Решение № 195 от 15.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. П., 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000138 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №482 от 06.12.2023 г.,постановено по т.д.№92/2022 г. по описа на Окръжен съд-П.,е осъден ответникът "З. Д." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., ж.к. Д., бул. „Г.“ № 1, да заплати на ищцата Р. О. К., ЕГН **********, от гр.А., ул. „Ш.“ № 7, сумата от 14350 лв.

(четиринадесет хиляди триста и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.09.2021 г., в гр.П., на бул. „Х.“ № 47, пред автогара „*“, причинено виновно при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, ДК № ***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със "З. Д." АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 26.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 834,67 лв. направени по делото разноски, като за разликата над 14 350 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв. е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Със същото решение е осъдено „З. Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати на „А.В.Б.“, ЕИК ***, гр. С.,представлявано от адв. Ц. В., сумата от 2 029,80 лв. с

ДДС възнаграждение за осъществено безплатно процесуално 1 представителство по делото на Р. О. К., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА,а ищцата Р. О.

К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на "З. Д." АД, ЕИК ***, сумата от 487,67 лв. направени деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал.

3 ГПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от ищцата в първоинстанционното производство-Р. О. К.,въззивна жалба,с която горното решение на ОС-П. се обжалва частично,а именно-в частта,с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 14 350 лева до претендирания размер от 45 000 лв.,както и в частта за разноските,в която ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни и деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.Жалбоподателката-ищца счита,че в тези части решението на първоинстанционния съд е неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Заявява,че споделя изцяло приетата от съда фактическа обстановка и правни изводи във връзка с основателността на претендираното обезщетение,но счита,че в производството пред първата инстанция иска за присъждане на обезщетението се е доказал в пълния му предявен размер.Затова релевира оплакване във въззивната жалба,че с определения от съда размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди първоинстанционният съд е нарушил материалния закон-чл.52 от ЗЗД,като същият размер е необосновано занижен.Позовава се и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД с аргумента,че съдът неправилно е определил,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в размер на 50 %,което според жалбоподателката е причина за определяне по правилата на чл.51,ал.2 от ЗЗД на един занижен и несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.Конкретни съображения и обстоятелства в тази насока са подробно изложени в жалбата.Най-общо казано,жалбоподателката смята,че определянето на справедливо обезщетение в пълния,посочен в исковата молба размер изцяло би компенсирало претърпените от нея неимуществени вреди,както и че с определяне на процент на съпричиняване и респективно намаляването на размера на присъденото застрахователно обезщетение е постановен неправилен и незаканосъобразен акт.Алтернативно счита,че ако се приеме наличие на принос за вредоносния резултат от нейна страна,то в процентно съотношение следва да е не повече от 10 %.Посочва още,че присъденият размер на застрахователно обезщетение и приетия процент на съпричиняване не е съобразен с индивидуалните критерии за съответния случай,трайната съдебна практика,лимита на отговорност на застрахователя,както и със събраните по делото доказателства в тяхната цялост и съвкупност.

И въз основа на поддържаните в жалбата оплаквания и аргументи,жалбоподателката Р. О. К. моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и да се постанови друго такива,с което да бъде уважен предявения от нея иск за причинените й неимуществени вреди в цялост,като й се присъди още 30 650 лв. обезщетение 2 за претърпените от нея неимуществени вреди,в резултат на процесното ПТП,настъпило на 09.09.2021 г.,ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата.Моли решението да се отмени и в частта,с която е осъдена да заплати разноски на ответното дружество.Моли да бъде определено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА пред първоинстанционния съд,съобразно уважената част от иска,както и да й бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски,включително и адвокатско възнаграждение,с включен ДДС,по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемият „З. Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Н. Л..В същия отговор е изложено становището,че жалбата е неоснователна и необоснована в цялост,че не са налице каквито и да било правни или фактически основания за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на Р. К. в искания от нейна страна размер и че крайните изводи на решаващия състав на ОС-П. съответстват напълно на установените правнорелевантни факти,респективно и правните изводи,до които е достигнал първоинстанционният съд са точни и мотивирани.Посочва в отговора и обстоятелството,че на датата 03.01.2024 г. в полза на ищцата Р. К. дружеството-застраховател е изплатило общата сума от 17 860,42 лв.,от които 14 350 лв.-главница за обезщетение за неимуществени вреди,3163,42 лв.законна лихва върху главницата за периода от 26.01.2022 г. до 04.01.2024 г. и 834,67 лв.-присъдени съдебни разноски в полза на ищцата.Поддържа и аргумента,че наведените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни и необосновани,както и че те не намират подкрепа в приобщените в производството доказателства.Моли въз основа на доводите си да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части и да се присъдят в полза на дружеството разноските,направени във въззивното производство,в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

