Решение № 146 от 09.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ловеч, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500356 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

/Делото е докладвано на съдията докладчик на 07.08.2023г.,след завръщане от разрешен платен годишен отпуск,съгласно заповед №288/19.07.23г./

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 И СЛ. ОТ ГПК

До Ловешки Окръжен съд е депозирана жалба срещу действията на ЧСИ Р. Д. от Д. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат М. К., вписана в регистъра на САК,съдебен адрес: ***, адв. М. К., тел. за контакт: *********** В жалбата се сочи,че на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2-ро и т. 7 от ГПК в законно установения срок обжалва Постановление на ЧСИ Р. Д., постановено по изп. д. № 20238800400503, обективирано в Съобщение, изх.

№ 10709/23.05.2023 год., с което е оставена без уважение подадената от доверителя й Молба с вх. № 6208/18.04.2023 год., като е постановен отказ за прекратяване на цитираното изпълнително дело и е отхвърлено възражението на доверителя й за недължимост на разноските по изпълнението.

Счита,че обжалваното постановление е неправилно - постановено в противоречие с процесуалния закон, със задължителната практика на ВКС, 1 обективирана в тълкувателни решения, при несъобразяване на подробно изложените от доверителя й в депозираното по делото писмено възражение аргументи за недопустимост на изпълнителното производство, а освен това е необосновано.

Съображенията й за това са следните:

I. Изпълнителното производство е недопустимо поради липса на изпълняемо право на взискателя спрямо длъжника.

1. Изпълнителното производство срещу Д. Г. П. е образувано въз основа на невлязъл в сила акт за установяване на публични задължения.

Аргументира се с това,че издаденият Акт по чл. 107 от ДОПК №1 - 107 от 14.12.2022 г. на Община Априлци е изпратен до длъжника Д. Г. П. по пощата с две пратки, които са се върнали като непотърсени. Пратките са изпратени на адрес: *** - обстоятелство, което се установява от два броя известия за доставяне.

Посоченият по-горе адрес не съвпада, нито с постоянния, нито с настоящия адрес на доверителя й. Считано от 2014 година, длъжникът по изпълнителното дело има регистриран постоянен и настоящ адрес в *** видно от два броя актуални удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Д.

Г. П. - доказателства под №№ 1 и 2 към жалбата.

Нещо повече - действителният актуален адрес на длъжника е бил известен на взискателя по изпълнителното дело - във възлагателното писмо, адресирано до ЧСИ за образуване на изпълнително дело, кметът на община Априлци е посочил именно действителният адрес на длъжника (***), а не адресът на който целенасочено „неуспешно" е изпращан два пъти актът по чл.107 ДОПК в рамките на административното производство - ***.

Считат, че става въпрос за преднамерена недобросъвестност на взискателя, който умишлено използва несъществуващ адрес за връчване на акта по чл.107 ДОПК и действителния адрес-за целите на последващото изпълнително производство.

С оглед изложеното, послужилият като изпълнително основание за образуването на изп. д. № 20238800400503 на ЧСИ Р. Д. Акт по чл. 107 от ДОПК №1 - 107 от 14.12.2022 г. на Община Априлци никога не е бил връчван на доверителя й по реда на ДОПК, съответно срокът за неговото обжалване 2 не е започнал да тече и същият не е влязъл в законна сила.

2. Съгласно чл. 165 от ДОПК, изпълнително основание за събирането на държавните и общинските публични вземания е влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган.

Това е така, тъй като преди актът по чл. 107 от ДОПК да влезе в законна сила, липсва изискуемо притезание, подлежащо на принудително изпълнение изпълняемо право, респективно и право на принудително изпълнение.

Предвид това,приема,че Актът по чл. 107 от ДОПК №107 - 1 от 14.12.2022 г. не е съставлявал годно изпълнително основание и въз основа на него недопустимо е образувано производството по изп. д. № 503/2023 г.

