Решение № 117 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000501204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 277 от 10.02.2023 г., постановено по гр.д. № 12589/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на М. Г. М., ЕГН **********:

- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по в.н.о.х.д. № С- 033/2018 г. от Апелативен съд София, влязла в сила на 16.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /20 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000 лв.;

- на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по в.н.о.х.д. № С- 033/2018 г. от Апелативен съд София, влязла в сила на 16.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /2 500 1 лв./ до пълния предявен размер от 3 065 лева, както и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.;

Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати на М. Г. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, общо в размер на сумата от 1 045.28 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Г. М., ЕГН **********:

- в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /20 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000 лева;

- в частта, в която акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лхива върху обезщетението за имуществени вреди е отхвърлен, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.;

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в атакуваните части е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Излага доводи, че определеното обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, осъществило се в двете фази на наказателния процес и завършило с оправдателна присъда. Претендира присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди и за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния размер на предявения иск от 200 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 16.01.2020 г., както и да присъди законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.

Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивото производство.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура в осъдителната част с доводи за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че ищецът не е претърпял вреди /неимуществени и 2 имуществетни/ от воденото наказателно преследване, поради което предявените искове са изцяло неоснователни. Моли да се отмени решението в тези части и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за неимуществени вреди, в размер по - нисък от присъдените с атакуваното решение и разноските да се съобразят с уважената част на исковете.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – М. Г. М., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е работил по служебно правоотношение на длъжност „Началник отдел Е-2“ към Специализирана дирекция „Е“ при ДАНС с ранг „специален агент II степен“, за изпълнението на която имал достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ.

Ищецът твърди още, че:

- срещу него е било образувано досъдебно производство № 7-С/2015 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“, пр.пр.№ 9-188/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура;

- на 02.10.2015 г. със заповед по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа, като на същата дата са извършени претърсвания и изземвания по чл. 161 от НПК от кабинета му в сградата на ДАНС, от помещения на собствените му недвижими имоти и от лек автомобил;

3

- с постановление от 03.10.2015 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 31.07.2014 г. до 15.09.2015 г. с две деяния е разгласил поверена му по служба класифицирана информация по чл. 25 ЗЗКИ, представляваща държавна тайна;

- с постановление от 16.03.2016 г. обвинението за продължавано престъпление е разширено с още девет деяния при същата квалификация на престъплението, включаващо и периода от 27.09.2013 г. до 01.10.2015 г.;

- с определение от 05.10.2015 г., постановено по н.ч.д. № С - 86/2015 г. от Софийски градски съд му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която с определение от 14.04.2016 г., постановено по н.ч.д. № С 6/2016 г. от СГС е изменена в „домашен арест“, а с определение от 29.07.2016 г., постановено по н.о.х.д. С-15/2016г. от СГС, последната мярка е изменена в „парична гаранция“ от 5 000 лв., който размер е увеличен на 15 000 лв. с определение от 18.08.2016 г., постаонвено по в.ч.н.д. № 48/2016 г. от Апелативен съд София;

- по внесения на 26.04.2016 г. обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № С -15/2016 г. по описа на СГС и след проведени деветнадесет съдебни заседания в периода от 29.09.2016 г. до 09.03.2018 г. е постановена присъда № 3 от 09.03.2018 г., с която е бил признат за виновен в извършването на десет от деянията, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл. 66 от НК изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години;

- осъдителната присъда е атакувана и по образуваното в.н.о.х.д. № С 033/2018 г. по описа на Апелативен съд София, след проведени пет съдебни заседания, въззивният съд е постановил присъда № 33 от 02.07.2019 г., с която е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната част и вместо това го е признал за невиновен и оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение;

- с решение № 273 от 16.01.2020 г., постановено по к.н.д. № 1062/2019 г. от ВКС, I н.о. е потвърдил присъдата, постановена от въззивния съд;

- воденото наказателно производство е било основание със Заповед № З -3545/13.11.2015г. на председателя на ДАНС да бъде временно отстранен от длъжност, на 08.10.2015 г. да му се отнеме разрешения достъп до 4 класифицирана информация, а впоследствие със Заповед рег. № ЧР-З-24/ 2018 г. да се прекрати служебното му правоотношение;

- имал е множество заболявавия, които в периода на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, а и до приключването на наказателното преследване са се обострили, като на 14.08.2015 г. е поставена диагноза „еритематозен гастрит и карцином на пикочния мехур“;

- наказателното производство е придължило в досъдебната и съдебната фаза повече от 4 години, било е предмет на многобройни медийни публикации, уронило е неговото добро име в обществото, останал е без работа с влошено здравословно състояние;

- на 02.10.2015 г. при извършения обиск и претърсвания са били иззети, съобразно съставените протоколи множество движими вещи /рутер за безжичен интернет, с бял корпус и размери 17.2 см. х 11.5 см., марка ТР Линк; 3 бр. мобилни телефон „Нокиа“; 2 бр. мобилни телефони „IPhone“; навигация марка „Prestigio“; мобилен телефон „ZTE“ и wi-fi устройство „Huawei“, които с приемо-предавателен протокол от 07.07.2020 г. са върнати негодни за употреба поради тяхното лошо съхранение;

Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане на присъдата в сила, както и обезщетение за претърпани имуществени вреди, в размер на сумата от 3 065 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на тяхното изземване – 02.10.2015 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 343/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени и имуществени вреди от воденото наказателно преследване.

Направил възражение за присъждане назаконна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от даня на тяхното изземване до деня, в който оправдателната присъда е влязла в сила.

От фактическа страна:

5

От събраните по делото доказатетва се установява, че ищецът е работил по служебно правоотношение на длъжност „Началник отдел Е-2“ към Специализирана дирекция „Е“ при ДАНС с ранг „специален агент II степен“, за изпълнението на която имал достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ.

Срещу него е било образувано досъдебно производство № 7-С/2015 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“, пр.пр. № 9-188/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

На 02.10.2015 г. със заповед по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа, като на същата дата са извършени претърсвания и изземвания по чл. 161 от НПК от кабинета му в сградата на ДАНС, от помещения в собствените му недвижими имоти и от лек автомобил.

С постановление от 03.10.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 31.07.2014 г. до 15.09.2015 г. с две деяния е разгласил поверена му по служба класифицирана информация по чл. 25 ЗЗКИ, представляваща държавна тайна.

С постановление от 16.03.2016 г. обвинението за продължавано престъпление е разширено с още девет деяния при същата квалификация на престъплението, като е разширен и периода на тяхното извършване - от 27.09.2013 г. до 01.10.2015 г.

С определение от 05.10.2015 г., постановено по н.ч.д. № С - 86/2015 г. от Софийски градски съд по отоншение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която с определение от 14.04.2016 г., постановено по н.ч.д. № С - 6/2016 г. от СГС е изменена в „домашен арест“.

6

На 26.04.2016 г. наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № С -15/2016 г. по описа на СГС.

С определение от 29.07.2016 г., постановено по н.о.х.д. С-15/2016 г. от СГС мярката за неотклонение „домашен арест“ е била изменена в „парична гаранция“, в размер на сумата от 5 000 лв., което определение е протестирано от прокурора и с определение от 18.08.2016 г. по в.ч.н.д. № 48/2016 г. от Апелативен съд София, размерът на гаранцията е увеличен на 15 000 лева.