарната година е в размер на 360 лв. /9 х 40 лв./, ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лв. от датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на Върховния касационен съд на длъжност „чистач“ от 2001 г. до 15.07.2020 г., когато с 4

Решение на Пленума на ВСС правомощието за стопанисване на Съдебната палата било предоставено на ръководителя на Апелативен съд – София и всички служители по трудови при ВКС били прехвърлени към САС по силата на Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г. Нови трудови договори не били сключвани, поради което ищецът поддържа, че правата и задълженията по договорите, сключени с ВКС, се запазвали, включително тези във връзка с индексирането на трудовите възнаграждения.

Излага подробни съображения, че последното следва да продължи по колони 5 и 6 КДАС, а не по колони 7 и 8 КДАС.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба САС е подал такъв, с който е оспорил исковата молба като неоснователна. Ответникът поддържа, че съобразно предвиденото в § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им със сходни или същите длъжности за съответната група съгласно класификатора. Възнагражденията на служителите следвало да се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за съответното ниво. Трудовите възнаграждения на ищеца били надлежно начислени и изцяло изплатени.

По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между Н. С. Я. и Върховния касационен съд е възникнало трудово правоотношение по силата на Трудов договор, сключен между страните на 01.04.2001 г., съобразно който ищецът Я. е заемал длъжността „чистач“ с място на работа – Върховен касационен съд – при ¾ работно време.

По делото са представени неоспорени от страните Допълнителни споразумения към трудовия договор от 19.04.2001 г. (с ВКС), 15.02.2020 г. (с ВКС), 26.02.2021 г. (със САС), 15.04.2022 г. (със САС) и 21.08.2023 г. (със САС), с което са актуализирани основното и допълнителните трудови възнаграждения на работника.

От Кратък стенографски протокол № 10/30.04.2020 г. се установява, че е взето Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, съгласно което е отнето стопанисването на Съдебната палата от председателя на ВКС и същото е възложено на административния ръководител на САС, считано от 15.07.2020 г.

5

От Кратък стенографски протокол № 18/09.06.2020 г. се установява, че е взето Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в изпълнение на горното решение за съкращаване на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ на 31 щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020 г., сред които 15 такива за длъжността „чистач“. Същият брой щатни длъжности са открити в САС, вкл. 15 такива за длъжността „чистач“, като в решението не е възразено да се проведе процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ със запазване на размера на възнагражденията съгласно § 1 ПЗР на ППКДАС.

По делото са приети Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и Заповед № А437/01.06.2021 г. на административния ръководител на САС, за утвърждаване на структура на администрацията на САС. В заповедите е посочено, че в отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ са предвидени 18 щатни бройки за длъжността „чистач“.

Като писмено доказателство е представен Кратък протокол № 39/10.11.2020 г. на Съдийската колегия на ВСС, съгласно т. 7 от който е взето решение за съкращаване на щатни бройки за длъжности в други съдилища и откриване на 7 броя нови щатни бройки в САС.

Видно е от Извлечение от протокол № 19/16.12.2020 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия на ВСС, че е взето решение, с което е отхвърлено предложението на председателя на САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС. В мотивите е посочено, че с Решение по протокол № 10/17.07.2020 г., т. 4, комисията е отхвърлила предложението, касаещо изменението на чл. 11 ППКДАС, както и искането по отношение на длъжностите от раздел I „Ръководни длъжности“ и от раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на САС. Посочено е също, че съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда – съгласно чл. 12 и сл. ППКДАС.