Разпореждане № 2627 от 25.08.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2627 гр. гр. Лом, 25.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102475 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК 200385975, адрес: гр. София 115Е, ет. 4, e-mail: **********, общ. Столична, обл. София (столица), чрез пълномощника С. К. К., срещу Г. И. В., ЕГН **********, постоянен адрес:

************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1/ Главница 290.94 EUR за периода 11.03.2024 г. 11.08.2024 г., ведно със законната лихва от 25.08.2026 г.; 2/ Договорна лихва 24.61 EUR за периода 11.03.2024 г. - 11.08.2024 г.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: Договор за потребителски кредит № 359033 от 11.03.2024 г. Между кредитополучателя и кредитодателят е сключен договор за кредит.

По силата на договора заемодателят е предоставил заемна сума на заемателя съгласно условията на договора и приложенията към него, включително погасителния план. Кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което за кредитора е налице право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор.

Вземането е цедирано на заявителя. Между кредиторът и настоящият заявител е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземанията, посочени в нега, са прехвърлени на настоящия заявител и цесионер. „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за което се представят доказателства в настоящото производство. Цялата дължима сума все още не е заплатена от длъжника, поради което за дружеството цесионер е налице правен интерес от депозиране на настоящото заявление за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Претендират се и съдебни разноски, състоящи се от държавната такса в заплатения размер, както и юрисконсултско възнаграждение.

1

По същество:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Между длъжника Г. И. В. и „Креди йес“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 359033 от 11.03.2024 г., при следните условия и параметри: Размер на отпуснатия заем: 700 лева; Размер на погасителната вноска – 154,29 лв.; Ден на плащане: 11- то число, Вид вноска: месечна, ГПР:

47,817%, Брой на вноските: 5; Месечен лихвен процент: 3,330%; Дата на последно плащане: 11.08.2024 г., Обезпечение: ДА, посочено в чл. 6 по-долу, Дата на първото плащане: 11.04.2024 г.; Обща сума за плащане: 771,45 лева.

В чл. 3.3, ал. 5 от договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем.

Видно от чл. 6 от договора страните са се съгласили, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с Поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл.

10. ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, както и с още едно или повече от посочените по-долу обезпечения, отговарящи и на съответните изисквания от чл. 10, ал. 1 от ОУ на заемодателя: 1/ Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия; 2/ Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ат. 2, т. 2 от Общите условия; 3/ Банкова гаранция, съгласно чл. 10. ат. 2, т. 3 от Общите услови; 4/ Ценна книга издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването на настоящия договор, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение, което да отговаря на условията, той дължи на заемодателя и неустойка в размер на 348,55 лева, с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план, като в този случай задължението по договора ще бъде в общ размер 1120,00 лева.

Въпросната неустойка е била начислена към общото задължение, включена в погасителния план към Договора за заем от самото начало и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва, като общата сума, която заемодателя е следвало да върне е в общ размер на 1120 лева.

След служебно извършена справка на публично достъпната интернетстраница на

БНБ с адрес: https://www.bnb.bg/Statistics/StHistoricalData/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/ind се установява, че на датата на сключване на договора, 11.03.2024 год., законната лихва е била 13,80 %, формирана по следния начин: на основание 2 чл. 35 от Закона на БНБ, ОЛП е бил 3,80% + 10 % надбавка = 13,80%.

Съгласно параметрите на Договор за потребителски кредит № 359033 от 11.03.2024 г., размерът на ГПР по кредита е 47,81%, като не е ясно какво включва, при договорен годишен лихвен процент 39,96 %, (тъй като всъщност в договора ГЛП не е посочен, тази стойност се установява чрез просто пресмятане при посочената лихва от 3,330% месечно).

Поражда се обосновано съмнение, че действителният размер на ГПР, като се прибави към сумата за връщане и неустойката в размер на 348,55 лв., като разход ГПР по кредита, многократно надвишава предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер, който към 11.03.2024 год. е бил 69,00%.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието “неравноправна клауза” в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В този смисъл, като не е включил възнаграждението за неустойка поради непредставяне на уговореното обезпечение, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договорът, предвид общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.

Съдът приема, че в случая е налице висока степен на вероятност за нищожност на клаузата за осигуряване на обезпечение – с оглед критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя цитираните по горе обезпечения, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер, по-голям от сумата, получена като заем.

Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, 3 които законодателят определя за неустойката.

Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение.

По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.

Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите – Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на 4 уговорените плащания.

Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е недействителен изцяло, за което е задължен да следи служебно и съгл. чл. 23 ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, но няма да дължи лихви или други разходи по него.

В случая обаче, видно от заявлението по чл. 410 ГПК, при получен кредит от 700 лева (357,90 €), от длъжника се претендира главница в размер на 290,94 €, за периода 11.03.2024 – 11.08.2024 год. Очевидно заемателят е заплатил част от погасителните вноски, вероятно в размера, договорен в погасителния план.

При това положение настоящият състав приема, че е налице висока степен на вероятност част от чистата сума на кредита да е погасена, съответно претендираната като главница сума не може да се прецени като евентуално дължима се на заявителя в това едностранно производство и заявлението следва да се отхвърли изцяло, на осн. чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

С оглед на изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ: