Решение № 5283 от 04.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 04.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4473 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 8399 от 12.01.2020 г. по гр. д.

№ 61484/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 87 - и състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П.Г.П., ЕГН **********, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед от 23.07.2018 г. на управителя на „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ********.

Осъдено е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, сумата от 5 154,55 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 18.07.2018 г. до 30.09.2018 г.

Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 КТ „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, сумата от 801,38 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 236,18 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковите претенции.

В законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по делото „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адвокат Д.П., с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че районният съд не е посочил от кой момент трудовото правоотношение между страните е било прекратено по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, предвид твърденията на ищцата, че е изпратила няколко писма до работодателя и приложените по делото множество товарителници с различни дати. Уведомлението за прекратяване на трудовия договор от страна на ищцата не е достигнало до работодателя. Излагат се съображения, че след като е прието, че правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, т. е. вследствие на личния избор на работника, присъждането на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение представлява злоупотреба с право. Твърди се, че уволнението е извършено законосъобразно, при спазване на предвидената в КТ процедура - заповедта за уволнение е мотивирана, дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения срок, при спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и критериите за определяне на наказанието, предвидени в чл. 189 КТ, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено, поискани са обясненията на ищцата по реда на чл. 193 КТ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата страна - П.Г.П., чрез адвокат С.И. и адвокат Г.Ф., взема становище в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, като поддържа, че оплакванията на въззивника са неоснователни. Сочи, че доколкото първоинстанционният съд правилно е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, частично основателно е оплакването на въззивника за неправилност на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. В останалата си част обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски. Прави се възражение, че въззивникът не е поискал по съответния процесуален ред присъждане на разноски пред първата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани и от въззивния съд при евентуално уважаване на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По неговата правилност, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата П.Г.П., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед от 23.07.2018 г. на управителя на ответното дружество „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, както и за заплащане на сумата от 5 467,27 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на ищцата в резултат на незаконното уволнение за периода от 18.07.2018 г. до 30.09.2018 г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните „Г.Г.“

ЕООД - партньор за България на SGEM WORLD

SCIENCE Austria, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „*******, представлявано от управителя М.Д.Д., и П.Г.П. са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 04 от 10.05.2017 г., сключен на основание чл. 11, във вр. с чл. 70 КТ, по силата на който ищцата е заемала длъжността „Организатор конференции и събития“ (длъжностна характеристика л. 50 - 52 от делото), с място на работа в гр.

София, бул. „*******, с работно време от 4 часа. Видно от представените писмени доказателства трудовият договор е изменян с допълнителни споразумения от 01.07.2017 г. (работното време е променено от 4 часа на 8 часа; основното месечно трудово възнаграждение е изменено от 900 лв. на 1 800 лв.; основанието и срокът на договора са променени от чл. 111 КТ, във вр. с чл. 70 КТ със срок на изпитване в полза на работодателя до 10.11.2017 г., на чл. 67, ал. 1, във вр. с чл. 70 КТ със срок за изпитване в полза на работодателя до 10.11.2017 г.) и от 15.06.2018 г. (срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е изменен от 30 дни на 3 месеца). Със заповед № 7 от 13.11.2017 г., на основание чл. 118, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено от 1 900 лв. на 2 000 лв., считано от 01.12.2017 г. Със заповед № 17 от 18.06.2018 г., на основание чл. 118, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено от 2 000 лв. на 2 100 лв., считано от 01.07.2018 г.

Като безспорно по делото е отделено и обстоятелството, че със Заповед от 23.07.2018 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ - „уволнение“ за виновно извършени от нея дисциплинарни нарушения - по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ на задължение по чл. 126, т. 9, пр. последно КТ - да пази доброто име на предприятието, по чл. 187, т. 1, пр. второ КТ на задължение по чл. 126, т. 1, пр. второ КТ - преждевременно напускане на работа на 12.07.2018 г. и по чл. 187, т. 1, пр. трето КТ на задължение по чл. 126, ал. 1, пр. първо КТ - неявяване на работа от 13.07.2018 г., като в заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 18.07.2018 г. Заповедта е връчена на ищцата на 23.07.2018 г. (съобразно изявлението в исковата молба, като доказателства за по - ранно връчване не са ангажирани по делото).

По делото е приложено искане по чл. 193 КТ на обясненията на ищцата за извършените нарушения на трудовата дисциплина в периода 10.07.2018 г. - 16.07.2018 г., с дата 16.07.2018 г., както и писмено обяснение от работника от 17.07.2018 г.

Видно от заявление, адресирано до дружеството работодател от 12.07.2018 г., ищцата е заявила на последния, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратява без предизвестие трудовия си договор от 10.05.2017 г. поради неспазване на посочените в договора срокове за изплащане на трудовото възнаграждение.

Заявлението е прието от лицето В. Г. (оперативен счетоводител), като са съставени приемо - предавателни протоколи от същата дата за предаване от страна на ищцата на служебен телефон и облекло.

Видно от представените по делото товарителници, удостоверение от 12.09.2018 г. и справка от 02.07.2019 г. от „Спиди“ АД за предадени за изпращане до „Г.Г.“ ЕООД пратки и информация за тяхното състояние, ищцата е изпратила заявление за прекратяване на трудовия си договор и до всички известни адреси на работодателя на дата 12.07.2018 г. с доставка до 13.07.2018 г., както следва: гр. Бургас, ж. к. „*******, тел. ******, обявен в Търговския регистър и в сключения трудов договор като седалище и адрес на управление ***, тел. ******** - адрес за кореспонденция с НАП, обявен в Търговския регистър; гр. София, ж. к. „Младост 3“, бул. „*******, блок ****, до офис мениджър Н.К.- адреса на офиса, в който ищцата е била назначена да изпълнява трудовите си функции.

По делото са представени писмени доказателства от ответната страна - форми за обратна връзка на участници в Международна научна конференция SGEM 2018, с които работодателят обосновава законосъобразността на заповедта за уволнение, в частност - посоченото нарушение - уронване доброто име на предприятието.

Приложено е копие от трудова книжка на П.Г.П., видно от която след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищцата е постъпила на работа на 09.08.2018 г. в „А.“ ООД, като правоотношението с последното е прекратено на 24.08.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Приложено е и копие от трудова книжка на В.Г.Г., видно от която към 12.07.2018 г. същата е заемала длъжността оперативен счетоводител във фирма „С.**Т.“ ООД.

По делото са представени заверени копия от фишове за работна заплата на П.П. за последните 4 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение, ведно с платежни нареждания за изплащане на възнагражденията.

За установяване на релевантните за процеса факти, в хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.Е.К., В.И.П., Н.Г.Д.и Т.Г.И..

Свидетелката

К.заявява, че била наета на позиция „Организатор конференции и събития“, впоследствие „Мениджър екип“ в „С.**Т.“ ООД (с управители Г.С.и М.Д.), с място на работа бул. „Александър Малинов“. Твърди, че ищцата постъпила на работа малко след нея, на същата позиция, като фирмата имала един офис и всички работели на едно място. Свидетелката разбрала от колеги и от ищцата, че последната е подала молба за напускане поради забавяне на заплатите. Лично К.дала пари на ищцата на 12.07.2018 г., за да си пусне предизвестието за напускане по „Спиди“ АД, тъй като в офиса отказвали да го приемат. К.твърди, че В.Г., „оперативен счетоводител“, работела по административните въпроси, но към 12.07.2018 г. била в предизвестие за напускане и нямала право да приема документи (за което разбрала от ищцата). От колеги свидетелката разбрала, че работодателят е отказал да приеме заявлението на П., както и че Н.К., единствен оторизиран да отваря вратата на офиса, отказал да приеме куриерската пратка. Допълва, че единственият офис на фирмата се намира в гр. София, бул. „Александър Малинов“, на етаж 4 на търговския център, като не е наясно кой служител в коя фирма работи - в „Г.Г.“ ЕООД или в „С.**Т.“ ООД.

От показанията на свидетелката Петрова се установява, че с ищцата се познават от училище, впоследствие работели в една и съща фирма - „Г.Г.“ ЕООД. Свидетелката заемала длъжността „Координатор на конференции“, като при подписване на договора й било заявено, че „Г.Г.“ ЕООД представлява „С.Д.Е.“. Работела на едно място с ищцата, до метростанция „Александър Малинов“. Петрова сочи, че ищцата опитала да подаде молба за напускане при счетоводителката, Велислава, която също била в период на напускане. Имало и главен счетоводител - Таня и още едно лице, което се занимавало с финансовите въпроси на фирмата. В деня на посещаване на офиса на счетоводителя достъпът на ищцата до информация на фирмата бил спрян, в същия ден била помолена да напусне офиса. Свидетелката твърди, че молбата на ищцата за напускане не била приета, като и че куриерът не бил допуснат до офиса. През следващата седмица ищцата не била допусната от Н.К., човекът, отговарящ за офиса. На ищцата било отказано връщането на документите, както и била помолена да напусне. След като станало ясно, че молбата на ищцата не е приета, свидетелката разбрала, че Недко и В.нямат право вече да приемат документи.