Решение № 22 от 09.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК- за делба на недвижими имоти, във фазата по извършването й.

Образувано е по повод въззиВ. жалба вх.№ 262119/ 23.07.2021г. по описа на РСПоморие, подадена от адв. Веселин Въндев от АК- Бургас като пълномощник на В. И. К. и М. К. К., двете от гр.Поморие, срещу решение № 260159 от 2.07.2021г., постановено по гр.д.

№372/2015 г. по описа на Поморийския районен съд.

С него е извършена делба на процесните недвижими имоти чрез разпределянето им между съделителите по реда на чл.353 ГПК, при което в дял на Г. В. Д. е поставен СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие с предназначение „жилище, апартамент“ с площ по документ- 142,52 кв.м., а в общ дял на В. И. К. и М. К. К. са поставени СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие с предназначение „друг вид самостоятелен обект в сграда“ с площ по документ- 91,66 кв.м., както и СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие с предназначение „жилище, апартамент“ с площ по документ- 141,26 кв.м.

Г. В. Д. е осъден да заплати на В. И. К. и М. К. К. сумата от 22344,44 лв. за уравнение на дяловете им.

Съделителите са осъдени да заплатят държавна такса съответно: 3314,42 лв.- Г.;

4289,55 лв.- В. и 2532,47 лв.- М..

1

Въззивниците са обжалвали решението на РС- Поморие в частта, с която на въззиваемия е поставен в дял целия СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, като молят съдебното решение да бъде отменено в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което съсобствеността върху този имот да се ликвидира на база одобрения по реда на чл.203 ЗУТ проект за разделяне на обекта при отчитане точната квота на този съсобственик в делбените имоти и съотношението между стойността на тази квота и съответстващия на тази стойност възможен за получаване имот, определен съобразно практиката на ВКС.

Молят в дял на Г. В. Д. да се поставят идентифицираните в заключението на в.л.Минков югоизточно жилище с площ от 84,68 кв.м. обособено от СОС с идентификатор ***, ведно с 2,37 кв.м. прилежащи общи части, заедно със складовите помощения с площ от 43,77 кв.м., описани като част от обект с идентификатор ***- югоизточен дял от сутерена, ведно с прилежащите общи части от 8,98 кв.м., на обща стойност на дела на Д.- 86 383 лв., а в общ дял на въззивниците към поставения им в дял от РС- Поморие СОС с идентификатор ***, да се добави още и обособения като част от СОС с идентификатор ***, североизточен дял в първи жилищен етаж- североизточно жилище на площ от 46,50 кв.м., ведно с прилежащите 8,98 кв.м. общи части, заедно със складовите помещения като част от обект с идентификатор *** и описани от вещото лице като дял североизточен от сутерена с площ 33,01 кв.м., ведно с 6,30 кв.м. ид.ч. от общите части, на обща стойност на целия дял на К.- 185754 лв.

Считат, че в обжалваната от тях част решението е незаконосъобразно. Намират извода на районния съд, че е невъзможно да се приложи одобрения проект поради това, че разходите за разделянето били значителни и нямало съгласие между съделителите това да стане без значителни преустройства също са незаконосъобразни, като го намират голословен и без излагане на конкретни съображения. Изтъкват, че в чл.203 ЗУТ не е предвидено даване на съгласие от съсобствениците за разделяне на съсобствен обект, а процедурата, регламентирана в тази норма е административно- разрешителна с предпоставки да няма значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, като преценката за всеки отделен случай е конкретна. Намират, че изводът за значителност на разходите за преустройството противоречи на постоянната практика на ВКС, че такива са преустройства, които са на стойност 10% от стойността на обекта, предмет на делбата, а в случая тази сума е само 3,3% от стойността на делбения имот.

Същевременно се изтъква, че прилагайки разпоредбата на чл.353 ГПК съдът не е съобразил практиката на ВКС, изискваща кумулативното наличие на няколко критерия: максимално съответствие на стойността на възлаганите имоти със стойността на дела на съответния съделител; по-малко разместване на парични суми между съделителите; направа на значителни подобрения в съсобствения имот от един или част от съделителите. Тези критерии не били отчетени от районния съд. Развити са подробни съображения.

2 въззивната жалба е подадена в законоустановения срок. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като изхожда от надлежно упълномощен представител на лица, които имат правен интерес да обжалват решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

В законния срок въззиваемият Г. В. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. Петя Янева Арнаудова от АК- Бургас.

С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че не са налице визираните във въззивната жалба пороци на съдебното решение, а същото е правилно и законосъобразно. Сочи, че разпределението е извършено съобразно формираната практика на ВКС. Правилно районният съд е приел, че са налице значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, в случай, че бъде извършено преустройство в единия от делбените имоти, с цел удовлетворяване и получаване на реален дял от съсобствеността. Акцентира се на възможността и в сегашното фактическо положение делбените имоти да бъдат реално разпределени между съделителите, след като въззивниците желаят да получат имот в общ дял. Налице било и изначално съгласие на въззиваемия да заплати парично уравнение на своя дял. Развити са теоретични разсъждения по въпросите кои преустройства са значителни и кои неудобства са по-големи от обикновените според практиката на ВКС, като е изведен извод, че в случая са налице такива. Според въззиваемия възприетият от съда вариант на делба е най-подходящ, тъй като е изпълнено изискването на закона всеки от съделителите да получи дела си в натура, като при това не е нарушено равноправието помежду им, тъй като двете страни ще получат в дял пълноценен недвижим имот. Заявява, че поставения в негов дял недвижим имот съответства в най-пълна степен на квотата му в съсобствеността. Предложеният от въззивниците вариант на делба отчитал само размера на паричните суми, но не държал сметка за житейските и техническите неудобства, които всеки съсобственик ще бъде принуден да претърпи, а и обстоятелството, че заключението е с пазарни цени на труд и материали към 2020г., а предвид социално-икономическата обстаноВ. в страната и инфлационните процеси, сумите, предвидени в него вероятно ще бъдат крайно недостатъчни за фактическото извършване на преустройството, което ще доведе до действително усложняване на ситуацията, още повече, че не е налице категорично съгласие за преустройства. Намира за неправилно да се коментират подобрения, направени от един от съделителите, при положение, че същите са отчетени като стойност в имуществените дялове много преди завеждането на иска за делбарешение по в.гр.д.№1426/2004г. на БОС.

