Решение № 2521 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2521 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100507152 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

С Решение № 1854 от 10.04.2023 г. , постановено по делото, е отменено решение № 20029863 от 14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 58040/2020 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД, че ответникът И. Й. К., ЕГН ********** дължи на „Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 2700 лева, представляваща невърнати служебни аванси, предостаявни с РКО от 20.09.2019 г., 31.01.2020 г., 10.02.2020 г., 21.02.2020 г., 25.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане, за които ч.гр.д. № 30175/2020 г. по описа на СРС, 70 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Делото е върнато на СГС от районния съд за извършване на преценка дали са налице предпоставките на чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото въззивно решение, доколкото с диспозитива на съдебния акт съдът се е произнесъл по отмяната на първоинстанционното решение, но липсва произнасяне по отношение на присъдените с първоинстанционното решение разноски.

Съдът, намира, че в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебния акт, като съображенията за това са следните:

В мотивите на съдебното решение решаващият съдебен състав е формирал воля за неоснователност на претенцията, както и че обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът да се отхвърли като неоснователен, като е приел, че това налага отмяна на 1 решението и по отношение на разноските.

В диспозитива на постановеното по делото съдебно решение обаче съдът се е произнесъл по отмяната на обжалваният съдебен акт, но е пропуснал да формулира съответна на изложената вече в мотивите воля за отмяна на решението в частта за разноските.

Предвид изложеното и по аргумент от чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива /и без да е налице изрично искане в този смисъл от някоя от страните/ може да поправи допуснатата в Решение № 1854 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 7152/2022 г. на С Г С , II-E въззивен състав, очевидна фактическа грешка, като формулира диспозитив, съответен на волята на съда за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа в постановеното Решение № 1854 от 10.04.2023 г. по в.гр.д. № 7152 по описа на СГС за 2022 г., в ПЪРВИ ДОСПОЗИТИВ, като на ред осми след думите „е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК“ се добави:

„и с което И. Й. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК: **** сумата от 614 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и 404 лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 30175/2020г. по описа на СРС, 70 състав.“.

Настоящото решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2