Решение № 262 от 10.12.2025, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Карнобат, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И.а при участието на секретаря Веска Р. Х. като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Гражданско дело № 20252130100273 по описа за 2025 година

Производството по делото е по исковата молба на К. В. А., ЕГН: **********, адрес: село С., общ.Карнобат, обл.Бургас, представлявана от адв.С. Х. Г.-Т. срещу И. Д. П., ЕГН:

**********, адрес: ***, Д. И. П., ЕГН: **********, адрес: ***, В. К. Т., ЕГН: **********, адрес: гг. и Г. К. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ицщата е собственик на недвижим находящ се в село С., общ.Карнобат, обл.Бургас, състоящ се от Дворно място с площ 1065 кв.м., образуващо поземлен имот с пл.

№ 196, за който е отреден УПИ № II-196 в квартал 30 по ПУП на селото, с пространство 965 кв.м., при граници: изток-улица, запад- А.Г., север- Г. В. и юг- наследници А.В., П.Г., както и на построената в имота жилищна сграда от две стаи и салон, отделно- салма и второстепенна постройка. В исковата молба се посочва, че ищцата е собственик на посочения недвижим имот, тъй като с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение тя и дъщеря й К. И.а А. са признати за собственици на имота. След смъртта на К. И.а А. ищцата е единствения собственик на имота. Снабдила се със скица на имота от Община Карнобат, при което установила, че като собственици на нейния имот били вписани нейните съседи, наследниците на Г. В. Т.- М. В.а П.а и К. В. Т., наследени от ответниците. Ищцата установила също, че наследниците на Г. Т. разполагали с документ за собственост за нейния имот, след като техният наследодател закупил имота от Т.А., М. А., Д.М., Б.Ж. и Р. И., а последните се снабдили с титул за собственост по давност и наследство.

Предмет и на двата цитирани акта е правото на собственост върху имот идентифициран със съответен номер по действащия ПУП на селото и площ - УПИ № II-196 кв. 30 от 965 кв.м., съвпадащ с имота на ищцата. Ищцата посочва, че индивидуализацията на имота на ответниците по граници/съседи, съответства на границите на имота, който ответниците 1 действително притежават УПИ № 1-203 в квартал 30, граничещ от две страни (изток и север) с улица, от запад със С.М. и от юг с И. А., починалия съпруг на ищцата. По силата на нотариален акт № 140 том 1 дело № 405/ 05.04.1995 г. на PC гр.Карнобат, наследниците на Г.

Т. се легитимирали пред трети лица като собственици на имота на ищеца и на това основание М. П.а (наследодател на първите двама ответници) закупила 30 кв.м. общинско място, придаваемо към имота на К. В. А., с договор от 25.07.2005 г.

С допълнителна молба вх. № 1333/06.03.2025г. ищцата е уточнила, че в имота са построени: жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., отделно салма /навес с оградни стени/ със застроена площ 20 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 24 кв.м.

С така изложените в исковата молба твърдения ищцата обосновава правният си интерес от предявяване на положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на процесния недвижим имот.

В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответниците И. Д. П., Д.

И. П. които заявяват, че никога не оспорвали и не оспорват качеството на собственик на ищцата на процесните земя и сгради. Не са заявявали собственически права върху процесния имот, т.е. не са дали основание за предявяването на иска, признават го и молят на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноските да се възложат на ищцата.

Ответникът В. К. Т. сочи, че не е собственик на имота и представя доказателства за направен отказ от наследството оставено от К. В. Т..

Ответникът Г. К. Т. не е подал писмен отговор и не е оспорил иска.

В о.с.з., страните редовно призовани, ищеца се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, ответниците не се явяват и не се представляват.

Процесуалния представител на ищцата поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявеният иск е основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

По делото са приети като писмени доказателства: заверени от страната нотариален акт № 163 том 4 дело № 792/ 15.04.1998 г. на PC гр.Карнобат, удостоверение за наследници изх.№ 772/11.12.2024 г. на община Карнобат, нотариален акт № 140 том 1 дело № 405/ 05.04.1995 г. на PC гр.Карнобат, нотариален акт № 12 том 2 дело № 335/ 04.03.1991 г. на PC гр.Карнобат, договор от 25.07.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, скица № 71/03.02.2025г. издадена от община Карнобат, удостоверение за данъчна оценка. Ответникът В. К. Т. представя удостоверение изх. № 6031/16.05.2024г. издадено от РС-Карнобат за отказа й от наследството оставено от К. В. Т., син на общия наследодател Г. В. Т./лист 20/.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С. С. и Валентина В. от страна на ищцата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото 2 на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

При положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже правото си на собственост. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на собственост на ответника върху имота. Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК се преценя от съда за допустим, тъй като ищецът претендирайки положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот, може да предяви иск за защита на претендираното от него право на собственост против лицето/лицата/, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот. Правният интерес от воденето на предявения положителен установителен иск против ответниците, ищецът обосновава с издаването на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 12 том 2 дело № 335/ 04.03.1991 г. на PC гр.Карнобат, по силата на който праводателите на ответниците са признати за собственици на процесния имот, впоследствие придобит от наследодателя на ответниците чрез договор за продажба. Ищцата притежава титул за собственост на имота нотариален акт № 163 том 4 дело № 792/ 15.04.1998 г. на PC гр.Карнобат, по силата на който тя и починалата й дъщеря са признати за собственици на имота. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК. В случая ищецът иска да се установи по отношение на ответниците, че е собственик на описания в исковата молба имот - състоящ се от Дворно място с площ 1065 кв.м., образуващо поземлен имот с пл.№ 196, за който е отреден УПИ № II-196 в квартал 30 по ПУП на селото, с площ 965 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 40,00кв.м., второстепенна постройка от 24 км.м. и селскостопанска сграда – навес/салма/ с площ от 20 кв.м., съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка.

