Определение № 887 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. София, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502823 по описа за 2023 година и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и образувано по молба на адв. Л. Д., входящ номер 7480 от 19.03.2024 г. с искане за изменение на решение № 150 от 15.02.2024 г. в частта за разноските.

От насрещната страна „Бул инс“ АД не е постъпил отговор.

Молбата е допустима, а по същество – частично основателна.

В молбата са отправени няколко искания, които следва да бъдат разгледани в реда, заявен в нея.

Неоснователни са доводите, че съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало служебно е приложил решение на СЕС (втори състав) о т 25 януари 2024 по дело C‑438/22 по преюдициално запитване на СРС. Съдът прилага законите според тълкуването им от СЕС, без да е нужно изрично позоваване от някоя от страните. В съдебното заседание пред САС процесуалният представител на „Бул инс“ АД е направил възражение за приложимостта на чл. 38, ал. 2 ЗАДв, като е изложил съображения, че тази норма би следвало да е изключение, а не принцип, в какъвто се е превърнал по делата срещу застрахователни дружества на пострадали от ПТП. На следващо място, адвокатският хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се определя от съда и именно в тази хипотеза съдът има право да съобрази на какви критерии то следва да отговаря, за да е обосновано и пазарно.

Неоснователен е аргументът, че при заплатени от страната разноски съдът може да откаже да приложи Наредба 1 на ВАдвС съобразно посоченото решение на СЕС, но при прилагане на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не може. Доведен до крайност, би означавал, че адвокатите биха спрели да предоставят услуги срещу заплащане, какъвто би следвало да е основният механизъм на взаимодействие с клиента, и биха договаряли единствено адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който би следвало да е изключението от принципа. Това би довело до изкривяване на пазара на предоставяне на адвокатски услуги до ограничаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Остава открит въпросът срещу какви правни субекти освен застрахователни дружества би могло да се претендира заплащане на адвокатски хонорар, който клиент не би заплатил.

Неоснователни са доводите, че съдът произволно е приложил старата редакция на Наредба 1 на ВАДвС. Тя е използвана за ориентир за определяне на адвокатския хонорар, 1 като хонорарът е увеличен с 13,2 % Независимо от този ориентир, съдът счита за справедлив и разумен адвокатски хонорар от 12000 лева за въззивната инстанция. Следва да се съобрази, че за първата инстанция при същите характеристики на делото: наличие на осъдителна присъда, липса на оспорване от застрахователното дружество на причинените телесни увреждания на децата и оспорване единствено на последиците от тези травми, както и размера на претенциите за всеки от ищците, на адвокатското дружество е присъден хонорар по чл. 38, ал. 2 от ЗАДв от 52 121,72 лева, който САС намалил на 47 471,72 лева предвид променения изход от спора.

В отговор на аргументите в искането за изменение на разноските, че съдът грубо е нарушил принципите на диспозитивното начало и на равнопоставеност, съставът споделя съображенията в отговора на исковата молба, че претенция в общ размер на 930 000 лева за тримата ищци, частично от 1 100 000 лева за неимуществени вреди не би била предявена срещу делинквента, който е баща на децата, техен законен представител по делото и зет на третата ищца. Без съмнение отговорността на застрахователите е предвидена, за да обезщети вредите на пострадалите от пътни инциденти, като в практиката си съдът, при липса на нормативна уредба, следва да намери обществено приемлив размер на обезщетението по справедливост, като се ръководи от изяснените в съдебната практика критерии.

При липсата на норма за размерите на адвокатските хонорари, съдът би следвало да приложи обществено приемливи критерии за определянето му, като се търси разум и баланс на интересите на насрещните страни и на обществото.

Основателни са доводите, че критериите за определяне на адвокатско възнаграждение на двете страни са едни и същи. При липсата на възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ищците обаче съдът не би могъл служебно да не се съобрази с уговорения и платен хонорар на насрещната страна. В този случай, който е различен от случая на чл. 38, ал. 2 ЗАДВ, съдът е обвързан от размера, договорен между клиента и неговия адвокат. Ето защо, не може да бъде намален хонорарът, дължим на „Бул инс“ АД, присъден с решението.

Основателно е искането в частта относно страните, които са задължени да заплатят разноските на „Бул инс“ АД. Съдът погрешно е осъдил всички ищци, а разноските се дължат само от В. П. Л..

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 150 от 15.02.2024 г. по в.гр.д. 2823/2023 г. на САС, 1 състав, като в последното изречение от диспозитива вместо ОСЪЖДА В. Л. П., с ЕГН **********, представляван от своя баща Л. П. Л., с ЕГН **********, П. Л. П., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща Л. П. Л., тримата от гр. ***, ж.к. ***, бл. № *, вх. *, ет. *, ап. * и В. П. Л., с ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, бл. № *, вх. *, ет. *, ап.

* да заплатят на ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК 831830482 разноски за първата инстанция в размер на 4650 лева за адвокатски хонорар и разноски за въззивната инстанция в размер на общо 5750 лева, включващи адвокатски хонорар от 4750 лева и държавна такса от 1000 лева.

Се чете:

ОСЪЖДА В. П. Л., с ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, бл. № *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК 831830482 разноски за първата инстанция в размер на 4650 лева за адвокатски хонорар и разноски за въззивната инстанция в размер на общо 5750 лева, включващи адвокатски хонорар от 4750 лева и държавна такса от 1000 лева.

ОСТАВЯ без уважение молба на адв. Л. Д., входящ номер 7480 от 19.03.2024 г. с искане за изменение на решение № 150 от 15.02.2024 г. в частта за разноските в останалата част.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3