Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 26.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3734/2023
Вид
Решение № 232
Подписан
26.02.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №

20235220103734 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба на А. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, ****, против Е. А. Г., чрез законния си представител Г. С., с адрес: гр.

Пазарджик, ****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на паричното задължение за главница в размер на 130 лева, представляваща издръжка за месец декември 2020 г., и главница в размер на 130 лева, представляваща издръжка за месец юни 2021 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20218840400437 по описа на ЧСИ М. Г. Н.-А., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 91/2012 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че с Решение № 376/02.05.2012 г. по г.д.

№ 91/2012 г. на РС Пазарджик, ищецът е осъден да заплаща издръжка на ответника по 130 лева месечно, като е бил издаден изпълнителен лист. С разпореждане 913/11.08.2021 г. на ЧСИ било образувано горното ИД № 20218840400437, с предмет задължение за главница за две месечни присъдени издръжки за месец декември 2020 г. и месец юни 2021 г., всяка в размер по 130 лева, както и законната лихва върху главницата, съгласно разпределението по ИД.

Твърди, че всички дължими суми за издръжка били платени след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Сочи, че ИД било висящо.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явя лично и моли съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат М. от АК Пазарджик.

Счита, че ищецът нямал правен интерес от предявяване на исковата претенция, тъй като изпълнителното дело не било висящо. Сочи, че било прекратено с разпореждане на ЧСИ от 29.09.2021 г., на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Излага твърдения за нередовност на исковата молба.

По основателността на исковата претенция заявява, че е изцяло неоснователна, незаконосъобразна и недоказана, предвид на което се иска от съда да я отхвърли.

Оспорва, че цялата дължима издръжка била платена към момента на образуваното изпълнително дело.

Оспорва представените доказателства от ищеца и направените доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ответницата се представлява от процесуалния си представител адвокат М. от АК Пазарджик, която моли съда да отхвърли исковата претенция, респективно да прекрати производството. Депозира писмен защита.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна.

От приложения заверен препис на ИД № 20218840400437 по описа за 2021 г. на ЧСИ М. Г. Н.-А. се установява, че е образувано по молба вх. № 7046/02.08.2021 г. на Г. З. С. въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2012 г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. 91/2012 г.. С цитираната молба е направено искане за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор върху вземанията и възбрана върху притежавани недвижими имоти.

От приложения изпълнителен лист към изпълнителното делото се установява, че е издаден на 18.05.2012 г. по гр.д. № 91/2012 г. по описа на РС Пазарджик, като ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева в полза на малолетното си дете Е.

А. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г. З. Г., считано от 02.05.2012 г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва при забава на всяка месечна вноска.

С разпореждане от 11.08.2021 г. на ЧСИ, е образувано изпълнителното дело.

Извършени са справки за банкови и платежни сметки на ищеца, справки в ТД на НАП, наложени са запори в „Общинкса банка“ АД, „ОББ“ АД. Приложени са извлечение от банковата сметка на Г. С.. Ищецът е обжалвал различни действия, предприети от ЧСИ.

Приложена е молба от Г. С., с която е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

С разпореждане от 29.09.2021 г. на ЧСИ М. Г. Н.-А., изп.д. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. В цитираното разпореждане е посочено, че, претенцията на взискателя за заплащане на дължимото е удовлетворена с постъпилата по делото сума, 2 поради което следва да се разпредели, чрез изготвяне на протокол за това. Длъжникът, настоящ ищец е уведомен за прекратяването на изп.д., като в законоустановения срок не е депозирал жалба, т.е. разпореждането е влязло в сила и изп.д. е прекратено. /л.323, т. I от изп.д./.

По делото е приложено извлечение от банковата сметка на Г. Савовоа за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г., от което се установява, че има постъпили суми с наредител ищецът.

В проведеното съдебно заседание за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е прието, че сумите за издръжка за м. юни 2021 г. и м. декември 2020 г. са платени и са постъпили в патримониума на ответника.

Съдът намира, че не е необходимо да обсъжда останалите приети по делото доказателства.

По допустимостта на производството.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право, тъй като са погасени паричните суми, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 18.05.2012 г. и образувано изпълнително дело № 20218840400437 по описа за 2021 г. на ЧСИ М. Г. Н.-А..

Процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.439 ГПК е наличието на правен интерес у ищеца. Ищецът има правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК, ако срещу него като длъжник има образувано изпълнително дело и същото да не е приключило.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, за която съдът следи служебно не само към момента на предявяване на иска и осъществяване на преценката по чл.130 ГПК, но и до приключване на съдебното производство. Ако се осъществяват факти, вследствие на които правния интерес отпадне, производството става недопустимо и съдът е длъжен да отчете тези факти на основание чл.235, ал.3 ГПК и да прекрати делото.

От приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване межди страните, че сумите за издръжка за м. юни 2021 г. и м. декември 2020 г. са платени и са постъпили в патримониума на ответника, както и от факта, че изпълнителното дело е прекратено поради удовлетворяване на вземанията с разпореждане от 29.09.2021 г. се установява, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящата искова претенция.

Действието на решението за уважаване на иска по чл.439 ГПК е предвидено в закона - чл.433, ал.1, т.7 ГПК и се изразява в прекратяване на принудителното изпълнение. С погасяване на съдебно установеното притезателно право на взискателя чрез плащане в рамките на изпълнителното производство правният интерес от евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК съществува само при неоснователното продължаване на принудителното изпълнение, каквото не се установява от данните по делото. Тъкмо обратното - в случая съдебният изпълнител е удостоверил извършеното пълно погасяване на задълженията и приключването на изпълнителното производство, поради което разглеждането и уважаването на иска по чл.439 ГПК няма да предостави на ищеца защита на предявеното от него право в повече от разпореждането на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство. За разлика от хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила в хода му перемпция по чл.433, ал.1, т.8 3

ГПК, при която за взискателя продължава да съществува възможност отново да пристъпи към изпълнение в ново изпълнително производство, при приключване поради изпълнение на задълженията, за които е образуване изпълнителното дело, такава възможност не съществува. С това по аргумент от противното съгласно чл.426, ал.1 ГПК отпада и правния интерес от воденето на иск по чл.439 ГПК срещу бъдещо изпълнение, каквото е недопустимо по силата на закона.

С оглед изложеното, настоящото дело е лишено от положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и следва да бъде прекратено като недопустимо.

По разноските:

Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ответникът е сторил такива в размер на сумата 512 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 12 лева такса за приложения по делото препис на изпълнителното дело, които на основание чл.78, ал.4 ГПК следва да му бъдат присъдени.

По изложените съображения Районен съд Пазарджик,

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3734/2023 г. по описа на РС Пазарджик, образувано по искова молба на А. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, ****, против Е. А. Г., чрез законния си представител Г. С., с адрес: гр. Пазарджик, ****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на паричното задължение за главница в размер на 130 лева, представляваща издръжка за месец декември 2020 г., и главница в размер на 130 лева, представляваща издръжка за месец юни 2021 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20218840400437 по описа на ЧСИ М. Г. Н.-А., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 91/2012 г. по описа на РС Пазарджик, като недопустимо.

ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, ****, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. Г., чрез законния си представител Г. С., с адрес: гр. Пазарджик, ****, сумата в размер на 512 лева, сторени разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО има характер на определение /производството по делото е прекратено/ и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4