3.Сочи,че в т. 1 от Тълкувателно решение № 4/2019 год. постановено по тълк. д. № 4/2017 год. на ОСГТК, ВКС е прието, че:

„Правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Съществуването на изпълняемото право може да бъде проверявано при висящ изпълнителен процес и установяването на неговата първоначална липса или последващо погасяване води до прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение/чл.433, ал.1, т.1 и т.7 ГПК/.

Липсата на изпълняемо право отнема материално правната основа на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане.

Когато несъществуването на изпълняемото право е установено при висящо изпълнително производство, последното се прекратява, а правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила /чл.433, ал.З ГПК/."

В настоящия случай, доколкото Акт по чл. 107 от ДОПК №1 - 107 от 14.12.2022 г. на Община Априлци не е влязъл в законна сила към момента на образуване на производството по изп. д. № 503/2023 г., в полза на взискателя по изпълнителното дело не съществува изпълняемо право, предпоставящо от своя страна възникването на право на принудително изпълнение, с оглед на което образуваният въз основа на този акт изпълнителен процес е лишен от материалноправната си обосновка и като такъв е недопустим.

3

Фактът, че след узнаване за наличието на публични задължения, доверителят й ги е платил доброволно, не променя горния извод, доколкото към момента на плащането (а и към настоящия момент) Актът по чл. 107 от ДОПК №1 -107 от 14.12.2022 г. на Община Априлци не е връчван на длъжника, съответно не е влязъл в сила и не е годно изпълнително основание.

Нещо повече - в свое становище до ЧСИ взискателят на практика признава факта, че актът по чл.107 ДОПК не е надлежно връчен и не е влязъл в сила.

Противно на твърденията на взискателя, „признаването" на задължението чрез доброволно плащане, не е признание за възможността същото да се събира принудително. Установено с акт по чл. 107 ДОПК задължение до влизането на акта в сила е изпълняемо (длъжникът може да изпълни доброволно), но не е изискуемо (не подлежи на принудително изпълнение).

Дори последващо влизане в сила на Акта по чл.107 ДОПК не може да санира порочно образувания изпълнителен процес - образуван и воден без изпълнително основание.

Сочи,че доверителят й не оспорва публичното задължение от 9 лева (което е заплатил доброволно, незабавно след узнаването му), а оспорва неправомерното образуване на изпълнително дело за това (неподлежащо на принудително изпълнение) задължение, незаконно извършените действия по принудително изпълнение и недобросъвестно начислените разноски - в размер от 98 лева.

Образуваният и протекъл въз основа на негодно изпълнително основание изпълнителен процес е недопустим и като такъв следва да бъде прекратен със заличаване на всички незаконосъобразно извършени по него действия на ЧСИ и техните правни последици, които неправомерно са засегнали правната сфера на длъжника.

II. Относно разноските по изпълнението.

Съгласно разрешението, дадено в цитираната по-горе задължителна практика на ВКС TP № 4/2019 год. постановено по тълк. д. № 4/2017 год. на ОСГТК на ВКС) образуваното въз основа на несъществуващо изпълняемо право изпълнително производство е недопустимо и подлежи на прекратяване, а правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила.

4

С оглед на изложеното, липсва основание за възлагане на отговорността за разноските по изпълнението в тежест на доверителя ми, поради което същите са недължими.

Изпълнителното производство е образувано недобросъвестно от взискателя, при липса на изпълнително основание, по невлязъл в сила акт (който взискателят съзнателно е „връчвал" на несъществуващ адрес на длъжника).

Предвид изложеното, всички разноски по изпълнението следва да бъдат възложени върху взискателя на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК (направеното от длъжника доброволно плащане не е след валидно започване на редовно изпълнително производство, а в рамките на неправомерно образуван и недопустим изпълнителен процес). При условията на евентуалност – моли ЛОС да им присъди разноски по аналогия с чл.78, ал.4 ГПК, евентуално с чл. 78, ал.2 ГПК.