П.ският апелативен съд,като се запозна със съдебното решение,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в атакуваните му части и наред с това е спазен законния срок за подаване на жалбата.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата 3 писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, П.ският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,П.ският апелативен съд приема следното:

Иска,по който се е произнесъл ОС-П. с решение №482 от 06.12.2023 г.,постановено по т.д.№92/2022 г. по описа на същия съд,е следният:

Осъдителен иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,предявен от Р. О.

К. с ЕГН ********** против „З. Д.“АД с ЕИК ***,за заплащане на сумата от 45 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП,настъпило на 09.09.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество-26.01.2022 г. до окончателното изплащане.

Във връзка с предявения иск ищцата е изложила в исковата си молба твърдения за пътнотранспортно произшествие,настъпило на 09.09.2021 г. около 14:20 часа в гр.П.,на бул. „Х.“№47 пред автогара „*“,при което лицето Е.И.К.,като водач на л.а. „Ф. Т.“,ДК №***,е отнел предимството и не е пропуснал пресичащата пътното платно ищца Р. О. К.,вследствие на което я ударил с управлявания от него автомобил и от това тя е получила сериозни травматични увреждания.Изложено е и твърдението,че за събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/09.09.2021 г. и след извършените от разследващите органи оперативно-издирвателни мероприятия,водачът на лекия автомобил бил установен и бил съставен АУАН

№***/09.09.2021 г.,както и наказателно постановление

№**/30.09.2021 г.,което не било обжалвано и е влязло в сила на 16.10.2021 г.

В исковата молба са изложени твърдения и за установяването и проведеното лечение на получените вследствие на произшествието травми от ищцата.В тази връзка се твърди,че при първоначалното хоспитализиране на ищцата непосредствено след инцидента била установена контузия на долната част на гърба и таза на ищцата и било проведено болнично консервативно лечение с обезболяващи за периода от 09.09.2021 г. до 13.09.2021 г. в УМБАЛ “С.”ЕАД-гр.П.,а по-късно след изписването й и поради продължаваща персистираща болка в областта на лявата тазобедрена става била извършена компютърна томография на същата става на ищцата на датата 16.09.2021 г. И тогава била установена фрактура наосис исшии ситистра с 4 ангажиране на горната част на ляв ацетабулум с лекостепенно ангажиране на ставна повърхност (множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза), които довели до трайно ограничаване движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни.Както се твърди,на ищцата било назначено лечение, включващо медикаментозна терапия с обезболяващи и спазване режим на покой, необходимост от придвижване с помощта на две патерици, с цел да не натоварва левия долен крайник, а понеже болките не отшумявали на 18.11.2021г. на ищцата били дадени указания за частично и постепенно натоварване на крайника.

Твърди се още,че с оглед дългия възстановителен период ищцата била в отпуск по болест за общо 104 дни, при домашно-амбулаторен режим, като й били издадени болнични листове за временна неработоспособност, съответно за периодите от 01.10.2021г до 14.10.2021г, от 15.10.2021г до 13.11.2021г, от 14.11.2021г до 13.12.2021г и от 14.12.2021г до 12.01.2022г. По време на този период тя била поставена в ситуация да не може да се обслужва самостоятелно, като за удовлетворяване на ежедневните си хигиенни и битови навици имала нужда от помощта на близките си, което предизвикало у нея чувство на непълноценност и зависимост от околните. Инцидентът се отразил негативно и върху психическото й състояние, сънят й бил силно затруднен, била преследвана от кошмарни спомени от инцидента, изпитвала постоянна умора и отпадналост. Твърди се, че не е настъпило пълно възстановяване, като ищцата продължавала да изпитва болки в областта на травмата, особено при натоварване и при проява на резки климатични промени, налице бил ограничен обем на движенията в областта на травмата.