Решение № 4135 от 19.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4135 гр. Варна, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110101940 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез адв. Й. А., частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на сумата от 100.00 лева, частично от 5.000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения й л. а. марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № * вследствие на претърпяно на 19.01.2024 г. ПТП по вина на водача на л. а. марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 19.01.2024 г., около 20:50 ч., в гр. В. на кръстовището между ул. „О.“ и ул. „Г. С. Р.“ се е осъществило ПТП между управлявания от ищцата автомобил и л.а. марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № *, управляван от К. Ф., като последният не пропуснал движещия се по пътя с предимство л. а. на ищцата, навлязъл в кръстовището и се блъснал в него. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен водач бил посочен водачът на л. а. „Р. М.“ с рег. № *. Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със срок на действие от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г. В молбата се посочва, че на 23.01.2024 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил описзаключение по щета № *.

В описа като увредени детайли били посочени следните детайли: преден капак, предна броня, спойлер предна броня, предна решетка броня, преден долен въздушен отклонител, десен фар, ляв фар, носач предна броня, кондензатор климатична уредба, държач предни леви дневни светлини, държач предни десни дневни светлини, емблема R., декоративна лайсна решетка радиатор, носеща рамка решетка радиатор, десен държач предна броня, ляв държач предна броня, охладител въздушно пълнене, радиатор, рамка 1 радиатор и преден десен държач нос, рамка.

Ищцата сочи, че като застрахователно обезщетение получила сумата от 2 500.00 лева и твърди, че сумата много я изненадала, тъй като същата не била достатъчна да покрие нанесените по л.а. щети. Твърди, че в тази връзка е извършила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, като се поинтересувала колко би струвал ремонта на увредените детайли, и установила, че сумата, необходима за възстановяването на автомобила е в размер на 7 500.00 лева.

По същество се моли за уважаване на частичния иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и по размер.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Р.“, модел „М.“ с рег. № *. Посочва, че е образувана преписка по претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, обективирана в застрахователна полица * със срок на договора от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г., като посочената преписка е приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 498.96 лева на 05.02.2024 г. Твърди се, че ответното дружество е изплатило действителния размер на уврежданията, с което е изпълнило напълно задълженията си. Посочва още, че след изплащане на обезщетението ищцата по никакъв начин не е възразила срещу неговия размер и не е отправена нова покана до дружеството за извършване на друго плащане.

Оспорват се твърденията, че за възстановяването на щетите е необходим ремонт в размер на сумата, която е посочена в исковата молба, като се посочва, че ищцата не излага никакви доказателства за действително извършен ремонт и за закупуване на резервни части на посочената в молбата стойност.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. К., чрез която поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като го увеличава от 100.00 лева на 5 348.02 лева окончателно, която сума представлява стойността на претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, представлява се от адв.

Н. В., чрез който поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че л. а. марка „Р.“, модел „М.“, с рег.

№ * е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г.; че на 19.01.2024 г. в гр. В. е настъпило ПТП между ищцата и водача на л. а. марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № * по описания в исковата молба механизъм, което е в унисон и с ангажирания констативен протокол за ПТП от 19.01.2024 г.; че на 05.02.2024 г. ответникът по заведената щета е изплатил на ищеца сумата в размер на 2 498.96 лева.

Видно е от представения заверен препис от свидетелство за регистрация част I, че увреденият л. а. марка „Р. “, модел „М.“, рег. № * е собственост на М. Д. Д..

От ангажираното експертно заключение по назначената САвТЕ се установява, че уврежданията по процесния лек автомобил са преден капак, предна броня, спойлер предна броня, предна решетка броня, преден долен въздушен отклонител, десен фар, ляв фар, носач предна броня, кондензатор климатична уредба, държач предни леви дневни светлини, емблема, декор, лайсна решетла радиатор, носеща рамка решетка радиатор, десен държач предна броня, ляв държач предна броня, ляв държач предна броня, охладител въздушно 2 пълнене, радиатор, рамка радиатор, преден десен държач нос, рамка. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 7 846.98 лева и включва цената на труда и материалите. Гореописаните щети по автомобила са в пряка причинна-следствена връзка с процесното ПТП. Средната пазарна стойност на процесното МПС възлиза на 18 719.08 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 554.56 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час; че ищецът е собственик на увереденото МПС – „Р. М.“, рег. № *; че за л. а. марка „Р. М.“,с рег. № * е сключен с ответното дружество договор за застровка „ГО на автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 2 498.96 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“. Няма спор по делото и че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия автомобил.

Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „Р. М.“, рег. № *, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключенията на вещото лице по изслушаната САвТЕ, като в частта досежно възстановителната стойност на лекия автомобил съдът кредитира експертното заключение, имайки предвид обстоятелството, че е пълно, ясно и обективно, доколкото вещото лице е сравнило цените за труд и материали при всички автомобилни сервизи и при тези, които са без официални на марките МПС.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 2 498.96 лева, с което счита, че кредиторовият интерес е напълно удовлетворен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно 3 стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).

Както се посочи и по-горе по отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. М. К., притежаващ съответните специални знания, по назначената САвТЕ. Видно от експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния лек автомобил възлиза на 7 846.98 лева, а средната пазарна стойност на автомобила е 18 719.08 лева, съгласно експертизата, която съдът кредитира и в тази част, доколкото е компетентно изготвено и неоспоР. от страните. Т.е. в конкретния случай не е налице т. нар. „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като възтановителната стойност /7 846.98 лева/ не надхвърля със 70% действителната стойност /18 719.08 лева/ на увреденото МПС.