Определение № 26412 от 21.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26412 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110139096 по описа за 2025 година По делото е депозирана редовна искова молба на М. И. М. срещу Е. В. В. за заплащане на сумата от 8438.98 лв. , от които 7800 лв. , представляващи дължима сума по договор за наем от 05.06.2023г. за неплатен наем в периода от 01 януари 2024г. до 31 януари 2025г. и сума в размер на 638.98 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 11 април 2024г. до 01 юли 2025гг. , ведно със законната лихва от 01.07.2025г. до окончателното им заплащане.

Депозиран е отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника В., с който се оспорва исковата претенция като неоснователна.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.

Съдът намира, че за момента не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК, На страните следва да се дадат указания, че могат да ползват доброволна медиация за разрешаването на спора си.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, поради което следва да се приемат.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 10.50 часа, за когато да се призоват страните.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск – допустим, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния проект за доклад по делото:

1

Ищецът М. И. М. е предявил срещу ответника Е. В. В. обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 7800 лв., представляваща неизплатена наемна цена за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2025 г., дължима по силата на сключения Договор за наем от 05.06.2023г. за имот, представляващи гаражи № 8 и № 9 с адрес АДРЕС, партер с площ 50 кв.м. и 2) с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 638.98 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11 април 2024г. до 01.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.07.2025г. Претендира разноски.

Ищецът М. И. М. твърди, че е сключил с ответника Е. В. В. Договор за наем на 05.06.2023г. по силата на който предоставил на ответника ползването на следните имоти – гараж № 8 /кадастрален номер *** и гараж № 9 /с кадастрален номер – ***/ с адрес АДРЕС с площ 50 кв.м. Наемната цена е 450 лв за първите шест месеца, а за следващите се определя на 600 лв. без ДДС. Договорът е бил със срок 5 години и владението е предадено в деня на сключването му. Твърди, че ответникът е извършил само четири плащания с общ размер 3150 лв. , като последната сума е заплатена на 04.11.2023г.

След преустановяване плащането ищецът е прекратил наемното провоотношение с изпратено изявление чрез куриер, получено на 25.02.2025г.Поради това претендира заплащане на 13 месечни наема с общ размер 7800 лв. ведно с начислените лихви за просрочените плащания.

С исковата молба ищецът е представил заверени преписи от писмени доказателства под опис, всичките относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им.

Ответникът Е. В. В. е депозирал в законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба, с който е оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че ищецът не е собственик на двата имота и няма правен интерес да претендира заплащане на наем. В случай, че съдът приеме иска за допустим, според ответника същия е неоснователен.

Твърди, че договорът за наем не е подписан от ответника, поради което същият не пораждал задължения за него. С тези аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

По исковете:

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на наемно правоотношение с ответника, предоставяне на наетия имот за ползване и размера на уговорената цена, както и изпълнение на задълженията си по договора.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си за заплащане на наемна цена, за което не сочи доказателства.

При тези твърдения на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1. наличието на главен дълг; 2. деня на получаване на поканата от ответника за заплащане на дълга и изпадане на ответника в забава.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК представените от ищеца и от ответника документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника в условията на довеждане за установяване на твърдените с отговора на исковата молба обстоятелства.

2

ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на ССчЕ със Задача за изчисляване на мораторната лихва както и искането за назначаване на съдебно графологична експертиза..

ДОПУСКА по искане на ответника до разпит един свидетел за първото съдебно заседание за посочените обстоятелства, чието явяване страната следва да ангажира, като на основание чл.159, ал.2 ГПК оставя без уважение искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като съдът им указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3