Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23536 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6232/2026
Вид
Определение № 23536
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23536 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110106232 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 6232/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „Армеец“ АД срещу Столична община, кто се твърди, че на 16.01.2021 г. в гр. София, при движени по ул. „Йосиф Щросмайер“ по посока ул. „Крум Хр. Стоянов“ било настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ 640 Д Х Драйв“, рег.

...., което било преминало пред необозапасена и необозначена дупка на пътното платно.

Поддържа, че в следствие на инцидента по лекия автомобил били нанесени вреди по предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна джанта и дясна задна джанта. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил е била налице валидни сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0607325 с периода на застрахователно покритие от 28.12.2020 г. до 27.12.2021 г. Излага съображения, че с оглед инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10121030103234, като на 29.06.2021 г. била изплатена сумата от 970,53 лева, а освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че за ответника било нормативно установено задължение да поддържа процесния пътен участък, което обосновава. Инвокира доводи, че с писмо получено от ответника на 16.07.2021 г. последния бил поканен да заплати процесното регресно вземане, но последният не бил заплатил дължимата сума, поради което бил изпаднал в забава, като дължал и мораторна лихва в размер на 194,40 евро за периода от 1

09.03.2023 г. до 09.03.2026 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както за допускане изслушването на САТЕ, което да отговори на поставени в исковата молба задачи, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с механизма на ПТП-то. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че в случая ищецът не бил установил пълно и главно материалните предпоставки на регресното си вземане. Навежда доводи, че липсвали твърдения и доказателства за точното място където било настъпило ПТП-то, както и за характеристиките на твърдяната неравност по пътя. Също така липсвали доказателства, че изобщо имало дупка на пътя, съответно с каква скорост се е движел водача на МПС-то. Навежда доводи, че оспорва твърдения механизъм на инцидента, като сочените от водача на автомобила вреди можело да се получат при най-различен механизъм. Развива съображения, че в случая фактическата обстановка се крепи единствено на субективните въприятия на водача и декларираното от него, за което нямало доказателства, тъй като проверка на фактите и тяхното надлежно удостоверяване не било извършено нито от застрахователя, нито от органите на МВР. Твърди, че нямало също така данни, за да може да се направи извод дали поведението на водача на лекия автомобил е било съобразно с разпоредбата на чл. 20 ЗДвП.

Прави възражение за съпричиняване. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал .1 ЗЗД В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно обезщетение, както и обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване.

По отношение претенцията за мораторна лихва, ищецът следва да установи обстоятелствата от които извежда, че ответника е изпаднал в забава, а ответника следва да установи, че е заплатил претендираната мораторна лихва или да установи обстоятелства от които следва извод, че не е изпадал в забава.

2

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същото е направено своевременно, не попада в забраните по чл. 164, ал. 1 ,т. 1-6 ГПК, поради което същото е процесуално допустимо. С оглед разпределената доказателствена тежест, искането се явява относимо и необходимо, поради което следва да се бъде уважено.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.10.2026 г. от 11:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, а на третите лица-помагачи – и препис от исковата молба и приложенията към нея, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите, поставени в исковата молба при депозит в размер на 210,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по поставените задачи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца за установяване на обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм, чрез разпит на свидетеля Н.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „...........“, ......., тел.

..........., при режим на призоваване, при депозит в размер на 17,00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.

ДА СЕ изготвят справки НАП, НБДН и мобилни оператори, като свидетелят се призове и на адресите по справките, чрез работодателя и по телефона – в случай, че се установят различни номера.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

3

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. ***; Юлиана Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. *** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82Програма%20%22Спогодби%22 .

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на спогодбата в максимално кратък срок.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4