Решение № 2332 от 22.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330206697 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4281800 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. С писмено становище, с което се представят допълнителни мотиви към жалбата, се твърди незаконосъобразност на ЕФ поради издаването му в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че на приетия като място на извършване на нарушението пътен участък не е било приложимо ограничение на скоростта от 60 км/ч, тъй като действието на въведената с пътния знак забрана е било прекъснато от налично кръстовище. Взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение поради непредставянето на снимка на разположението на използваното техническо средство. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И. П., 1 приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. И. Ц., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 16.09.2021 г., установено от справка от АИС АНД на лист 19 от делото, а жалбата е подадена на 21.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.09.2020 г. в 07:24 часа на републикански път III-375, км 28+900 в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив жалбоподателят К. И. Ц. управлявал собствения си товарен автомобил „Хонда Риджлайн“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км 28+700. Забраната, въведена с този пътен знак, била в сила до км 29+050 от път III-375, където бил поставен пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“. Движението на товарния автомобил с рег. № *** със скорост от 72 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 530. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

За това деяние и и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Ц. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4281800, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол от проверка № 3-33-20 (лист 18 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с № 530 е преминало последваща периодична проверка на 23.04.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 333р-11579/10.09.2020 г. се установява, че на дата 10.09.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 530 е заснела статични изображения с номера от 11500 до 11515, с начален час на работа 07:00 ч. и краен час на работа 08:20 ч. и с място на контрол републикански път III-375, км 28+900.

От изготвения снимков материал (лист 17 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 10.09.2020 г. в 07:24 часа.

От справка в Централна база КАТ по рег. номер се установява, че собственик на товарен автомобил „Хонда Риджлайн“ с рег. № *** е жалбоподателят К. И. Ц..

От писмо с вх. № 64652/01.11.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 11 от делото) и приложена към него схема на пътния участък (лист 12 от делото) се изяснява, че км 28+900 от републикански път III-375 се намира извън границите на населено място, като на км 28+700 от същия път има поставен пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, която забрана е действала до км 29+050 от път III-375, където е поставен пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 10.09.2020 г. в 07:24 часа на републикански път III-375, км 28+900 в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив жалбоподателят К. И. Ц. е управлявал собствения си товарен автомобил „Хонда Риджлайн“ с рег. № *** със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, при което е превишил разрешената максимална скорост извън населено място и на посочения пътен участък с 12 км/ч.

Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че обжалваният 3 електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, гласящ, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а 4 от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.

След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача, докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще бъде допустимо издаването на електронен фиш.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.