Решение № 6141 от 12.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6141 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100508774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20079422/09.03.2021г., постановено по гр.д. №57285/2016г. по описа на СРС, 63 състав, е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Г. М. дължи на Етажна собственост в гр. София, бул. **** следните суми: 55 лева – разходи за управление и поддръжка за периода от 01.06.2015г. до 10.04.2016г., ведно със законната лихва от 28.04.2016г. до окончателното плащане, 240 лева – разходи за изграждане и монтаж на ограда на сградата, ведно със законната лихва за периода от 28.04.2016г. до окончателното плащане, и 5,74 лева – мораторна лихва за периода от 17.02.2016г. до 26.04.2016г., като е отхвърлен предявеният иск за разходи за управление и поддръжка за разликата над уважения размер от 55 лева до пълния предявен размер от 245 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 5,74 лева до пълния предявен размер от 9,45 лева, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №23718/2016г. по описа на СРС, 63 състав. Отхвърлени са предявените от С. Г. М. срещу Етажна собственост в гр. София, бул. ****, насрещни искове за следните суми: 500 лева – обезщетение за неимуществени 1 вреди, претърпени в резултат на невъзможността на ищеца да ползва асансьора в жилищната сграда през периода от м. октомври до м. ноември 2017г., и 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на уронване на доброто му име на коректен платец на задължения.

Осъден е С. Г. М. да заплати на Етажна собственост в гр. София, бул. **** сторените по делото разноски, а именно: 31,62 лева – държавна такса, и 182,46 лева – адвокатско възнаграждение. Осъдена е Етажна собственост в гр.

София, бул. ****, да заплати на С. Г. М. сторените по делото разноски, а именно: 29,38 лева – адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от ищеца С. Г. М., чрез пълномощника адв.

С. М., срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу него осъдителни искове, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материално-правните норми и при несъобразяване с установени по делото факти и обстоятелства. Въззивникът твърди, че е собственик на ап.22 в етажната собственост, като в апартамента не живеел никой от 27.11.2011г. Поради блокиране на предоставените му 3 броя чипове не можел да ползва асансьор от 2015г. Нееднократно ищецът твърдял пред съседите и пред съда, че ответникът е осъден за заплащане на суми, с което уронвал доброто му име на коректен платец на задължения.

Ищецът не доказал валидно взети решения на етажната собственост относно дължимостта и размера на претендираните суми. Излага доводи, че е оспорил приетите решения на етажната собственост в производството по адм. дело №408/2016г. на АССГ, като преди това не бил информиран за провеждане на събранието, тъй като не живеел в сградата. По отношение на осъществяваното видеонаблюдение подал сигнали до различни институции. Управителят на ЕС разполагал с негов телефон и можел да го уведоми за събранието. Съдът не взел предвид, че решенията на общото събрание на ЕС, въз основа на които се претендират разходи за управление и поддържка, са оспорени. Не било обсъдено и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Не било съобразено, че не били ангажирани доказателства за извършване на разходите за изграждане и монтаж на ограда. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд във връзка с ползването на асансьора, като поддържа, че противоправно е лишен от възможността да го ползва чрез деактивиране на чиповете му. Било установено, че е влошено състоянието на 2 заболяванията му вследствие на невъзможността да ползва асансьора. Били изнесени факти от ищеца, че ответникът е нередовен платец, включително пред КЗЛД, които оказали негативно влияние. Етажната собственост го засегнала с недоказани претенции, оставяне на съобщения на таблото на блока, завеждали се дела без съответните доказателства за тях, с което се уронвало доброто му име сред обществото. Неправилно били присъдени разноски в полза на ищеца, тъй като към датата на подаване на исковата молба адв. Д. П. била председател на управителния съвет на етажната собственост.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените първоначални установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, а насрещните претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – собствениците на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, намираща се в гр. София, бул. ****, представлявани от управителя А.Л., чрез пълномощника адв. Д. П., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. От събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът пребивава на адреса поне веднъж седмично, тай като се грижи за намиращи се в обекта естествени цветя, които налагали системни посещения. Не се установявало от събраните по делото доказателства да е имало период, в който ищецът да е бил без чип/ключ за входната врата или за оградата. Етажната собственост не била осъществила действия, с които да накърни доброто име и репутацията на коректен платец на ответника. Недоказано било и да е претърпял вреди, които да подлежат на обезщетяване. Неоснователни били и доводите във връзка с присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 3 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от ответника насрещни искове срещу ищеца, по следните съображения:

От изложените в насрещната искове молба и уточняващите молби към нея твърдения е видно, че ищецът по насрещните искове претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а като ответник е посочена етажна собственост на бул. ****, представлявана от председателя на управителния съвет на ЕС М.Б.. Етажната собственост е неперсонифицирано образувание без призната правосубектност, поради което същата не би могла да бъде надлежен ответник по предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди. Страна в производството пред съда могат да бъдат собствениците на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, представлявани от управителя/председателя на управителния съвет, но само по искове срещу тях, касаещи общите части или по искове срещу етажен собственик, който не изпълнява решение на ОС или задължение по ЗУЕС, каквито предявените насрещни искове не са. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, ищецът не е посочил надлежен правоспособен ответник по предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Процесуалната правоспособност на страна в процеса е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, като при нейната проверка съдът изхожда не от твърденията на страните за тяхната наличност, а от обективното им съществуване като правни качества на страните. Съобразно установената съдебна практика съдът по всяко време на висящността на процеса е длъжен служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните (в този смисъл Решение № 108 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 3789/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 10 от 27.03.2018 г. по гр. д.

№ 1222/2017 г. на ВКС, I г. о., ТР №1/2017г. на ВКС, ОСГТК). От гореизложеното следва, за съда е налице служебно задължение да следи за процесуалната правоспособност на страните, каквато в случая не е налице по 4 отношение на посочения от ищеца по насрещните искове ответник, поради което предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане се явяват процесуално недопустими и решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по тези искове, като ги е отхвърлил, е недопустимо и на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

По въззивната жалба срещу решението в частта, с която са уважени предявените установителни искове за установяване дължимостта на вземания за извършени разходи за управление и поддръжка на етажната собственост, както и за разходи за изграждане и монтаж на ограда:

В тази част обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че въззивникът С.

Г. М. е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост с адрес гр. София, бул. ****.

Съгласно чл.41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (в приложимата му към спора редакция) разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че решение на общото събрание за събиране на разходи за поддръжка и управление от собствениците на имоти в етажната собственост в размер на 5 лева е взето за първи път на 14.05.2015г., като до този момент финансирането на поддръжката и управлението на сградата се е осигурявало чрез средствата от наемите за 5 общите помещения в сградата. Неоснователни са поддържаните в отговора възражения на ответника, че не дължи разходи за управление и поддръжка на ЕС, тъй като апартаментът е необитаем. На първо място се установява от събраните по делото гласни доказателства, че ответникът посещава имота един или два пъти всяка седмица, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС в приложимата към спора редакция.

На следващо място с решение на общото събрание на етажните собственици, проведено на 14.05.2015г. е прието, че от 01.06.2015г. се събират по 5 лева на човек без значение дали се касае за собственик и без значение дали същият живее в сградата или не. На същата дата е прието и решение за събиране на разходи в размер на 240 лева на апартамент за изграждането на ограда.

Релевираните във въззивната жалба възражения относно валидността на приетите решения са неоснователни. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обобщена в Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 657/2012г., І г.о., в което се посочва, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.