Предявявайки положителен установителен иск, ищецът се стреми и цели да получи попълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията му бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от него право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответниците.

Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира върху имота. От своя страна ответниците по предявения положителен установителен иск могат само да отричат правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават и изключват възникването на правото на собственост на ищеца.

Не се спори по делото и това се установява от представеното копие на нотариален акт № 163 том 4 дело № 792/ 15.04.1998 г. на PC гр.Карнобат, че ищцата и нейната дъщеря К.

И.а А. са признати за собственици на процесния имот. След смъртта на К. А., починала на 21.11.2024г. единствено ищцата е собственик на имота.

От разпита на свидетелите се установи, че съпругът на ищцата е наследил имота от 3 своите родители, а след неговата смърт в имота са живели и са го владели ищцата и дъщеря й. През целия период от време докато ищцата и съпругът й, преди това родителите на последния, а след смъртта му ищцата и дъщеря й ответниците и техните праводатели, не са оспорвали правото им на собственост. От свидетелските показания се установява, имота на ответниците се намира на север от имота на ищцата и граничи с две улици. Праводателите на ответниците са признати за собственици на имота по силата на нотариален акт № 12 том 2 дело № 335/ 04.03.1991 г. на PC гр.Карнобат, но в нотариалния акт е отразено че придобиват по давност имота на ищцата и тази грешка е пренесена и в нотариалния акт за продажбата на имота, по силата на който праводателят на ответниците е закупил имота, находящ се на север от имота на ищцата. Изрично следва да се подчертае, че в двата цитирани по-горе нотариални акта имотът не е правилно посочен границите му са правилно описани- на север и на изток улица, на запад – С.А.М. и юг – И. А./починалия съпруг на ищцата/. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2005г., Община Карнобат е продала на М. В.а П.а, наследена от съпруга и сина си – И. П. и Д. П. 30 кв.м. частна общинска собственост. По делото между страните не съществува спор относно правото на собственост, което заявяват и ответниците И. П. и Д. П./л.28/, които признават иска, заявяват, че не са владели, ползвали и претендирали права върху имота на ищцата.

Както беше посочено по-горе касае се за грешка и неправилна индивидуализация на имота на ответниците в нотариален акт № 12 том 2 дело № 335/ 04.03.1991 г. на PC гр.Карнобат с който праводателите на ответниците са признати за собственици на имота, находящ се на север от имота на ищцата. Тази грешка е пренесена нотариален акт № 140 том 1 дело № 405/ 05.04.1995 г. на PC гр.Карнобат с който наследателят на ответниците го е закупил. Грешката в нотариалния акт на ответниците не е отстранена по нотариален път и понастоящем с оглед на отдалечеността във времето следва да бъде отстранена чрез установителен иск по чл.124 от ГПК.

Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответниците И. Д. П., Д. И. П. и Г. К. Т., а по отношение на В. К. Т., направила отказ от наследството оставено й от К. В. Т. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

По въпроса за разноските.

Ищцата претендира заплащането на разноски в общ размер от 1070 лева от които 50 лева –държавна такса, 5 лева –държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 10 лева – държавна такса вписване на исковата молба, 5 лева – такса за издаване на удостоверение за наследници и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба и направеното признание на иска ответниците са отправили молба, разноските да се възложат на ищеца. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат на ищеца. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Ответниците не са оспорили правото на собственост на ищцата върху процесния имот и намиращите се в него сгради, не са дали повод за образуване на делото и и в отговора им се съдържа признание на 4 иска, поради което разноските по делото следва да се възложат на ищцата.

Водим от горното, на основание чл.124 от ГПК , съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И. Д. П., ЕГН: **********, адрес: ***, Д. И. П., ЕГН: **********, адрес: *** и Г. К. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, че К. В. А., ЕГН: **********, адрес: село С., общ.Карнобат, обл.Бургас е собственик на недвижим находящ се в село С., общ.Карнобат, обл.Бургас, състоящ се от Дворно място с площ 1065 кв.м., образуващо поземлен имот с пл.№ 196, за който е отреден УПИ № II-196 в квартал 30 по ПУП на селото, с площ 965 кв.м., при граници: изток-улица, запад- А.Г., север- Г. В. и югнаследници А.В., П.Г. и на построените в имота жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м. състояща се от две стаи и салон, салма /навес с оградни стени/ със застроена площ 20 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 24 кв.м.

Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77d51d3b-a4a1-40b9-aeb4-3bbaac0238e3