При тези съображения ,с оглед изложеното, моли ЛОС да отмени Постановление на ЧСИ Р. Д., постановено по изп. д. № 20238800400503, обективирано в съобщение, изх. № 10709/23.05.2023 год., с което е оставена без уважение подадената от доверителя ми Молба с вх. № 6208/18.04.2023 год., като е постановен отказ за прекратяване на цитираното изпълнително дело и е отхвърлено възражението на доверителя й за недължимост на разноските по изпълнението.

Моли ЛОС да присъди на доверителя й сторените в настоящото производство разноски, както и разноските, направени за водене на изпълнителното дело пред ЧСИ.

III. Прави доказателствени искания,като сочи,че с настоящата частна жалба представя и моли ЛОС да бъдат приети като писмени доказателства, следните документи:

Удостоверение за настоящ адрес на Д. П.;

Удостоверение за постоянен адрес на Д. П..

Постъпило е и становище от инж. Т. К.,кмет на Община Априлци, с БУЛСТАТ: **********, с адрес: *** по изп.д, № 503/2023г.

Във него сочи,че същото е във връзка с депозираната жалба срещу действията на съдебния изпълнител ЧСИ Р. Д. от жалбоподателя Д. Г. П. длъжник по изпълнително дело № 503/2023г. по описа на ЧСИ Р. Д., с per. № 5

880, район на действие Окръжен съд -Ловеч и предоставената им възможност да изразят становище, като сочат следното:

Длъжникът е заплатил задължението си по Акт по чл. 107 от ДОПК № 107 - 1 от 14.12.2022г. на Община Априлци, видно от приложените към молбата платежни нареждания от 07.04.2023г. за ДНИ и ТБО към 14.12.2022г., в общ размер на 9.05 лева. Така, с извършване на плащането на задължението си по акта, длъжникът е признал задължението си, независимо от твърдението й, че не е влязъл в сила.

Невярно се твърди,според тях,че в депозираната жалба, изпълнителното производство по делото било образувано въз основа на несъществуващо изпълняемо право, поради което изпълнителното производство било недопустимо и подлежало на прекратяване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ДОПК, по реда на който текст обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Поради това, влизането в сила на акта за установяване на задължения, съставен по реда на чл. 107 от ДОПК, не е условие за привеждането му в изпълнение. Поради това изложените от жалбоподателката съображения, че следвало на всяка цена производството да е образувано по влязъл в сила акт, е невярно и неосновано на закона. Дори да е налице грешка в адреса за връчване на издадения акт за установяване на задължения, жалбоподателят е научил за издадения акт с получената покана за доброволно изпълнение, като не само че не е оспорил АУЗ, а и доброволно го е изплатил. Считат, че твърденията за нередово изпълнително производство и за недопустим изпълнителен процес са изцяло неоснователни.

В производството по обжалване на актове по чл. 107 от ДОПК, доколкото няма специални разпоредби се прилагат тези от глава 12 „Обжалване на ревизионния акт" на ДОПК и съгласно чл.156 ал.4 от ДОПК. Този извод следва от разпоредбата на чл. 144 от ДОПК - по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Ето защо, невярно е, че актът по чл. 107 от ДОПК не е съставлява годно изпълнително основание и че образуваното изпълнително производство е недопустимо.

3. Длъжникът не е оспорил Акта по чл. 107 от ДОПК № 107 -1 от 14.12.2022г. на Община Априлци, вкл. и неговия размер. Липсва депозиране на жалба по административен ред срещу акта и вземайки предвид, че 6 плащането на задължението е направено след образуването на изпълнителното производство, считат, че не са налице изключенията за длъжника по чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Този извод следва по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК, която сочи, че при заплащане на дълга след започване на изпълнителното производство, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, независимо дали изпълнението е извършено по сметка на съдебния изпълнител или пряко на взискателя. С признаване на задължението си от длъжника, чрез неговото плащане след образуване на изпълнителното дело и липсата на оспорване на акта по административен ред, не е налице основание за претендиране на разноски за платено адвокатско възнаграждение от страна на длъжника, тъй като всички разноски по изпълнителното дело следва да бъдат възложени върху длъжника.

Разпечатката съдържа 55 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77d6fd5c-0d17-425d-ae80-ec3e379ea625