Моли, решението да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства и прецени относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 25/10.02.2016г. по гражданско дело № 372 по описа за 2015г. на РС Поморие е допусната делба на следните недвижими имоти:

1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

3

Поморие, с предназначение- друг самостоятелен обект в сграда, с площ на обекта 91,66 кв.м., при квоти: 48,60 % за ищеца К.О.К. с ЕГН: **********; 17,50 % ид.ч. за ищцата В. И.

К. с ЕГН:**********, двамата с адрес *** и 33,90% ид.ч. за ответницата В.Н.А. с ЕГН:********** с адрес ***;

2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Поморие, с предназначение- жилище, апартамент, с площ на обекта 142,52 кв.м., при квоти:

50,40 % за К.О.К.; 17,30 % ид.ч. за В. И. К. и 32,30 % ид.ч. за В.Н.А.;

3/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Поморие, с предназначение- друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ на обекта 141,26 кв.м., при квоти: 50,10 % за К.О.К.; 17,30 % ид.ч. за В. И. К. и 32,60 % ид.ч. за В.Н.А..

Решението по допускане на делбата не е обжалвано и е влязло в сила.

Преди първото по делото заседание във втората фаза на делбата, проведено на 11.04.2016г., ответницата В.. е направила искане за възлагане в нейн дял на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, като е заявила, че има учредено право на ползване върху същия. С допълнителна молба /л.166/ е заявила, че между страните съществуват дългогодишни съдебни спорове и влошени лични отношения, поради което тя желае да получи в дял самостоятелен обект с цел необезпокоявано ползване на жилището.

След изслушването в първото по делото заседание на допусната експертиза относно поделяемостта на имотите, пълномощникът на ищците е заявил, че същите искат да получат в общ дял по възможност част от сутеренния етаж, част от първия и част от втория етаж на сградата, като считат, че са налице предпоставките на чл.353 ГПК за разпределянето на имотите.

В същото заседание са предявени претенции по сметки на ищците срещу ответницата, които са оттеглени входа на съдебното производство, като производството по тях е прекратено /определение от 25.09.2019г.- л.301/.

В хода на делото е починал ищецът К.К., като същият е заместен от наследниците си по закон- съпругата си В. К. /също страна по делото/ и дъщеря им М. К. К. /определение на л.260/.

Също в хода на производството е починала и ответницата В.. /препис от акт за смърт на л.273/. Предвид представеното удостоверение за наследници /л.272/, районният съд е констатирал, че единствен наследник по закон на починалата ответница е нейната дъщеряищцата В. К., по искане на процесуалния представител на последната и на дъщеря й М. К., производството по делото е прекратено с протоколно определение №293 от 31.05.2017г. по описа на РС Поморие /л.274/.

В тази връзка следва да се отбележи, че още в първата фаза на делбеното дело /след образуването му и преди допускането на делбата/ ответницата В.. се е разпоредила със собствените си идеални части от недвижимите имоти, предмет на делбата в полза на Г. В. Д.

/нотариален акт за покупко-продажба на л.41/, който обаче до прекратяването на производството не е бил привлечен от страните като трето лице помагач, нито е заместил 4 праводателката си по реда на чл.226, ал.2, изр.2 ГПК. Последният е предявил иск за делба срещу ищците по настоящото дело, но производството по него е било прекратено по съображения, че същия е обвързан от СПН на решението по допускане на делбата, постановено при участието на праводателката му, поради което делбата следва да се извърши в производството по гр.д.№372/2015г. на ПРС /така – определение № 281 по гр.д.

№ 730/17г. на РС Поморие, потвърдено с определение № I-1445 по в.ч.гр.д.№1081/18г. на ОС Бургас- л.279-288/.

През 2019г. частният правоприемник на ответницата А., а именно- Г. В. Д., е направил искане за възобновяване на производството по делбеното дело /л.278/, което е оставено без уважение с определение №143 от 25.03.2019г. по гр.д.№372/15г. по описа на РС Поморие. С определение № I- 1087 от 13.06.2019г. по ч.гр.д.№ 687/2019г. на ОС Бургас, цитираното определение е отменено, а делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по втората фаза на делбата.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция, с разпореждане от 1.07.2019г.

/л.296/ районният съд е насрочил производството с участието на следните съделители- В. И.

К., М. К. К. и Г. В. Д..

В хода на производството по извършване на делбата районният съд е допуснал съдебно- техническа експертиза- основно и допълнителни заключения.