Решение № 2844 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100503396 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД въззивна жалба срещу решение № 965/20.01.2023г. постановено по гр. д. № 32205/2021г. на СРС, ГО, 171 състав цялост, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу А. Б. Б. искове с правно основание чл.79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която са осъдени да заплатят разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивникът счита, че по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, както качеството на потребител на топлинна енергия на ответника, така и стойността на дължимите от него суми – за главница и лихва включително и за извършено дялово разпределение. Моли решението в цялост, включително и в частта за разноските, да бъде отменено и постановено ново, с което се уважат предявените искове и се присъдят разноски на ищеца както в първоинстанционното производство, така и за въззивното такова.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от А.

Б. Б. , в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е взело становище.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация“ София“ ЕАД срещу А. Б. Б., с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от сумата от 4111,83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 499,8 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 10.3.2021 г., сумата от 33,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,49 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 10.3.2021 г. и 143,01 лв., разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.03.2021г. по ч. гр. д.№ 15723/2021г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, оспорва да е потребена действително топлинна енергия, чието заплащане се претендира. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Представено по делото е заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за процесния апартамент с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

2

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен е договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.01.1995 г. г., видно от който ½ ид. ч. от процесния имот е продаден на сина на ответницата Б.А., но същата е запазила правото си на ползване върху него лично за себе си докато е жива и безвъзмездно.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: документи за дялово разпределение през процесния период, както и протокол за неосигурен достъп.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, след взимане предвид на изравнителните сметки. Вещото лице предлага два варианта относно дължимата сума за топлинна енергия - на база един ползвател-3314.33 лв., и втори- на база двама- 4291.44 лв.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на същата се установява, че процесната сума не е заплатена от ответната страна.

С решение № 965/20.01.2023г., постановено по гр. д. № 32205/2021г. на СРС, ГО, 171 състав ,исковите претенции са отхвърлени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, но по същество- частично неправилно.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение 3 от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения по делото от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.01.1995 г. г., се установява, че собственик на ½ от процесния апартамент действително е трето за процеса лице, но също така е видно, че ответницата е запазила правото си на ползване върху същия лично за себе си докато е жива и безвъзмездно. Това се подкрепя и от обективираното в отговора на исковата молба изявление, че същата ползва процесното жилище. Оттук следва извод, че между нея като вещен ползвател на процесния имот и ищеца през процесния период съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, гр. София, ж. к.

„********* топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

Не се оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило за процесния период, по месеци, и по пера, след взимане предвид на изравнителните сметки, в два варианта- на база един ползвател-3314.33 лв., както и на база двама4291.44 лв. От събрания доказателствен материал обаче се установява, че жилището се ползва от един човек-ответницата, поради което приложим е първият вариант за сумата 3314.33 лв., които не са заплатени, видно от счетоводната експертиза.

В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано.

4

Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.

Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща задълженията за топлинна енергия в 45 -дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят. В този смисъл съдът приема, че давността за всяко вземане на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, започва да тече 45 дни след периода на извършване на доставката, а не от датата на издаване на общата фактура, каквито са възраженията на жалбоподателя.

Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в случая от 18.03.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.03.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са вземанията за главница по всички фактури до месец януари 2018 г. включително. Вземанията по фактурата за месец февруари 2018 г. е станало изискуемо от 14.04.2018 г. и не е погасено по давност.

Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми за периода февруари 2018 г.- април 2020 г., или сума в размер на 2754.31 лв.

Видно от заключението по счетоводната експертиза за този период е начислена сума за дялово разпределение в размер на 33.48 лв.

По отношение отхвърлената претенция за мораторна лихва, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.02.2018 г. до 30.04.2020 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

5

Съгласно ал. 4 на същия, „продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2“. В случая дължимата лихва за незаплатени задължения, инкорпорирани в издадената обща фактура от дата 31.07.2018 г. е в размер на 694.35 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 10.03.2021 г., /изчислена с помощта на ел. калкулатор/, което е в повече от претендираното, поради което искът следва да се уважи изцяло.