Решение № 2334 от 19.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2334 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120101297 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на исковата молба на М. Д. С., с настоящ адрес в гр. ..., против „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК ..., със седалище гр.

София, с която претендира прогласяване нищожността на сключения между с т р а н и т е Договор за потребителски кредит № ........... год., поради противоречието му на закона.

Правното основание на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: на 05.04.2023 год. страните са сключили Договор за потребителски кредит № ............, с главница в размер от 5060 лв. и обща дължима сума по кредита 8820 лв.; в чл. 9. 1. от договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 41.15 %, но не е определен като фиксиран; ГПР е в размер на 46.18 %, но не са посочени механизмът за изчисляването му и компонентите, които го изграждат; ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 813/2025 год. по ч. гр. д. № 1891/2025 год. на Районен съд – Силистра, издаден е изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 1523/2025 1 год. по описа на ЧСИ рег. № 805; влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417, ГПК не препятства възможността на потребителя да провери неравноправния характер на договорни клаузи и съответствието на договор за потребителски кредит с изискванията на ЗПК; при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи; произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една; при постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана; с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос; формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на странатапотребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключен договор за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявения в настоящото производство установителен иск; непререшаемостта, която се формира от издадената заповед за незабавно изпълнение, обхваща вземането, което е предмет на заповедното дело, а не недействителността на правната сделка; обективните предели на заповедта за изпълнение са идентични с тези на влязло в сила осъдително съдебно решение по дело с предмет същото вземане; съдът е длъжен да се произнесе в мотивите 2 на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства; според ВКС, ако страната иска да се формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск, поради което спорът относно действителността на правната сделка е преюдициален спрямо спора относно вземането, породено от тази правна сделка; с решението по предявения иск за нищожност на сделката със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти от значение за субективното право – вземането, което е предмет на обусловеното дело; съществува правен интерес да се предяви иск за нищожност в отделно производство; предметът на установителния иск за нищожност на договора е различен от предмета на иск за вземането, произтичащ от този договор; силата на пресъдено нещо обхваща правопораждащите юридически факти, които са релевантни за конкретния предмет на делото, като е ясно, че те са различни за установителния иск за нищожност на договора и за иска за вземането; при наличие на преюдициалност предметът на обуславящото дело е предпоставка за възникване на правните последици – предмет на обусловеното дело, налице е непълен идентитет на делата и се поставя въпросът за зачитане на силата на пресъдено нещо на обуславящото дело, а не за допустимостта на иска; процесният договор е потребителски и спрямо него следва да се прилагат правилата на ЗПК, ЗЗП и ЗПФУР, както и приложимото европейско законодателство; всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор, съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези – при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства; налице е специална правна уредба по отношение на договора за кредит, по който е страна потребител - физическо лице, а именно ЗПК, който урежда изискванията към договора за потребителски кредит и специални хипотези на нищожност, 3 респективно неравноправност на клаузите на договорите за потребителски кредит; процесният договор попада под обхвата на ЗПФУР и предявеният иск е по чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26 от ЗЗД; процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; в договора следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му, както и да се посочат допусканията, при които е извършено изчислението; простото посочване на размера на ГПР, без да се изброят съставните му компоненти, означава, че не е изпълнено императивното изискване; ГПР е ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти; законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране – чл. 19, ал. 2, ЗПК; за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване; изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване; ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определени с постановление на МС на РБ; за начина на формирането на ГПР няма посочени факти и обстоятелства, а само формално посочените според кредитора типични при изпълнението на всеки един договор за кредит общи допускания; такива данни липсват и в СЕФ; според договора, освен разходи по кредита, свързани с връщането на главницата и уговорената възнаградителна лихва, потребителят дължи и всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, т. е. това представляват разходи по кредита, неупоменати и не включени при формирането на ГПР; при наличието на неяснота относно всички параметри, от които е формиран ГПР, реално липсва ГПР; не се касае или твърди евентуално грешно пресмятане на размера, а изобщо за липса на включени всички разходи по кредита, което е равносилно на липса на посочен точен и ясен ГПР; сложността на формулата по Приложение № 1 на ЗПК не може да оправдава неизпълнението на 4 задължението на кредитора да посочи конкретните параметри на разходите и каква е тяхната относителна тежест при формирането на окончателния процент на ГПР; дали потребителят ще се възползва от така предоставената му информация и от възможността да изчисли размера му, или да провери съответствието при различни оферти на пазара, не може да елиминира задължението на кредитора да посочи в договора изходната база, изходните параметри от договора; целта е надлежно да се доведи до знанието на потребителя как определеният ГПР влияе върху общия размер на разходите по кредита; разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 год. не забраняват изрично на кредитора да не посочва в съдържанието на конкретния ДПК компонентите, които формират ГПР и тяхната относителна процентна относимост; Директивата не забранява на кредитора да известява и да информира за тези компоненти потребителя поради примерно конфиденциалност на съдържащата се за това информация, нито да сочи, че такава информация изобщо не се следва да бъде предоставяна на потребителя; в договора за потребителски кредит са предвидени и множество други разходи, като такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, предвидени в тарифата на банката; всички разходи по т. 14, ал. 1 на чл. 11 от процесния договор има пряко отношение към формирането на ГПР, тъй като са разходи по кредита по смисъла на чл. 10а ал.

2 от ЗПК и са неразделна част от общите разходи по кредита; не е ясен начинът за определяне на лихвения процент и как се формира лихвата, а това води до нищожност на договора за кредит, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

9, ЗПК; не става ясно дали лихвеният процент е фиксиран, или референтен; лихвеният процент е посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора, поради което е налице нищожност на договора за кредит, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, ЗПК; към договора за потребителски кредит се прилагат правилата на ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи; клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния предмет на договора, поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна ако не е изразена на ясен и разбираем език – чл. 145, ал. 2, ЗЗП; договорът за кредит и приложенията към него са шрифт под 12 пункта, което води до недействителност; като неразделна част от 5 договора следва да се третират общите условия на ответника, актуалната му стандартна тарифа за такси и комисиони за физически лица, както и документите към него – искането-декларация за потребителски кредит и общите условия - рамков договор са написани на шрифт под 12; погасителният план е с шрифт, по-малък от останалата част от договора, същото се отнася и за приложените общи условия; ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта, по-малък от 12, той е недействителен на основание чл. 22, ЗПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът-АД е оспорил основателността на иска; изложил е следните фактически и правни твърдения: според нормите на общностното право, защитата на потребителя не е абсолютна и правото на Съюза не налага на националната юрисдикция да не прилага вътрешните си процесуални норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо; процесният договор за кредит е сключен от разстояние, чрез използването на електронната страница на Банката и електронната поща на ищеца, като средства за комуникация от разстояние; действията по кандидатстването и сключване на договора за кредит са изцяло автоматизирани от страна на Банката, като ищецът сам е инициирал сключването на договора за кредит и сам е изминал процеса по кандидатстване и сключване на договора; съдържанието и структурата на договора за кредит е съобразена с последователността на изискванията за съдържание на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, ЗПК; договорът съдържа всички задължителни реквизити на закона и отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; ГПР е изчислен при отчитане на следните конкретно посочени допускания; при просрочие от страна на потребителя дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл. 15; формулата от Приложение 1 към ЗПК взема предвид само три компонента – заета сума, върната сума и период; в конкретния случай във всяка месечна вноска е включена освен главницата, и всички разходи – лихви, такси, комисиони и други, като за този случай в месечната вноска е включена само главница (заем) и лихва; функционалност за изчисляването на всеки един ГПР се намира в общодостъпен софтуер – excel, с използването на формулата за изчисляване на 6 парични потоци X I R R , която взема предвид всички посочени по-горе компоненти, отнесени към точната дата; за конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е посочен в договора за кредит – 46.25 %; в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва, те са представени по ясен и недвусмислен начин; процесният договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, чрез мобилното приложение на банката, като канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя; договорът и придружаващите го документи са съставени като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ; потребителят следва да мине процедура по идентификация, по реда на ЗМИП, която включва както свалянето на лична и финансова информация, така и чрез извършване на идентификация от външен доставчик – „Онфидо“, който позволява свалянето на личните данни от личната карта на потребителя и сравнението им с базата данни на МВР – лицево сравняване на онлайн селфи (снимка, направена от клиента), снимката от личната карта и снимката на клиента, налична в база данни на МВР; потребителят регистрира и свой мобилен номер и имейл, които се верифицират от банката – чрез изпращане на код, който следва да бъде въведен от потребителя в приложението; М. С. е завършила процеса по идентификация и създаване на профила на клиента; в процеса по кандидатстване през мобилното приложение на банката договорът за застраховка не е бил задължителен за сключване, като клиентът е могъл да избира дали да я сключи, или не, тя е опционална и незадължителна; договорът за кредит е представен на ищеца като електронен документ с размер на шрифта Arial Narrow 12; договорът за застраховка представлява отделно правоотношение и в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт за него; не е вярно, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на ГПР и не е посочен лихвеният процент на ден; в чл. 9. 1. от договора е посочен размерът на лихвения процент, с който се олихвява предоставеният кредит – 41.15 %; в чл. 9. 2. от договора са посочени условията за прилагането му; в чл.